Защо тъгува Алексис Ципрас?

Гърция би искала да е от облагодетелстваните от европейската щедрост

Тъжна картина бе да гледаш как на срещата на ЕС гръцкият премиер Алексис Ципрас стои тъжен и самотен до германския канцлер Ангела Меркел. Буйното момче на Европа, което дълго бе в центъра на вниманието на света, сега е изоставено и никой не му обръща внимание. Освен френския президент Оланд, който с дежурна усмивка сякаш му се извинява за миналите обиди. Дали Ципрас не съжалява за времето, когато всички европейски лидери се нахвърляха върху него, а той се бранеше заедно със своя рицар Варуфакис?

Тези дни Ципрас се опита да напомни за себе си, като се обърна към турския министър-председател Ахмет Давутоглу на страницата си в туитър със забележката, че „гръцките летци за щастие не са така нервни, колкото турските по отношение на руските“. Истина е, че турските изтребители редовно нарушават гръцкото въздушно пространство, с което подчертават целенасочено, че оспорват статута на гръцките острови, които се намират в близост до турския бряг. Окуражен от дипломатическата си победа в Брюксел, където накара европейците да преглътнат нарушенията на човешките права в Турция и да й отпуснат 3 милиарда срещу обещанието, че ще спре милионите бежанци, които Меркел така великодушно покани в Германия, Давутоглу призова Ципрас да се съсредоточи върху „положителния дневен ред.“

Ципрас би желал да се присъедини към облагодетелстваните от европейската щедрост, още повече че през гръцката територия са преминали повече от 650 000 бежанци и мигранти, рискувайки живота си в паянтови лодки, с които атакуват гръцките острови от турския бряг. Гърция е последователна в хуманната си политика към бежанците, но би очаквала от Европа да оцени, че Гърция пази границите й. Ципрас посети неочаквано Турция, за да съгласува с нея обща позиция по отношение на бежанците, а освен това покани Юнкер и други европейски лидери да посетят остров Лесбос, където с очите си могат да се убедят в трагедията на бягащите от ужасите на войната хора.
Но Ципрас изглежда осъден да бъде забравен и маргинализиран от европейската политическа сцена. Защото Гърция вече не е суверенна държава. При преговорите за уреждане на кризата европейските лидери и кредиторите бяха така ожесточени да натрият носа на Ципрас, че отнеха на Гърция всякаква самостоятелност при вземането на вътрешнополитически решения. Гърция вече е протекторат, а не държава.
Наскоро в Гърция пристигна холандецът Маартен Вервей. Той е генерален директор на Генералния секретариат на Европейската комисия и началник на най-новата структура „Служба за подпомагане на структурни реформи“. Това става съгласно меморандума, подписан от Ципрас и Тройката, който предвижда страната да получи 86 милиарда евро, като се задължава да се допитва за всички разходи и всяка законодателна инициатива с кредиторите. Ако „летящият холандец“ е недоволен от нещо, парите не пристигат.
За Ципрас остава утешението, че след нокаута, който му нанесоха, кредиторите от Тройката заговориха, че общият обем на дълга трябва да бъде намален, за да е обозрим в рамките на едно поколение. Остава да се преодолее съпротивата на Германия и да се уточни начинът, по който да стане това намаление. Но дали на европейската върхушка сега й се занимава с гръцкия дълг, след като има толкова сериозни проблеми с бежанците и терора на ислямистите?

За Алексис Ципрас остава опората на хората, които го издигнаха. Затова, когато сега те протестират и стачкуват, той казва, че това е от полза за него, защото му дава аргументи да продължи борбата си за облекчаване на дълга. Стига да има кой да го изслуша.

Бунтарят улегна

Ултралевият лидер на СИРИЗА, както го наричаше западната пропаганда, както и подражаващата й българска, сега е един улегнал и умерен политик, който не дразни и не заплашва никого. Означава ли това, че е забравена и гръцката криза? Примириха ли се гърците? Сигурни ли са в себе си самите кредитори, вярват ли, че са обуздали непокорния гръцки дух?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи