За пореден път индустриалният производител на светове Стивън Спилбърг се позиционира в медийните заглавия и в устите на всички, които говорят за кино. Гениалният холивудски патриарх пак е фаворит за „Оскар“ с класната историческа трилър-драма „Мостът на шпионите“. Филмът, който е премиерен и за българските кина, получи универсално критическо одобрение, а според престижна колекция коментатори и анализатори представлява и най-доброто произведение на Спилбърг от шедьовъра „Спасяването на редник Райън“ насам.

Да се степенуват по величие филмите на Спилбърг изглежда непосилна задача. „Мостът на шпионите“ вече е глобален успех, но предишната му творба „Линкълн“ също представляваше монументално постижение в жанра на историческите драми. От гражданската война в САЩ, Спилбърг премести режисьорския си стол в разгара на Студената война, този път с помощта на извънредно силен сценарий, написан от братята Джоел и Итън Коен.

Страстта на легендарния режисьор към историята е добре документирана. Първият истински комерсиален и критически провал на Спилбърг – екстравагантният сюрреалистичен опус „1941“ беше посветен на лудостта в началото на Втората световна война. Глобалният конфликт, потопил XX век в кръв захрани с драматична енергия и някои от най-високо оценените му произведения – „Империя на слънцето“ и „Спасяването на редник Райън“, който се открива с една от най-иконичните кино сцени в историята – десанта в Нормандия. Разбира се тук е и опустошителният черно-бял шедьовър „Списъкът на Шиндлер“ от 1993-а. Най-важният игрален филм за Холокоста, извел творческата биография на Спилбърг на съвсем друго ниво и донесъл му първия режисьорски „Оскар“.

С „Амистад“ и „Пурпурния цвят“ Стивън Спилбърг разрови историческите рани на робството, а в „Мюнхен“ се опита да нарисува нюансирана картина на трагичните събития от олимпийските игри в Мюнхен през 1972, разтърсени от терора на палестинската групировка Черния септември.

Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-епичните, силни и вълнуващи исторически фрески в историята на киното. Другата му голяма тема е фантазията. Той е върховният майстор на зрелищното еманципиране от реалността. Един от класическите спилбъргови похвати е „гримасата на почуда и страхопочитание“. Нарича се още „спилбъргово лице“ и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас – публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща „спилбърговото лице“ може да е на извънземните в „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“ или на динозаврите от „Джураски парк“ и „Изгубеният свят“. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в „Похитители на изчезналия кивот“.

Спилбърг е върховен майстор в постепенното изграждане на сцена, от най-малките детайли до епическата кулминация. Всички се опитват да кадрират и да движат камерата като него, но малцина успяват да се доближат до чистата кинематографична магия, на която той е станал глобален символ. Заедно с Чарли Чаплин и Алфред Хичкок, Стивън Спилбърг е най-влиятелният и разпознаваем филмов режисьор. Трудно е да си представим как щеше да изглежда иконографията на Западния свят – от реклами, тв шоута и филми до видео игри и увеселителни паркове – без колекцията от вдъхновяващи светове, създадени от него за повече от 40 години в света на подвижните картини. Името му е автономна и напълно достатъчна причина за отиване на кино.

Милиардерът мечтател

Стивън Спилбърг е императорът на Холивуд – един от малкото абсолютни авторитети в развлекателната индустрия. Човекът, с когото всеки в този бизнес иска да работи и чието внимание означава сбъдната професионална мечта и врата към неограничените възможности. Спилбърг е свръхуспешен продуцент и създател на студиото „Дриймуъркс“. Състоянието му се оценява на над 3 милиарда долара. Той е и най-печелившият режисьор в историята – общите приходи от филмите му са над 9 милиарда долара. След около три седмици Спилбърг прави 69 години, а работният му календар е запълнен с големи проекти поне до края на това десетилетие.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Стивън е режисьорът-мечта

Една от най-големите привилегии в живота ми е приятелството и професионалното партньорство със Стивън. Той е режисьорът-мечта. Мисля, че свърши изключителна работа със „Спасяването на редник Райън“ и вдъхнови всички ни да се потопим в ужасяващия свят на Втората световна война и да извадим оттам автентични емоции и психологически портрети, с които публиката да се идентифицира. Снимането на филма беше изключително преживяване,. А Стивън получи напълно заслужен „Оскар“ за своята режисута.

ТОМ ХАНКС, АКТЬОР

Без него този бизнес нямаше да е същият

Стивън е най-влиятелният режисьор на нашето време. Всички искаме да можем да снимаме като него. Той винаги е в състояние да намери съвършения ъгъл, перфектната гледна точка. Обикновено има не повече от един или два най-добри начина за заснемане на сцена и Стивън винаги ги намира. Човекът има невероятно богато въображение. Той собственоръчно трансформира комерсиалното кино и изобрети летния блокбастър с „Челюсти“ още през 1975-а година. Никога дотогава не се беше появявал такъв филм – концептуално това бе второкласен японски хорър с чудовища, но Стивън го изведе до нивото на първокласен хичкоковски съспенс-трилър.

ДЖОРДЖ ЛУКАС, РЕЖИСЬОР И ПРОДУЦЕНТ

Филмите му са учебници по кино

От малък съм огромен фен на Спилбърг. Филмите му са учебници по кино, нямате нужда от никакви специализирани университети, курсове, лекции… Просто гледайте „Близки срещи от трети вид“ или „Челюсти“ или „Списъкът на Шинлдер“. Стивън е ненадминат разказвач в образи. Той може да опише най-сложните отношения само с няколко кадъра. Беше страхотно да работя с него по „Хвани ме ако можеш“. Мисля, че в този филм Спилбърг намери точния баланс между комичното и драматичното и пресъздаде епоха по безупречен начин.

ЛЕОНАРДО ДИКАПРИО, АКТЬОР