„Имаш право да убиеш безнаказано един човек, но ако до 3 години убиеш втори, ще влезеш в затвора. Това каза съдът на убиеца на баща ми по същество, когато му даде условна присъда с тригодишен изпитателен срок. Каза го за нещастие на всички негови близки и за радост на тия автоджигити, които карат като луди, пияни или без книжки, газят хора и всяват ужас.“

Така бизнесменът Валери Христов разтълкува присъдата, която получи шофьорът, прегазил баща му на пешеходна пътека в София. Загиналият Никола Христов бил на 78 години, но се радвал на добро здраве, бил работоспособен, независимо от възрастта си, уважаван бил като старейшина във фамилията си, бил опора и пример за децата и внуците.

Христов-младши е обжалвал решението на 10-и състав на Софийски градски съд, председателстван от Мина Мумджиева, и сподели възмущението си от него в редакцията на „Труд“: „Това е решение, от което аз съм категорично неудовлетворен. Освен че е обидно за мен и за онези, които почитат паметта на баща ми, то определено не отговаря на обществения интерес. Всички знаят какъв е той: Да се спре войната по пътищата, да се респектират шофьорите, които убиват с колите си невинни хора, също както правят терористите с бомбите.“

Това е мнението на един непримирим и гневен в мъката си син. А какви са мотивите на съдиите?

Ето какви.*

Обвинителният акт, внесен по случая в съда от Софийската градска прокуратура, е срещу Антонио Андреев, общ работник, сега студент. Обвинението гласи, че на 2 януари 2015 г. около 18,30 ч той управлява „Фолксваген Пасат“ и удря с него двама пешеходци на зебра, обозначена с пътен знак Д-17, на кръстовището на улиците„Хан Кубрат“ и „Кирил Дрангов“.

Един от ударените умира на място. Другият оцелява с рана на крака, тъй като успява да отскочи и така да намали силата на сблъсъка си с колата. Прокурорите твърдят, че шофьорът е нарушил чл. 116, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, който гласи, че „водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“. Погазил е и чл. 119, ал. 1 от същия закон, според който „при приближаване към пешеходна пътека водачът е длъжен да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

Подсъдимият прави самопризнания с искане за съкратено съдебно следствие, депозирани от адвоката му по надлежния ред. Прокурорът в залата поддържа обвинението и предлага наказание „лишаване от свобода“ - така както предвижда Наказателният кодекс (НК) за причиняване на смърт по непредпазливост. Защитата пък прави предложение наказанието да бъде отложено съгласно чл. 66 от НК, като уверява, че подсъдимият ще се поправи и без да го изтърпи незабавно.

Като частни обвинители синовете на убития искат за него най-дългия престой зад решетките, който му се полага според кодекса. Те изтъкват, че Андреев е отнел живота на човек, който се е радвал на достойна старост и на любовта на близките си, много им помагал, имал значително участие в проект за строеж на голяма сграда и преждевременната му смърт е била непрежалима за тях. Те подчертават също така, че кръвопролитията по пътищата растат и суровото възмездие за всяко от тях може да послужи за предупреждение на неразумни хора и да спаси човешки живот.

Адвокатът на подсъдимия пледира, че трагедията ще бележи със скръбен знак и бъдещето на подсъдимия. Той подчертава, че е имало втори автомобил на пътя, който е попречил на видимостта на неговия клиент и той не е могъл да забележи своевременно стъпилите на зебрата. Адвокатът моли съда да отчете младостта на неговия клиент, чистото му съдебно минало и това, че той работи и едновременно с това завършва висше образование, че има критично отношение към станалото.

Подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и не може да си го обясни освен с малката видимост, която имал заради движещ се до неговия автомобил.

Съдът обсъжда доказателствата и доводите на страните и стига до изводи, определящи за решението му.

ФАКТИЧЕСКИ:

Преди и по време на катастрофата Андреев е шофирал по асфалтов път без дупки, добре осветен, мокър и на места заледен. Като наближил фаталното кръстовище, един от пострадалите - Григор Григоров, решил да пресича и поел по пешеходната пътека полека, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от Андреев фолксваген. Никола Христов го последвал. При вида на двамата, които се движели плътно един зад друг, един друг шофьор (неустановен по делото) намалил, почти спрял и ги пропуснал да минат. В същото време се задал Андреев със скорост поне 60 км/ч и се „качил“ на зебрата, без да я променя. Като го видял, Григоров отскочил напред, но бил блъснат в крака и паднал на земята. На негово място се озовал Христов, последвал удар върху него от фолксвагена, от който тялото му се преобърнало и озовало върху предния капак, а главата му се ударила в стъклото толкова силно, че то се счупило и човекът издъхнал на място.

ПРАВНИ:

Деянието е извършено при отнемане на предимство на пешеходец на „зебра“ и с него е реализиран квалифицираният състав на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, за което се полагат от 3 до 10 г. лишаване от свобода.

ЗА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:

Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия са чистото му съдебно минало, младостта му и добрата характеристика, предоставена от негови познати на съда. Самопризнанието не смекчава вината му, тъй като заради него самият законодател е смекчил наказателната отговорност. Процесуалното му поведение също не е смекчаващо вината обстоятелство, тъй като той не е подпомогнал разследването. Бърза помощ и полицията е пристигнала на местопроизшествието по сигнал от очевидци, а не от него. Неговото самопризнание е било потвърждение на техните показания.

Утежняващи вината на Андреев обстоятелства са нанасянето на лека телесна повреда на Григоров и шофирането с несъобразена скорост. Съдът отхвърля искането на частното обвинение за наказание в максимален размер и налага наказание от 4 г., което е длъжен да намали с 1/3 по възприетия ред за разглеждане на делото. Получава се присъда от 2 г. и 8 месеца, като според съда не е необходимо тя да се изпълнява ефективно. Мотивите: След деянието Андреев отишъл при Григоров и видимо изплашен се интересувал от неговото състояние. Разкаянието му било искрено. Поведението му било резултат от неопитност, а не от арогантност или по хулигански подбуди. Изолацията на такъв млад човек от обществото би довела и до изолацията му от пътното движение, но тя можела да се постигне и чрез лишаването му от право да шофира за 2 г. и 8 месеца по чл. 343 от НК.

„Отложеното ефективно наказание също ще въздейства предупредително на останалите членове на обществото с оглед тежките последици за подсъдимия при евентуалното му активиране в изпитателния срок“, заключават представителите на Темида, като под „активиране“ очевидно разбират повторение на злото, което е сторил, т.е. рецидив.

На съвсем друго мнение са близките на убития.

„В това дело законът няма да постигне целите си - да превъзпита извършителя на тежкото престъпление и да предупреди другите участници в движението. Той е достатъчно строг, но не беше използван в цялата чу тежест, а така, че да се погали подсъдимият с перце. Такива присъди, след които убийци викат „ура!“, създават чувство за безнаказаност у безумците, които хващат волана“, казва синът, погребал баща си. Той очаква с упование решението на втората съдебна инстанция.

* Мотивите на съдиите са преразказани с точност и със съкращения, които не променят смисъла им.