Нито един от бежанците не е заявил, че би се върнал обратно в родината си

- На 3 декември Софийският форум за сигурност организира конференция за влиянието на бежанците върху сигурността на Балканите. Има ли сериозна опасност за дестабилизация на региона?

- Първо искам да кажа, че конференцията ще бъде в представителството на Европейската комисия и ще бъде открита от външния министър Даниел Митов. Ще участват и доста представители от Балканите. На форума ще покажем интересни изследвания, които направихме както сред бежанци, така и сред българското общество за настроенията при тях.

Иначе, да, Балканите са сред най-застрашените от гледна точка на сигурността и това има пряка връзка с бежанските потоци. Тази застрашеност се изразява в няколко неща. Преди всичко това е броят на емигрантите, който създава изключителни затруднения на страните в региона. Държавите не могат да се справят сами с тези потоци на прииждащи от други държави хора. Това създава и вътрешни, и външни проблеми. Създава проблеми между Гърция и Македония, между Македония и Сърбия, между Сърбия и всички останали граничещи държави - Унгария, Хърватия, Словения. Това е верига от напрежения, която може много лесно да ескалира в нещо по-опасно.

- Ангела Меркел намекна за опасност от кръвопролития на Балканите?

- Да, Балканите все още не са преодолели напълно последиците от войните от 90-те. Много лесно Балканите могат да се върнат към този тип напрежение.

- Откъде може да дойде най-голямото напрежение?

- Възобновяване на междудържавните и междуетническите конфликти. Това е възможно, защото бежанските вълни освен пряката заплаха и риск, който създават, имат и вторичен риск, който е свързан с радикализацията. Те са свързани с тероризма. По данни на Европол и други аналитични центрове, най-много чуждестранни бойци, които се сражават на страната на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, на глава от населението са от Балканите. Връщайки се обратно тук от Близкия изток, тези крайно радикализирани хора могат да бъдат лесно въвлечени в терористични и други насилствени дейности. Балканите остават изключително уязвима част от Европа и освен тези проблеми, за които говоря, има и друга също голяма опасност.

- Каква е тя?

- Балканите да бъдат изолирани от другата част на Европа, от старите европейски общества и тази опасност е налице. Ние вече сме свидетели на декларираното желание на редица държави да се затварят граници, за създаване на „Малък Шенген“, които на практика ще изолират полуострова от Европа и това може да има пагубни последици за региона.

- Къде са България и Румъния като страни членки и на НАТО и на ЕС?

- Първо трябва да разсъждаваме каква е политиката на България и Румъния в тези организации - дали ние водим там проактивна политика така, че да защитим нашия национален интерес и търсим решение на националните си интереси през политиките на НАТО и ЕС. Мисля, че тук сме много пасивни. България трябва много ясно да формулира какъв е интересът й. Например в наш интерес е да се борим Балканите да не остават изолирани по какъвто и да е начин. Начини има много - формални, неформални и ние като че ли все още не можем да ги използваме.

- Кои са най-критичните държави на Балканите? Босна, Косово?

- И не само. Босна остава все още една трудно функционираща държава. Косово все още не може да стане жизнеспособна държава и икономика. Македония също е изпълнена с противоречия от различен характер, най-вече от междунационален, междуетнически и религиозен характер.

Раните на Балканите не са заздравели, особено в бивша Югославия. Огромна част от хората са лично засегнати от войните - или имат близък убит, ранен, или пък са изгонени, разселени, изгубили имуществото си. Дори на личностно ниво все още има напрежение.

Но ако говорим за България и Румъния, ние виждаме, че бежанската криза поражда стремежа на държавите да се затворят, да се капсулират. Това ще възпрепятства такава политика като членството в Шенген. Аз съм сигурен, че за членство в Шенген в скоро време няма да се говори.

- Споменахте, че сте правили изследвания, които ще представите на форума. Нека започнем с имигрантите. Какво мислят те за България, искат ли да останат, да се върнат у дома?

- Данните са доста интересни. Мога да спомена само някои от тях, защото не сме приключили с обобщението. Изследването е сред бежанци само от Ирак и Сирия. 65% от тях казват, че са напуснали, защото е имало директна заплаха за живота им, а останалите, защото няма перспектива за тях. Най-интересното е, че никой от тях не е казал категорично, че би се върнал обратно у дома. 42% са категорични, че не биха се върнали при никакви обстоятелства. Много малко от тях биха помислили, но след определени обстоятелства като категоричен мир в страната, подобряване на условията за живот.

- А искат ли да живеят в България?

- Не мисля. 67% от тях са категорични, че не искат, но най-вече защото имат роднини на запад или виждат по-добри перспективи за семействата си. Но тук искам да опровергая разни информации, които витаят в обществото, че те са недоволни от България и живеят в ужасяващи условия. Никой от тях не е посочил в изследването ни такава теза. Изненадващо е, че една трета от бежанците имат пълно доверие на българските институции.

- Вярно ли е, че те искат да отидат Европа, за да ползват социалните й програми?

- Мога да кажа единствено за социалните помощи - не! Само 10 на сто от тези, които са участвали в изследването, смятат, че ще живеят на помощи, останалите искат да развиват бизнес, да работят.

- Българите какво мислят?

- Повече от половината се страхуват и казват, че трябва да приемем бежанци само в рамките на своите възможности. Рисковете за България са други. Това, което мен ме притеснява, е, че има много действащи криминални групировки, които се възползват от миграционния поток. Така те генерират много финансови средства и стават още по-силни. Едно изследване на Европол от миналата година показва, че българи подпомагат нелегалното преминаване на бежанци, но евентуално и на бойци за „Ислямска държава“. Рискове има от самото разделяне на обществото. На базата на това разцепление се появяват много националистически групи, партии, които печелят доверие и власт.

- Можем ли сами да се справим със собствената си граница?

- Не. България категорично не може да се справи с този проблем по много причини. Първо, ние сме външна граница и натискът тепърва ще се увеличава. Второ, България няма достатъчно средства, за да изгради и да поддържа постоянно необходимата степен на охрана на границата. Прокрадват се сведения, че много голяма част от мигрантите минават спокойно границата. Правехме една анкета с бежанци, в която голяма част от тях ни казаха, че знаят много добре къде има дупки в оградата, как ги насочват чрез мобилни телефони къде да вървят, къде да чакат. Много са каналджиите, които ги улесняват. Интересно е, че разказаха за случай, в който българин сам е потърсил мигранти в Турция и им е предложил услугите си, разбира се, чрез заплащане. Довел ги е до определено място и след това им е показал откъде да минат и да продължат през България.

- Значи това се е превърнало в свободен пазар?

- Да.

- Това ми звучи, като че ли България е като разграден двор.

- Не ми се иска да влизам в конфликт с разни институции. Самият главен секретар на МВР каза в една телевизия, че около 5000 души задържат на границата, още толкова в страната и пак 5000 на излизане от страната, което означава, че при преминаване на границата се задържат само една трета от бежанците.

- Но това са само тези, които са заловени.

- Точно така, а не тези, които вече са преминали незабелязано.

- Отчайващо звучи. Може ли ЕС да се справи с този проблем?

- Европа към момента се опитва да се откупува, като търси сигурност с други средства.

- Какво означава откупуване?

- Ами плаща. Плаща милиард и 800 млн. на северноафриканските държави. Плаща 3 млрд. на Турция, плаща в други страни. Тезата, че Европа е икономически и финансов гигант, но джудже в сферата на сигурността, много ясно си проличава. Това е и най-серизният принос на Европа в сигурността - да плаща. Само с плащане в сигурността не става. Трябват и други средства.

Нашият гост:

Йордан Божилов е анализатор в БАН и председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.