Голф комплексът до Елин Пелин има нов собственик Имотът е продаден на българска компания, собственост на бизнесмена Мирослав Печев

Над 3000 софиянци дават жилищата си на туристи Броят на обектите, предлагани чрез Airbnb, расте с 80% годишно

Два изтребителя „Юрофайтър“ се сблъскаха в Германия, един пилот е загинал

Холандия без мобилни и стационарни телефони заради авария

Буря отнесе покрива на кооперация в Пловдив

Наредба ще доведе до хаос в туризма Нормативният акт не прави разлика между продажба и плащане в сектора на услугите

Двоен стандарт при 30% от храните в ЕС Кока - колата с глюкоза и повече калории у нас

Аварийно-спасителни екипи в Пловдив са реагирали над 40 сигнала заради дъждовете В София пожарникари са отработили 42 сигнала

Ханде Ерчел ще става леля

Тръмп обяви строги санкции срещу Иран, засягат и върховния лидер аятолах Али Хаменей

Ролс Ройс губи клиенти сред родните милионери Броят на Поршетата в страната нарасна с 10% само за година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 25 юни 2019

Вдигат пенсиите на 2,13 млн. българи Увеличението ще е с 5,7%, най-високата става 1200 лева

Еленко Божков: Блокът на „ТЕЦ Марица – изток 2“ няма да може да работи на въглища дълго време след пожара

Проф. Христов: Комунизмът в учебниците по история е представен манипулативно

Пример от Бургас: Дом за нашите бездомници

„Останах на улицата. Бях футболист. Играл съм в „Черноморец“, „Несебър“, „Добруджа“. С брат ми продадохме наследственото жилище в Бургас, но с такава малка сума не успях да купя друго. После започнах работа в една фурна. Пуснаха ме да живея в малко помещение към нея. Няма събота, няма неделя, няма болнични. Но се разболях и ме изгониха от стаичката. Та затова съм тук.“

„От две години съм прикован на количка и нямам дом. Двете ми деца също са настанени в социално заведение. Жена ми е проститутка. Не знам къде е. Учил съм за тракторист, работих като сотаджия. Но заради атрофия на мускулите съм в това положение. Нямах дом и приходи, на 45 години съм. Затова един ден застанах с количката пред общината и разказах за съдбата си, после се озовах тук. В дома намерих доброта, заведоха ме на ТЕЛК. Вече имам инвалидна пенсия, но чакам да ме настанят в дом за стари хора. 16-и съм в списъка и всеки Божи ден чакам да се обадят, че съм приет.“

„Бях отчаян. Проиграх дома си. Но тук намерих чистота, добри хора, работа. Намерих такива като мен и се спасих от самотата.“

Това са историите на останали без жилище, работа и пари хора. Попаднали са в бургаския социален дом на края на града. Домът си няма име. Някои го наричат „Предай нататък“.

Минали оттук, хората не забравят тримесечния си престой, разказва управителката Димитринка Колева. Намират им работа, повечето от тях излизат на квартира и започват нов живот. Държат връзка с персонала и помежду си, защото нямат други близки. Тъй като пребиваването в дома не може да е повече от три месеца, има много хора, които идват, за да преживеят зимата на топло.

Миналата Коледа бургаският кмет Димитър Николов дойде в дома и изслуша историята на всеки един от настанените. След това разпореди на общинските фирми да им предложат работа. Заваляха предложения от „Хляб и хлебни изделия“, Обредния комплекс, „Бургасбус“. Трима от бездомниците казали, че ще работят, но взели аванс и избягали. Много други обаче си стъпили на краката. Сред тях са двама висшисти. Единият – строителен техник, останал без дом след тежък развод.

Цял живот бил партиен секретар, а сега никой не го вземал на работа. В дома се разшетали, събрали трудовия му стаж. След посещението на кмета го взели да се труди в една от общинските фирми. Там работил съвестно, допълнил си стажа и сега вече е пенсионер.

В момента в дома са настанени нови самотници. Те са изпаднали в това положение по различни причини. Разводи, делби на наследства, игра на комар. Но най-често са станали длъжници към банки. Ипотекирали жилищата си и после ги загубили. Един от тях – Васко, пък станал гарант. Приятелят му, който теглил огромен заем, изчезнал и банката сега си търси парите от Васко. Загубил малката си къщичка в село край Бургас. Но попаднал в дома и започнал работа в обредния комплекс. Намерил си е жилище, продължава да работи и да плаща дълга на приятеля си.

Барман, ипотекирал жилището си и купил заведение, но бизнесът фалирал. Не могъл да внася редовно вноските по кредита. Загубил дома си, развел се и се озовал сред хората на Димитринка Колева.

Висшистка пък загубила дома си заради имотната мафия. Жената е пенсионерка. Работила в община Русе. Синът й е психично болен и без нейно знание подписал някакви документи. Така загубили жилището си. Било през зимата и тръгнали към морето, че тук уж е по-топло, разказва управителката на дома. Полицаи намерили жената полузамръзнала на пейка край гарата и я довели в дома. От сина й няма и следа.
Сред бездомниците има и учителка. Теглила заем след заем, рефинансирала, докато загубила апартамента си. Започнали да я търсят от банки, кредитни фирми и заложни къщи.

Единствената надежда за бездомните е да се хванат да работят здраво и да положат ново начало. Сред тях вече има и „богаташи“. Един работи нощем в дискотека и надницата му е 50 лева. Доста са се хванали да гледат животни и изкарват добри пари.
Мнозина посещават и арт терапия при социалния работник Живка Кирова. Правят цветя, снежинки, картички и гирлянди за украса. Покрай терапията се отпускат и започват да гледат на живота по-ведро.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.