Адвокат, разследван и съден 8 години, предяви иск към Прокуратурата за 100 000 лева

Мирослав Найденов: Решенията на директора на Агенцията по храните не могат да бъдат взимани еднолично

Шест години от атентата на летище „Сарафово”

Д-р Цветеслава Гълъбова: Парите за психиатрична помощ са срамно малко

Мирослав Хинков: В България не ми се е случвало друг път да не ме проверят на летището

Ветровито и облачно ще е времето днес

Тръмп объркал изказването си след срещата с Путин

Животновъди излизат на протест пред Министерски съвет

САЩ и Великобритания с опасения от активизиране на руските тайни служби след края на Мондиал 2018

САЩ обмислят нови санкции срещу Русия

Тереза Мей заплашила недоволните в своята партия с избори

Най-добрите български лекоатлети ще се състезават на Балканиадата в Стара Загора

181 години от рождението на Васил Левски

От Роналдо се очакват първо пари, а после футбол

Днес кандидатстваме за банковия съюз Прехвърляме част от надзорните функции на ЕЦБ

Боят вкъщи е забранен, но не е отменен

“Отначало всичко между мен и Иван беше хубаво. Когато разбрах, че е осъждан за побой и изнасилване, вече имахме момченце на две годинки. Два дни преди да се роди, баща му се прибра пиян и аз отнесох първия шамар. По-нататък с него бял ден не видях. Крещи, обижда, удря, побеснява от нищо, хвали се, че е жесток и с другите. Винаги е ядосан за нещо, чупи, хвърля разни вещи. Блъска ме, рита, раздава плесници.Принуждава ме към полово сношение, след като ме пребие. Постоянно ми намира кусури – дебела съм била, мързелива, тъпа, лоша майка и съпруга. Унижава ме пред хората, забранява да говоря с приятелки по телефона. Веднъж побягнах, той ме спря и ме застави да стоя 3 часа на колене върху натрошени орехи зад вратата. След един силен удар от ухото ми потече кръв и изгубих слуха си – слабо чувам. Детето всичко вижда, мълчи, но сънува кошмари и вика за помощ, докато спи. И аз мълчах над 6 години. Срамувах се да призная унижението си пред съседи и роднини. Свекърва ми натякваше: „Какво правиш, че го дразниш така?!“ Търпях и търсех в себе си вина, но моето покорство го ожесточаваше. През ден ме стискаше за гушата до посиняване в последните месеци. А вчера посегна и на детето. Затуй ви пиша: помогнете!“

Писмото от жената, която тук ще наречем Мария, пристигна в „Труд“ преди година. Днес нейният живот не се е променил. На своите 40 години изглежда като старица. Главата й трепери, почти глуха е, изпратила момченцето си при баба му в провинцията. След като пуснала писмото до редакцията, се престрашила – ден по-късно подала жалба в полицията. Но я оттеглила почти веднага, понеже насилникът побеснял, пребил я и я изхвърлил гола на снега. Оттогава примирено чака смъртта си. „Ще ме убие – казва и предупреждава: Отивайте си, опасно е и за вас.“

Всяка четвърта българска споделя нерадостната съдба на Мария, сочи изследване на европейската агенция по правата на човека. По данни от фондация „Български център за джендър изследвания” ( БЦДИ) около 4300 жертви на семеен тормоз търсят всяка година помощ от неправителствените организации, които са обединени в Алианс за защита от насилие, основано на пола.

„Проблемът е, че държавата не преследва насилниците – казва управителката на фондацията Геновева Тишева. Като юрист, работил по стотици казуси за съвременни робини, тя обобщава: „Въпреки Закона за защита от домашното насилие, с който се сдобихме след борба преди 10 години, извършителите на това престъпление се разминават с наказателната отговорност за него. Очевидно се нуждаем от законодателни промени съгласно съответните международни конвенции*.“

Активисти от алианса, който Тишева представлява, са внесли в парламента предложения за изменения на Наказателния кодекс (НК), целящи да се подобри наказателноправната закрила на жените и момичетата. Ако се сбъдне даденото на вносителите предизборно обещание (невероятно е, но всичко става), те ще прозвучат този месец в пленарната зала.

Ето първото от тях: Да се отмени разпоредбата на чл. 161 от Наказателния кодекс (НК), според която наказателното преследване за лека и средна телесна повреда, нанесена от съпруг (де юре и де факто), брат или сестра се възбужда и прекратява по тъжба и по искане на пострадалия в дело от частен характер. Целта е всички форми на насилие у дома да се преследват от прокуратурата като престъпления от общ характер.

Геновева Тишева пояснява: „Досега нанасянето на средни телесни повреди между съпрузи и близки роднини са престъпления от частен характер. Само от измъчените жени зависи да заведат за тях дела в 6-месечен срок от датата, на която са изпатили, да си намерят адвокати, да съберат доказателства, да преодолеят страха. Но как да стане? Насилникът е в леглото им или в съседната стая, той следи какво правят, те са зависими от него и финансово. Освен уплаха мъчениците изпитват срам или пък чувство за вина, или надежда, че тиранът ще се поправи. Така побоите остават скрити зад стена от мълчание. Жертвите не подават тъжба или я оттеглят даже и ако са осакатени.“

Осакатени? Да. В чл. 129 (2) средната телесна повреда се определя така: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците или снагата; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части от тялото; постоянно разстройство на здравето. За причиняването й се отрежда до 5 г. лишаване от свобода. Но ако от десетилетия насам в затвора у нас е вкаран поне един бабаит за терор над жена си, то обществото е останало в неведение за това. Боят вкъщи е забранен, но не е отменен, казва опитен адвокат.

Законодателят е определил в 12 точки по чл. 131 от НК и по-дълъг престой в килия за телесна повреда, ако тя е нанесена на длъжностно лице, полицай, майка, баща; или по особено мъчителен начин; или по решение на престъпна група; или с цел отнемане на телесен орган; или със средства, опасни за живота на мнозина; или с користна цел; или за да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; или по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди. Алиансът предлага да се добави и 13-а точка – относно повредите при бой между роднини от кръга на Закона за защита от домашно насилие.

„Това насилие е като военнопленничеството, то е мъчително, продължително и неведнъж завършва с убийство. Ние искаме квалифициран състав и за този вид убийства – по чл. 116 от НК, за да бъдат по-тежко наказвани техните извършители“, казва Тишева.

Тя е между авторите на Закона за защита от домашно насилие. Той урежда „домашни проблеми“ чрез съд. Отговорността по него не изключва наказателната. Производството се образува по молба, подадена в едномесечен срок от потърпевшия (жена, дете или възрастен човек), или от негов син, дъщеря, майка, баща, дядо, баба, брат, сестра, или от настойник, попечител, директор на Социално подпомагане. Към молбата се прилагат декларация за изтърпяното издевателство и доказателства, че то е станало. Съдът издава заповед за незабавна защита, като задължително глобява от 200 до 1000 лв. на насилника. Друг въпрос е, че у нас глобите рядко се плащат. Със защитните мерки злосторникът се задължава да спре инквизициите, отстранява се за 3-8 месеца от общото жилище, забранява му се да доближава жертвата, да живее под един покрив с детето, налага му се да посещава програми за превъзпитание. Полицията следи за изпълнението на заповедта.

Но как?

„Практически българската полиция прави само предупредителни протоколи на мъжете, които тормозят жените си, и те пет пари не дават. Американската полиция арестува за такива прояви – обяснява Тишева и отсича: – А при неизпълнение на съдебна заповед за защита МВР обикновено не реагира. Именно затова ние искаме промяна и в чл. 296, ал. 1 от НК, без нея мерките на съда се обезсмислят.“

Сега чл. 295, ал. 1 гласи: Който попречи или осуети изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно насилие, или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до 3 г. или глоба до 5000 лв.

„Според нас за това престъпление трябва да се лежи до 5 години. В момента по обществена опасност то е изравнено с нарушение на забрана за посещение на мач. Бива ли така?“, питат Тишева и другите юристи, ангажирани с човешките права.

Решаващата дума по въпроса е на депутатите.

*Три международни конвенции на Съвета на Европа и ООН препоръчват на България ефективно предотвратяване, разследване, преследване и наказание на всички видове насилия срещу жени и момичета, каквато очевидно липсва.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.