- Госпожо Стоянова, данните на Министерството на финансите към ноември показват, че дефицитът в бюджета е 457 млн. лв. Какъв ще бъде недостигът в хазната в края на годината?

- Със закона за бюджета за 2016 г. се предлага да се направи промяна и в закона за бюджета за тази година, като основното е увеличение на приходите с над 800 млн. лв. и увеличение на разходите. Една част от тези разходи, около 390 млн. лв., ще бъдат насочени главно към двете силови ведомства и към съдебната власт, която получи одобрение да си изплати увеличение на заплатите. Другата, по-голяма част от разходите, се налага заради това, че до края на 2015 г. следва да се разплатят всички европейски проекти, ако не искаме да загубим пари.

- Не е ли знаело правителството за необходимостта от тези допълнителни разходи предварително?

- Така е, но се надявахме, че управляващите органи по-рано ще приключат с част от проектите и ще успеят да ги докладват на Брюксел, така че и ние да получим оттам възстановяване на средствата в рамките на тази година. Но по български това не се случи. Така парите, които Брюксел ще ни върне, ще дойдат като приходи през следващата година. Това е причината до октомври да се отчита излишък, но през ноември да сме на 450 млн. лв. дефицит, основно и единствено идващ от ускореното разплащане на европейски средства. Надявам се този дефицит да порасне през декември още повече, защото колкото по-голям е той, толкова повече средства ще бъдат разплатени. Това е добре за българската икономика, а и за бюджета, тъй като средствата ще бъдат възстановени. Ако някои проекти по програмите не бъдат приключени, парите за тях няма да бъдат върнати, а вероятно след като са изпълнени, ще трябва да бъдат платени от българския бюджет. Това е най-големият риск за бюджета догодина.

- В тази връзка очаквате ли дефицитът да бъде по-малък от планираните 3,3% в актуализацията на бюджет 2015?

- Като гледаме цифрите - само 450 млн. лв. към 30 ноември, сериозно съм обезпокоена. Вероятно ще успеем само за декември да бъдат разплатени над 1 млрд. лв. Този път добрата новина ще е, че колкото по-голям е дефицитът, значи толкова по-добре вървят разплащанията с европроектите. Ако се реализира дефицитът в този размер, който е предвиден в актуализацията (2,87 млрд. лв. - б.а.), означава, че ще сме се разплатили на 100% с проектите.

- За 2016 г. се предвижда дефицитът в бюджета да бъде 2%. Според депутатите от опозицията при липсата на реформи такава голяма консолидация не може да се постигне. Какво е вашето мнение?

- Според едни критици правителството няма да се справи, защото е много рязка тази консолидация. Синдикатите настояват тя да е по-плавна, за да можем да финансираме допълнителни разходи през дефицита. Според други критици вдясно това не е амбициозна цел и трябва дефицитът да се свива по-бързо. И едните, и другите имат право. Вече осма година сме на дефицит и това означава допълнителен дълг. От друга страна, рязкото свиване на дефицита, което не се случва само заради повишаване на приходите, но и заради орязване на разходите, не е добро. Държавните разходи не са само разходи за чиновници, както често си мислим. През тях се финансират изключително важни системи като здравната и социалната, а също и системата на сигурността. От тях не можем да искаме да слизат в разходите си надолу, а да станат по-ефективни и да предоставят по-качествени услуги на гражданите. Такъв е разговорът и със силовите ведомства и се надявам през 2016 г. да има законодателни предложения, които да гарантират една структурна промяна в МВР.

- В каква посока ще бъдат законодателните предложения, свързани със силовите ведомства? Пак ли ще се върви в посока премахване на част от социалните привилегии?

- Тези промени, които бяха предложени в бюджета и които оттеглихме, са една много малка част от нещата, които трябва да се случат. Една част от социалните придобивки и обезщетения трябва да останат, но само за хората, работещи на терен, за действащите полицаи. За съжаление в МВР има много сериозна група от хора, които са по-скоро административни и държавни служители. Не виждам причина техният статут, начин на заплащане и обезщетения да се различава от този на останалите държавни служители. Но това е само една от стъпките. Трябва да се направи структурна реформа и една част от дейностите, с които се занимава МВР и които в никакъв случай не са дейности по охрана и опазване на обществения ред, да бъдат изведени оттам. И финансовият, и материалният ресурс да се концентрират към оперативната дейност.

- Наскоро финансовият министър Владислав Горанов защити тезата, че надбавката за прослужено време към заплатите трябва да отпадне не само за служителите на МВР, но и изобщо от Кодекса на труда. Как гледате на тази идея

- Споделям това мнение. Ако се върнем отново на темата за МВР, а и за всички останали е по-правилно това, което вече се случи в държавната администрация. А именно към момента на реформата набраният от съответния служител клас да бъде остойностен и включен в основната му заплата. Оттук нататък неговата заплата би трябвало да расте на база на оценка на ефективността и качеството на неговата работа. В противен случай част от увеличението на фонд „Работна заплата” отива за покриване на растящите класове за прослужено време на хората, а това, че си прослужил повече време от твой колега, не те прави по-ефективен. Това демотивира младите хора.

- Значи ще предложите такива промени през следващата година?

- Такива промени се случиха в сферата на държавните служители. Те трябва да се случат и в сферата на силовите ведомства, тъй като те се подчиняват на Закона за държавните служители. Остава и Кодексът на труда, а основната част от хората, които ползват тези текстове, работят в частния бизнес. Мисля, че работодателите биха ни подкрепили в тази посока, защото те най-добре оценяват чрез заплатата своите служители на база на това колко работа вършат. За разлика от служителите в държавната администрация, в частния сектор всеки трябва да заработи заплатата си реално.

- В бюджета за 2016 г. е предвидено и значително увеличение на капиталовите разходи - с 1,7 млрд. лв. Не е ли редно да се запише изрично в бюджета по какви пера ще се изразходват тези средства, за да има по-голяма прозрачност?

- Тези милиарди не са просто една цифра, те са разписани в капиталовите разходи на всички министерства, ведомства и общини. Има и една част от тези разходи, които не са разписани. Това са близо 1 млрд. лв. От тях 600 млн. лв. евентуално ще се изхарчат за БДЖ, ако имаме приходи от концесията на летище София. Това са условни приходи и условни капиталови разходи. Няма как да се разпишат в капиталовите разходи на Министерството на транспорта, тъй като още не са се случили. По същия начин стоят нещата с около 200 млн. лв., които са разчетени като приходи от продажбата на винетки. Това също са потенциални разходи и не са разписани в бюджета на Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура”.

- Премиерът Бойко Борисов наскоро призова общините да помислят за увеличение на местните данъци и такси. В тази посока ли ще се върви през 2016 г.?

- Малко неправилно бяха интерпретирани неговите думи. Той каза, че общините трябва да носят все повече отговорност за собственото си финансиране и за разходите, които правят. В тази посока общините трябва сериозно да се концентрират върху ефективността на разходите. На първо място трябва да подобрят събираемостта. Има общини, към които граждани и фирми имат сериозни стари задължения и те не се събират ефективно. Едва тогава, ако няма друга възможност за финансиране на текущите разходи на съответната община, да се върви към повишаване на данъците.

- Защо се бърза толкова много с приемането на бюджета? Във вторник заседанието продължи до 22 ч, а вчера - до окончателното приключване на гласуването?

- Не бих казала, че това е толкова бързо. Нормално е бюджетът да бъде приет в началото на декември, а не както обикновено преди Коледа. Все пак по време на празниците няма кой да работи, а този бюджет го чакат общините, за да могат да започнат да правят своите бюджети, а също министерствата и ведомствата, които трябва да разработят подробно своите бюджети, както и самото правителство, което трябва да направи постановление за изпълнението на този бюджет и от 1 януари той да започне да се изпълнява. Друг е въпросът, че с бюджета за 2016 г. имаме промяна в бюджета за тази година и тази промяна, за да може да се случи и да бъде използвана, трябва да има технологично време след приемането на бюджета. Необходими са минимум 10 дни докато излезе в „Държавен вестник”, за да влезе в сила.

Нашият гост

Менда Стоянова е родена в София през 1956 г. Завършила е икономика в УНСС. Специализирала е в САЩ, Австрия и Унгария. Била е директор на Териториалната дирекция на НАП в Пловдив. Председател е на бюджетната комисия в 41-вото и 43-тото народно събрание от ГЕРБ.