На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Земетресение от 5,9 по Рихер в Иран Близо 130 души са пострадали

Израел спасява „Бели каски“ Около 800 души са прехвърлени през Голаните в Йордания

Прецедент в Лондонската седмица на модата: Дж. У. Андерсън спечели наградите и за мъжко, и за женско облекло

Стига вече мумии. По време на Лондонската седмица на модата в неделя се случи нещо, наподобяващо преврат. Достолепните и добре консервирани мастити световни дизайнери останаха да дишат праха на 31-годишен „младок“. Дизайнерът Дж. У. Андерсън, известен с унисекс облеклата си, постави прецедент – за първи път в историята той стана носител на наградите и за мъжка, и за женска мода. Тази година Андерсън се е надпреварвал със световноизвестни дизайнери като Кристофър Кейн, Том Форд и Виктория Бекъм.

Основателят на бранда JW Anderson съвсем не е новак в модата. Сред феновете на колекциите му се нареждат актрисата Алекса Чанг, Риана и Рита Ора.

Една от запазените му марки е дантелената риза за мъже. Първоначално критиката за изчанченото хрумване била толкова жестока, че младият дизайнер бил на път да се откаже от модата завинаги. Но да се предава очевидно не му е в кръвта. Той определя сам себе си като „изключително амбициозен“. Упоритостта му се възнаграждава и тази година Бърбъри приема концепцията като ключова в новата им мъжка колекция.

„Може би тогава обществото още не беше готово – казва Андерсън пред „Гардиън“. – Идеята ми засягаше неяснотата и размиването на границата между половете, което е един много актуален проблем. Вярвам, че дизайнерът трябва да отразява света около себе си.“

Израснал е в малко градче в Северна Ирландия. Баща му Уили Андерсън бил ръгбист в националния отбор и всеки път от мач се връщал с подаръчета за сина – ключодържатели и плюшени играчки от всички континенти. Тези сувенири запалили в Андерсън-младши желанието да пътува и да „види свят“.

На 18 г. заминава за Америка да учи актьорско майсторство. Случва се нещо странно. Вместо да си учи репликите, младият Джонатан все по-често се заглежда по сценичните костюми. Накрая разбира, че The Actors’ Studio не е мястото, където ще открие призванието си. Напуска и се записва да учи Мъжко облекло в Лондонския колеж на модата. По това успява да започне работа като аранжор на витрини при легендарната стилистка на „Прада“ Мануела Павеси. Младежът е буквално зашеметен от таланта и вкуса на Мануела, която се превръща в негов кумир. „Реших, че ще стана дизайнер, за да съм като нея. Исках нейния стил на работа – креативен, но и с търговски нюх“, спомня си Андерсън.

Три години след завършването си през 2008 г. пуска първата си собствена колекция от мъжко облекло – JW Anderson. Две години по-късно създава и ограничена колекция за жени. Много елементи от първите модели се повтарят във втората колекция. Идеята на дизайнера е, че жените са „откраднали“ някоя и друга дреха от гардероба на гаджетата си. Андерсън обича мъжките момичета и ненавижда букли, рокли и финтифлюшки. Затова и рядко прави рокли.

Държи да работи направо върху моделите си. „Не мога да рисувам красиво като Карл Лагерфелд. Много по-лесно ми е да работя директно върху тялото на манекена. Не се оправям с двуизмерните образи. Заради дислексията ми е трудно да пиша. Затова и избягвам да пращам имейли – отнема ми твърде много време да се концентрирам“, споделя в друго интервю пред „Ню Йорк таймс“. Както е известно, хората с дислексия обикновено са много талантливи в областта на визуалните изкуства, танците и всичко, свързано с усещането за пространство.

Андерсън напълно съзнава, че модата не е само творчество. Според него то е едва 25% от работата на дизайнера. Останалото е бизнес. За него е важно компанията му да просъществува още дълго време.

Две години след излизането на двете колекции Андерсън е толкова нашумял, че „Топшоп“ – масовата верига модни магазини във Великобритания, му предлага договор. Сътрудничеството им бележи огромен успех. Година след това Донатела Версаче го наема като млад дизайнер за нова колекция на линията „Версус“.

В момента освен по собствената си линия JW Anderson, Джонатан работи съвместно с луксозната испанска модна къща Loewe. За да не смесва работните процеси, дизайнерът има по един телефон за всеки вид разговор. Никога не сяда зад бюро – предпочита дивана, поставен на централно място в студиото му, от който може да вижда всички. Самото студио се намира в сградата на бивша фабрика за облекло. Според Андерсън мястото носи духа на модата.

Два дни от седмицата си прекарва в Loewe, а останалите в седалището на компанията си в Лондон. Сигурен е, че след пет години няма да е толкова натоварен, но засега успехът го забавлява.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.