Големите дарители - Богаташът Иван Гешов на децата си: Имате ошав, друг подарък ви не трябва!

14:01

02.12.2015

Пословична пестеливост, благотворителност и скромност са три от най-характерните черти на известния банкер Иван Гешов и на многобройния му род. В него още от малки учели децата на икономии. Щом някое от тях заплачело за подарък, родителите отговаряли: “При тия имиши ( сушени плодове), защо ти трябва друго?”

Патриотичните корени на Гешов (1849-1924 г.) тръгват от Карлово, където през 70-те години на XVIII век се заселва троянчанинът Гешо Иванов. Той има трима синове - Иван, Димитър и Стойчо, и две дъщери - Трена и Дона. Иван пък отглежда със съпругата си Ана Фратева от Сопот четирима синове - Христо, Евстрати, Димитър и Стефан. През 1882 г. Христо и Евстрати се преместват да живеят в Пловдив, където откриват търговска къща и завъртат търговия с цяла България. Изкупуват обработени кози и овчи кожи, коприна, гюлово масло, гайтани, аби, памук, които изнасят за Виена, Букурещ и Будапеща. По-късно към Христо и Евстрати се присъединяват Димитър и Стефан. Така израства търговската къща “Братя Ив. Гешови” в Пловдив. Предприемчивите мъже бързо разширяват обхвата и характера на своята работа. През 1835 г. братята откриват

търговска

кантора във

Виена

а през 40-те години на миналия век братя Гешови са вече най-богатите българи в границите на Османската империя. През 1838 г. Евстрати се връща от Виена в Пловдив и се жени за Харитина Нешова, дъщеря на копривщенския търговец Нешо Чолаков. Двамата имат 11 деца, но от тях остават живи само две - Ефимия и Иван. Грижите около отглеждането и възпитанието на момичето и момчето са големи. През 1865 г. Иван, бъдещият банкер, придружава баща си до Манчестър, за да открият клон на търговско-брокерска къща. В индустриалната столица на Северна Англия той учи 7 години. Става студент във “Виктория юнивърсити” и едновременно помага на баща си в кантората.

На 23 години младият Гешов е със завидно европейско образование и значителен опит в търговско-банкерските дела. Воден от носталгията, през 1875 г. той се връща в родния Пловдив. Тук се жени за Мария Н. Пулиева. Така между големия карловски род на Пулиеви, от който е и Евлогий Георгиев, и Гешовата фамилия се сключва роднинска връзка. Младият банкер пише до свой приятел за съпругата си: “С нейното влизане в моя дом влезе и щастието.”

Пред семейството обаче предстоят много изпитания -

повече борби и по-малко радости

По време на Априлското въстание Гешов е поканен за почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив и да предоставя сведения на чуждестранните анкетьори за нечуваните зверства над българите при потушаване на въстанието. Иван не се възползва от поканата, но дава на американския дипломат Скайлър необходимите сведения заедно с изключително богата информация за етнографското разпространение на българския народ. Турското правителство обаче следи действията на банкера и на 12 август 1877 г. той е арестуван и хвърлен в затвора заедно с 22-ма свои роднини. По-късно Гешови се отървават от смъртната присъда благодарение на застъпничеството на представителите на Великобритания и САЩ в Цариград.

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица - Велико Търново

Големите дарители: Анжело Куюмджийски - тайнственият милионер

Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови

Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква

Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов

Големите дарители: Аврам Чальовски - българският Форд

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост

Роднините на Паисий - българи с щедро сърце

Димитър Кудоглу - благодетелят от Беломорска Тракия

След Освобождението Иван Гешов става първият директор на БНБ. По това време капиталът на банката е едва 2 000 000 лв. и с ограничени депозитно-лихвени операции. Благ като човек, Гешов проявява неотстъпчивост по въпроса за бъдещето на финансовата институция. Според него банката се нуждае не от частични промени, а от основно преобразование. Изготвя законопроект, който е внесен на първата редовна сесия на Четвъртото обикновено народно събрание. Със закона, състоящ се 24 члена, БНБ се утвърждава като държавна банка с капитал от 10 000 000 лв. и монополно право да издава банкноти и ипотечни облигации.

Оттук нататък кариерата на Иван Гешов е възходяща - той е министър на финансите в кабинетите на Васил Радославов (1886 г.) и на Константин Стоилов (1894-1897 г.). И макар че е близък приятел със Стоилов, той подава оставка с предложение мястото му да бъде заето от човек, който може да уравновеси бюджета без икономии. От 1901 г. Гешов

оглавява

Народната

партия

а от 1920 г. - Обединената народно-прогресивна партия. Като министър-председател на коалиционното правителство на тези партии той не забравя и книжовните си занимания, председател е на БКД (1898-1923), което прераства в БАН.

Казват, че когато човек заема високи постове, бързо забравя действителния свят. При Иван Гешов нещата не стоят така. Той е един от малкото значими меценати в историята на съвременна България. Отпуска от свои лични средства стипендии за бедни, но трудолюбиви младежи. Построява санаториуми и сиропиталища. С негово значително финансово дарение се изгражда мавзолеят в Плевен в памет на загиналите в Освободителната война руски и румънски войници.

Освен меценат, Гешов е и много скромен човек. В едно писмо до синовете си Евстрати, Никола и Евлоги, които следват в чужбина, той пише, че настоява никой от неговото семейство

да не дава пример за разкош

тъй като България е бедна и е разпъната на кръст. За същото призовава и в писмо до дъщерите си Харитина и Анка. Синовете му наследяват неговата професия и се занимават с успешни финансови операции. Дъщерите му се женят сполучливо. Иван Гешов дочаква внук и правнук. Първата му внучка Мария Ябланска се омъжва за сина на стария му приятел Сава Паница - Евстати. През 1922 г. се ражда синът им Сава-Димитър Паница, първи правнук на Гешов. Заобиколен от многобройната си фамилия, Иван е щастлив, но не е спокоен за бъдещето на България.

Грижата на банкера е за Академията на науките, на която оставя къща на ул. “Сердика” №4 в столицата, дарява за студентски дом солидна постройка - “Иван и Мария Ев. Гешови”. Червеният кръст получава от него дарение къща и един милион лева. Големият филантроп субсидира повече от 50 обществени организации. А първите три страници от неговото завещание са свързани с дарителство. Едва в последната от общо четири точки се споменава това, което банкерът оставя на семейството си.

Най-големи страдания и най-голяма радост на Иван Гешов носи реализирането на завещанието на Евлогий Георгиев, чийто универсален наследник е той. Построяването на СУ “Св. Климент Охридски” нямаше да бъде възможно без борбата и твърдостта на банкера. С цената на здравето си Гешов успява да осъществи желанията на своя роднина. В спомените си бележитият карловец пише: “Борих се против чуждото иго, но повече се борих против игото на невежеството и низките страсти.”

В мемоарните си бележки Иван Гешов пише с тъга, но и с надеждата, че някой може да се поучи: “Нашите политици - и преди, и сега - смятат, че България е брашнен чувал: колкото повече тупаш, толкова повече пуща… Никой народ не може да се преобърне на брашнен чувал, да се тупа и изтърсва непрекъснато и безнаказано.”