Здравни медиатори участват активно в работата на многопрофилните болници в Лом, Ямбол и Самоков. Въвеждането им в лечебните заведения е по инициатива на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и се реализира по проект „Подобряване достъпа до здравни грижи за уязвими групи и общности чрез застъпничество и утвърждаване устойчивото развитие на добри практики на местно ниво“. Финансирането е осигурено от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.

Проектът се реализира в трите лечебни заведения от април до септември тази година. За този период здравните медиатори съдействат на лекарите, медицинските сестри и останалите здравни специалисти да се подобри комуникацията им с уязвимите малцинствени общности. Един от най-деликатните моменти в работата на здравните медиатори е да предотвратяват случаи, в които се прекъсва лечението на пациенти поради бягството им от болницата. В тези случаи здравните медиатори издирват, намират и убеждават пациентите и семействата им за важността от завършване на планираното лечение и успяват да предотвратяват последващите рискове в подобни ситуации. Не са малко и случаите, в които предотвратяват дори конфликтни ситуации между пациенти и медицински персонал.

Освен в подобряването на комуникацията между ромската общност и лекарите, отговорностите на здравните медиатори включват разясняване на процедурите при постъпване и изписване от болница, правилата в лечебните заведения, хигиенни навици, хранителен режим и др. Директната им работа с най-уязвимите групи позволява достъп до тези пациенти и води до подобряване на здравната им култура.

Здравните специалисти оценяват високо работата на здравните медиатори и ги определят като много амбициозни и отговорни хора, които са взели работата си присърце. Според тях ролята им в улесняването на работата с малцинствените групи е безценна. Успехът им се дължи на това, че се ползват с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите. Освен това те притежават необходимите знания, умения и компетентност, за да се справят със задълженията си. Ето защо медицинските специалисти изразяват надежда, че здравните медиатори ще останат в болницата и след приключването на проекта. Те дори препоръчват да бъдат назначени на щат в лечебните заведения, като финансирането за това да идва от делегираните общински бюджети.

За да придобие по-голяма тежест ролята на здравните медитори, медицинските специалисти препоръчват на тези от тях, които ще работят в болници, да повишат квалификацията си. Очакванията към медиаторите са за по-задълбочени познания в областта на майчиното и детското здравеопазване с цел подобряване консултирането на пациентите. Медиците препоръчват още дейността им да се разшири в посока проследяване състоянието и лечението на някои пациенти в домашни условия и координация с лекуващите лекари, както и да имат ангажимент и за предотвратяването на нерегламентираните плащания и дискриминативни практики от страна на медицинския персонал и да съобщават за подобни практики както на ръководството на болниците, така и на НЗОК.

Липса на документи затруднява работата им

Липсата на документи за самоличност на някои от пациентите при постъпването им в болница е сред водещите проблеми, с които се сблъскват здравните медиатори. В тези ситуации тяхната роля е от особено значение в комуникацията с лекарите. Освен това те съдействат при попълването на болничната документация, когато пациентите са неграмотни или не разбират сложната терминология. Здравните медиатори имат ключова роля при нарушаване на вътрешния ред и правилата в отделенията.

За 6 години се увеличиха близо два пъти

За период от 6 години здравните медиатори в България се увеличиха близо два пъти. През 2010 г. те са 105, а към днешна дата вече са 170. През следващата година към Националната мрежа на здравните медиатори ще се присъединят нови 25 здравни медиатори. Те ще започнат практика след получен сертификат за успешно преминат курс към Медицинския университет - София.

Информацията бе съобщена по време на Деветата национална среща по проект "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика". Проектът се осъществява от Национална мрежа на здравните медиатори с подкрепата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, комисията по здравеопазването към 43-тото народно събрание и Министерството на здравеопазването. Партньори на инициативата са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, Българското сдружение по ваксинопрофилактика, пациентски организации, с подкрепата на ГлаксоСмитКлайн.

КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ РАБОТАТА НА ЗДРАВНИЯ МЕДИАТОР В МБАЛ?

За болницата:

Подобрена комуникация с пациентите поради преодоляването на комуникационната бариера;

Разбиране на някои културни особености, определящи поведението на пациентите;

Избягване на конфликти - напр. в случай на смърт;

По-добро използване на предлаганите здравни услуги;

Намаляване на загубите от незавършени клинични пътеки.

За общността:

По-добро разбиране на диагнозите и медицинското лечение, което повишава вероятността за успешно излекуване;

По-добро интегриране на ромите в системата на здравеопазването;

Създаване на усещане за по-голяма сигурност и доверие към медицинския персонал от страна на общността.

По-добри резултати от медицинското лечение.

Най-често срещани проблеми в работата с майката - през призмата на здравния медиатор

Обяснения за значението на доброто лечение - за да се избегнат честите постъпвания в болницата поради един и същ проблем;

За важността лечението да бъде доведено до край и да няма; преждевременно напуснали пациенти, без да са били официално изписани. (Често пациенти си тръгват предварително по собствено желание и след 2 дни се връщат.) В тези случаи за болницата е важно да получи средствата, полагащи се по клиничните пътеки;

Обяснения за ползата от имунизациите, различните видове имунизации и раздаване на имунизационни календари на майките;

Споделяне на лични истории - при хора, които имат нужда да говорят за свой житейски проблем;

Разяснителна работа за правата и задълженията на пациента, обяснение на изискванията за плащане за придружител за деца, навършили 3 г.;

Изисквания към поведението в болницата - хигиена, тютюнопушене;

Обяснение за видовете контрацепция при някои майки с поредна бременност.