Столетен войник получи почетен знак на Министерството на отбраната

Румен Радев седна на кафе в Москва (СНИМКИ)

Последният екшън герой Култовият офроудър изкушава ценителите с големи възможности и по-ниски цени

Фандъкова за чистотата на водата: Това, което прави БСП, е недопустимо

81-годишен шофьор загубил контрол над колата си и се ударил в дърво

За ден хванаха двама младежи без книжка, единият – с нерегистриран мотопед

Общественият посредник на Благоевград с приемен ден

Откриха удавено 3-годишно дете в пречиствателна станция за отпадни води

Бургас с нов окръжен прокурор Георги Чинев официално встъпи в длъжност

Катастрофа на камион блокира международен булевард в Русе

Ансамбъл „Пирин“ представя „Пирине мой“ за 85 години от рождението на проф. Кирил Стефанов

Глобяват мъж, обявил на тел.112 продадената си кола за открадната Санкцията, наложена от съда за фалшивия сигнал, е 1000 лв.

Меган Маркъл вече има свой профил в уебсайта на британското кралско семейство

Пловдив и Доспат ще строят инсталации за отпадъци

„Галъп интернешънъл“: Почти половината българи бъркат пълния и краткия член

Малоумия в просветата

Министър Тодор Танев от дни е изпаднал в дълбоко разтроение на мисълта и не е ясно какво говори, какво обещава и какво разпорежда

Българското образование продължава да се оплита като муха в паяжина от безсмислени идеи, хаотични псевдопромени, управленски страх и експертно безсилие. От няколко седмици сме свидетели на малоумно говорене и наместване на „реформата“ според интереси или според протести в кутийките на т.нар. учебен план и учебна програма. Абсолютно никой не пита, не говори, не обсъжда какво трябва да знаят децата, как да го научат и каква ще е ползата за тях лично и за държавата като цяло.

Вместо това се чудим къде е „Родна реч“, какво става с Христо Ботев, кое е по-важно – музиката или географията, спорен ли е „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, „Опълченците на Шипка“ дали е етнически коректно, или историята на античността е по-важна от българското ни минало за петокласниците. Спорим кое е по-велико – гражданското образование или философията, а в орязването на часовете по чужд език от езиковите гимназии съзряхме таен план да се задържат децата в България, вместо да учат в чуждите университети. Твърдим до изнемога, че предприемачеството е голяма глупост на фона на престижното трудово обучение, дърляме се дали учителите трябва да имат повече свобода, а те на свой ред да се страхуват, че в поредния хаос, който ще им се стовари върху главите, няма да могат да опазят и малкото ценно, за което си струва да работят. И най-вече да подозираме всички и всеки във всевъзможни зловещини.

И защо така? Защото Министерството на образованието и науката успя с един замах (напълно очаквано) да издъни дебата за образованието и да поиска по един нормален начин общественото мнение, за да внуши така нужното спокойствие. Защото министър Тодор Танев от дни е изпаднал в дълбоко разтроение на мисълта и не е ясно какво говори, какво обещава и какво разпорежда. Как може един ден да твърдиш, че гражданското образование е е алфата и омегата на реформата, а на другия ден да се откажеш от него; как един ден няма часове по физическо, а на другия след среща със спортния министър те се появяват; как обясняваш на родителите, че децата вече ще учат според интереса на училището, а не според техния; че един ден учебната година е дълга, а на другия – не, и т.н. и т.н.

Промяната очевидно е въпрос на интереси и страх от мрънкане, а не на принципи. И защо учителите и широкият кръг от експерти получиха правото на мнение по промените, след като те са обявени, а не преди това? Как е възможно да не питаш истинските професионалисти, онези, които всеки ден са в класната стая, какво мислят, преди да местиш кутийките из учебния план?!

Никой не очаква да има 100% съгласие при една промяна, но в предложената от МОН няма и 50%. А и как да има, като промените екипът на Танев ги съобщава на „час по лъжичка“ с оправданието, че времето не им стига?! Затова сега четем какво става в първи и пети клас, после в някой друг, сега си говорим за задължителната програма, а после за избираемата. Сега мислим за децата от елитните училища, а после за тези от гетата…Сега говорим за заетостта на учителите, а после за знанията на учениците. Сега министър Танев се чуди дали бабите са учили музика и изобразително изкуство, а после ще се чудим защо светът ни е поставил двойка по математика? Сега сме заети да си прехвърляме топката, но после, когато мине времето, ще носи ли някой отговорност за поредните изгубени в реформа поколения? Не, няма. Както не носи за предишните.

Всъщност цялата т.нар. дискусия какво и как да учат децата е дълбоко сбъркана. Но не заради новия закон за училищата, нито заради обратния ред на дебата на МОН, нито заради прашасалите „експертни“ разбирания за промени, а заради липсата на ясен отговор на въпроса какво искаме от училището. До този момент Министерството на образованието и науката не успя да напълни с реално съдържание заложените идеи за качествено, модерно, равнопоставено образование, което да дава правото на всеки човек да се развива професионално и лично в глобалния свят. Вместо това от проектите за учебна програма и учебни планове се вижда, че България ще инвестира в грамотност без пазарна перспектива, ще удави малкото професионална свобода на учителите в просветна бюрокрация, ще принуди родителите да утроят усилията си да дадат извънучилищно по-добро образование на децата и така ще засилят социалните различия. А накрая резултатът ще е трайно неработеща икономика за всички ни.

ЧУЖД ОПИТ

Как работят в Корея

Преди два месеца правих интервю с директора на института за образователно развитие KEDI на Корея д-р Сун Джун Бийк и като всеки чужденец исках да знам как Корея от изключително бедна страна е станала икономическо чудо. „Инвестирахме в образованието, сключихме обществен договор с родителите, а нашата най-голяма ценност са учителите, каза ми той. Апропо, въпросният институт актуализира учебните програми и планове на всеки 5 години и разработва стратегии за десетилетия напред.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.