Ако изборите бяха днес, ГЕРБ щяха да спечелят 24,5%, БСП – 8,4%, ДПС – 6,8%, Реформаторският блок -6.5%, Патриотичният фронт – 4,2%, АБВ – 3,5%.

Това показва регулярното национално представително проучване на обществените нагласи на агенция „Алфа рисърч" за периода 10-18 ноември 2015 г.

Цялото проучване можете да видите ТУК.

Реформаторският блок увеличава електоралната си тежест с 1% (6.5%), докато Патриотичният фронт, който се яви разделен на местните избори, губи 1,5% влияние.

ДПС е сравнително устойчиво, АБВ  затвърждава влиянието си.

При избори днес, "Атака" не би влязла в парламента, получава 1.8%.

Бойко Борисов - с най-висока подкрепа сред лидерите на партии, Радан Кънев - губи доверие

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа е премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38,3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните.

 Измежду партийните лидери, които подкрепят правителството, относително най-висок ръст е налице при лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов  - от 16,7% на 18,9%, малко по-слаб при лидера на движение "България на гражданите" Меглена Кунева и при лидера на АБВ Георги Първанов.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на отбраната Николай Ненчев запазват влияние с лек позитивен тренд. Спад се наблюдава единствено при съпредседателя на "Реформаторския блок" Радан Кънев - от 13,3% на 11,8%.

Дванадесети пореден месец губи подкрепа лидерът на БСП Михаил Миков - до 13,2%. Лидерът на ДПС Лютви Местан запазва 6,5% влияние, 90% от което идва от собствения му електорат, а рейтингът на лидера на "Атака" Волен Сидеров спада двойно спрямо юни - - от 9,5% на 4,8%.

Динамиката в рейтинга на политическите лидери е пряко свързана с представянето на техните партии на току-що отминалите местни избори.

В обществените възприятия най-успешните партии са ГЕРБ. Според 80% от анкетираните ГЕРБ е увеличил влиянието си, а 29% виждат увеличаване на тежестта при Реформаторския блок.

48% виждат ДПС виждат като губеща влияние. Едва 8% я оценяват я като по-силна. В очите на общественото мнение малките нови играчи АБВ и Движение 21 са успели по-успешно от ДПС да увеличат собствената си тежест.

Единодушно като партии с най-спадащо влияние се оценяват БСП - 77% я определят като губеща влияние, и "Атака", за която 80% смятат, че намалява тежестта си.

Лиляна Павлова - министърът с най-висока обществена подкрепа

Доброто представяне на партиите от управляващото мнозинство на местните избори води и до известен ръст в подкрепата за правителството - от 20% на 24%, но тя остава под сумата от електоралните резултати на коалиционните партньори, а същевременно негативните оценки за кабинета се запазват устойчиво високи - 42%.

Традиционно с най-висока подкрепа са ползва инфраструктурната политика и респективно, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, чийто индекс на доверие продължава да нараства.

Почти няма критики и към министъра на еврофондовете Томислав Дончев, но спецификата на неговата дейност го поставя в сянка и той получава двойно по-малко позитивни оценки от Лиляна Павлова. Заема второ място по индекс на доверие, но на значителна дистанция от регионалния министър.

В центъра на обществения дебат през последните месеци, заради започнали, макар и силно оспорвани реформи, застанаха пенсионната и здравната сфери.

Вече наложилото се обществено разбиране, че промените в тези сектори не търпят отлагане, както и активността на съответните министри, поставя здравеопазването и социалната сфери на второ и трето място сред направленията, в които хората виждат известен положителен напредък.

Въпреки разбираемият ръст на критиците или поддръжниците на статуквото - 11% при Ивайло Калфин и 17% при Петър Москов, фактът, че и двамата министри удържат политиките си на реформи, им осигурява стабилна подкрепа - по 20 на сто.

Подобна подкрепа за министри в невралгичните здравна и социална сфери, "Алфа Рисърч" не е регистрирала в нито един от предишните кабинети.

Доста по-различна е ситуацията в сектори, където нито професионалните общности, нито гражданите са доволни от лъкатушещите реформи и ефективността на вложените публични средства.

За близките няколко месеца, чиято динамика проучването обхваща, най-силна критика търпят „образованието“ и „вътрешния ред и сигурност“. И при министъра на образованието Тодор Танев, и при вътрешния министър Румяна Бъчварова успоредно с неудовлетвореността от действията в съответните сфери, нарастват и личните негативните оценки.

На фона на полицейските протести, удържането на вълненията в българската армия и спокойствието, което тя запази, водят до известен ръст в личния рейтинг на военния министър, както и до възстановяване на доверието в армията.

Във време на гласуване на държавния бюджет, финансовият министър Владислав Горанов, от който като правило почти всички са недоволни, бележи относително лек спад - с 2%, но едва следващите месеци ще покажат, дали той ще съумее да удържи позиции, коментира "Алфа Рисърч".

Евентуален ръст на акцизите на горивата и цените на винетките среща над 90% неодобрение.

52% смятат, че заплахите за страната ни са същите, както за Франция и останалите европейски страни

52% от българите са на мнение, че заплахите за страната ни са същите, както за Франция и останалите европейски страни

Заради бежанската криза в Европа през последната година, темата за сигурността често присъстваше в дневния ред на българското общество. Атентатите в Париж обаче я поставиха отново, и то много по-драматично и силно, коментират от "Алфа Рисърч".

Общото усещане на българите е, че в момента всички европейци са изправени пред общи рискове и заплахи. 28%, основно по-възрастни хора и от граничните райони смятат, че заплахата за нас е дори по-висока от тази за Франция и останалите европейски страни, тъй като сме външната граница на Европейския съюз. Според 21%, главно от по-младото и средно поколение, България е относително по-защитена, тъй като не сме приоритетна мишена за терористите.

Въпреки опасенията, преобладаващата част от хората - 67%), не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици.

Едни, защото и без друго пътуванията и посещенията им на публични места са силно ограничени, други – защото, смятат, че не трябва да се позволява на терористите да променят цивилизования начин на живот на милионите хора по света.

Една част от гражданите заявяват, че ще променят нещо от своето поведение. 6%, които са планирали пътуване в чужбина, ще се откажат, за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа.

17-20%, смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.