НАШИЯТ ГОСТ
Любен Петков е роден в с. Крушевец (Странджа), на пътя Бургас - Малко Търново. Живее и работи като журналист, редактор и издател в София, автор е на 20 книги. Отличаван е с престижни награди, превеждан е на чужди езици. Носител на Годишната награда (2014) на Съюза на писателите за книгата му с пътеписи „Отвътре и отвъд Обетованата земя“ (Жанет 45“); почетен гражданин на Бургас. Новото издание на книгата му „Огън и мъгла“ (2015, ИК„Прозорец“) ще бъде представено от проф. Михаил Неделчев на 13 декември от 10 ч. в Мраморното фоайе на НДК.

- Как минават дните на един писател?

- Както на всички нормални хора в милото ни отечество.

- В очакване нещо да се случи...
-Ще се случи - да, но какво? Мисля си за инструмента на нашия занаят - за ДУМАТА, която кости няма, нито железни челюсти, но може да затрие човек и цели народи; и да съхрани цели народи. Опитвам се да надникна зад обвивката ѝ, в дълбините на ядрото ѝ. Дали думата е за хармонизиране на мислите ни, както споделя Платон. Или е дадена на човека, като се крие зад думата, да върши безобразия, които след това облича в стройни, безупречни изречения. Думата е кошмарът за бедния и дрянова тояга в ръцете на овластения.

- Не криете скепсиса си...
- Скепсис за посоката на нашата цивилизация - без значение дали е източният модел за оцеляване и прогрес, или нашият модел - на белите хора от Запад.

-В последно време по-често оставате в родния край. Как е там?
- Ще ме намерите в бащината къща. В обезлюдена Странджа единствено съхранено е нашето село с училище, детска градина. След колективизацията през 50-те години на ХХ век, изтръгнати от земята, селяните побегнаха към Бургас, а сега в нашия край се преселиха хора с резачки откъде ли не; изсичат гората пред очите на корумпирани, безотечествени управници. Срам и тъга изпитва човек, безсилен да сложи в ред нещата. Пред поредни избори (с големите обещания) мераклиите за власт намериха пари и заровиха за канализация под улиците на Крушевец цяла система от тръби за 11-12 милиона, но без необходимата пречиствателна станция, което замрази доброто начинание вече 6-7 години. А изборите протичат гладко - кметът и общинарите на Созопол забравиха за заровените милиони, защото новите заселници за дребни пари и кебапчета знаят кого да изберат.

- За какво най-често си мислите?
- За греховете, провокирани от неудържимите, емоционални тласъци на тялото - наказание и гроб за душата, по думите на мъдреца. Болезнено ми тежат нереализираните неща: много пропиляно време, много глупости, съпътствали ежедневието ми.

- Как съпоставяте двете епохи, в които премина досега животът ви?
- Интуицията ми подсказваше, че животът ще продължи по този начин: с разграбване и разруха, с навлизане в обществения и културния живот на много посредствени хора. И видяхме какво се получи: зарина се пазарът с графоманство и чалга, добрите неща останаха на дъното и никой не се интересува от тях. Напротив - създадоха се образци за развлечение - пошли шоу формати, за да задоволяват хората в бедния бит и в безсмислието, в което са изпаднали след загубата на децата си, избягали в чужбина. Всичко това не ме изненадва. А тарикатите много добре се възползваха от неподготвеността на обикновения човек.

-В „Огън и мъгла“ с усмивка се избавяте от какви ли не налепи.
- Книги като „Огън и мъгла“ се пишат цял живот. В 530-те фрагмента са недописаните, недоизкусурени страници на разкази, повести, романи. Както четем и в изповедта на Габриел Гарсия Маркес: „Бих иззел от всички написани от мен книги романа „Сто години самота“ и бих го пренаписал отново. Срам ме е за тази книга, защото по редица причини не ми стигна времето да я напиша както трябва.“ Странно е изреченото от писателя за роман, отличен с Нобелова награда, а „Сто години самота“ стана любимо четиво за милиони негови почитатели от цял свят. Но такава е орисията на пишещия брат, мачкан от думата до умопомрачение. Хемингуей 47 пъти преписва „Старецът и морето“, за да се добере до най-доброто. Лев Толстой и София Андреевна преписват на ръка десет пъти хилядите страници на шедьовъра „Война и мир“.

- Четете ли младите писатели?
- Като постоянен член на журито от конкурса „Рашко Сугарев“ имам представа за младите белетристи. Подготвили сме сборник с наградените автори през миналите години, който ще бъде издаден с подкрепата на ДФ „13 века България”, съставител е Пламен Дойнов. Там ще срещнете имената на утвърдени вече белетристи. За най-младите обаче не зная нищо след закриването на сп. „Родна реч“ от чиновниците в Министерството на образованието и науката.

- Защо едни и същи коментатори, социолози, културолози, политолози ни се натрапват ежедневно от тв екрана? Не се чува различното мнение...
- Липсват големите теми на века - застаряването на нацията ни, безработицата, угасналата икономика, обезлюдяването. Атмосферата на нашия културен живот е забавление! Парламентът отдавна е цирк - с постоянна програма. Не се говори за икономиката, а само чакаме подаяния от Европейския съюз - с прегръдки и целувки на управниците ни със западните ръководители, а културата е оставена в реанимацията...

- Дали промените в образователните програми ще засилят интереса към четенето?
- Хубаво е, че тийнейджърите четат Толкин, Пратчер и Роулинг. Но не четат български автори - дори и от класиката. Ние имаме великолепни детски писатели, белетристите ни са еталон за хуманистична проза. Дано това увлечение да е някаква временна „грипна епидемия“ - бягство от всичко родно. И дано никога не бъдат забравени Йордан Йовков, Елин Пелин, Захари Стоянов, Симеон Радев. Мисля, че в комисиите за създаване на нови учебници трябва да има писатели и да се чува тяхното мнение.

- Кое днес застрашава обществото ни?
- Една страна, в която учителят и лекарят не са на почит, е обречена. Семейството се е разпаднало. Лекарят е в категорията на чиновник и търгаш, който гони печалба, сравнявайки се със западните лекари. Учителят е станал за посмешище, защото той се занимава почти изцяло с възпитанието на малцинствата. В моето детство учителят беше като икона, стояхме пред учителите си като пред светии.

- При вас какво ново?
- Аз съм безкрайно благодарен на Божана Апостолова, която е издала над 1500 книги на български автори, но не забрави за някои като мене: издала е четири мои творби. Тя печата с риск, държи се човешки с авторите, поема всички негативи при публикуването. Също благодаря на Йоана Томова (ИК „Прозорец“), публикувала последните две мои книги. Сега продължавам да пиша фрагменти от „Чудеса без начало и без край“ - живяното и случващото се пред очите ми, захласнат от многообразието и шемета на отминаващите дни, премислящ думите на поета философ Атанас Далчев: „Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти.”

На снимките:
1. Любен Петков (сн.: Личен архив)
2. Любен Петков и Божана Апостолова (сн.: Анжела Димчева)
3. Биньо Иванов, Любен Петков и Христиана Василева (сн.: Личен архив)
4. Новата книга на Любен Петков, която ще бъде представена на 13 декември 2015 г. от 10 ч. в Мраморното фоайе на НДК.