До 6 месеца президентът на Сирия Башар Асад ще обяви, че след година ще има свободни избори, на които той няма да се кандидатира. Операцията на Коалиция анти-”Даеш”, която беше сформирана „ад хок” 14 дни след атентатите в Париж и в която участват предимно страни, членки на НАТО, тепърва ще набира сили. НАТО официално няма да участва в бойни действия, но ще подсили южната граница на Алианса, тоест границата на Турция със Сирия, като струпа там самолети, кораби, ПВО ракетни системи „Пейтриът” и войски. Готви се затопляне с Москва, като през пролетта се планира комитетът НАТО-Русия да заработи отново.

Едва след провеждането на честни избори НАТО ще навлезе в Сирия с мироопазваща операция. Преди това ще бъде обявено „прекратяване на огъня”, за да стане ясно кои от всичките групировки, водещи бойни действия в Сирия и Ирак, са враговете.

Това е сценарият за бъдещето на Сирия, който е договорен на срещата в главната квартира на НАТО в Брюксел преди 2 дни, според дипломатически източници. Индиректно част от него беше потвърдена и от външния министър Даниел Митов, който след сбирката на високо ниво каза в българската мисия в главната квартира, че НАТО очаква провеждането на честни избори, в които да имат право да участват и всички сирийци, прогонени извън Сирия от Асад и войната там.

Плановете на НАТО леко са се променили по време на срещата след изказване на американския държавен секретар Джон Кери. Той е запознал съюзниците с постигнатите договорености на течащите няколко седмици преговори във Виена. Основните участници във формата са Русия, САЩ, Турция и Саудитска Арабия, но беше решено до масата за преговори да бъдат допуснати и Иран, Египет, Франция и ЕС, както и да бъдат поканени лидери на опозиционни на Башар Асад групировки, които се уточняват. Москва, която застава с мощта на авиацията на страната на сегашния президент Башар Асад, е подкрепила идеята за включване на Свободната сирийска армия в политическото уреждане в страната. Москва е за включване и на представители на различните кюрдски партии и организации, които също се бият срещу Асад, което евентуално би подразнило Турция.

Дневният ред на НАТО за срещата включваше 5 основни теми: покана на присъединяване на Черна гора, нова стратегия срещу „хибридната война”, водена и от Русия и от „Даеш”, заплахата от юг (Сирия, Ирак и Северна Африка) и заплахата от изток (Русия, анексирането на Крим, войната в Украйна) и удължаването на мисията в Афганистан. Тези теми и „опорните точки” на дипломатите на алианса бяха добре обяснени в off the records семинари за журналисти в началото на срещите от висши дипломати. Четири от очакванията за срещата се случиха - Черна гора беше поканена, хибридната стратегия беше разглеждана (документът е секретен), резултатите от преговорите за бъдещето на Сирия са налице, а алиансът ще остане поне до края на 2016 г. в Афганистан. „Русия разполага военна техника в Сирия и Средиземноморието, но виждаме това и в Калининград и Черно море в Крим. Това е една от причините, заради които увеличаваме готовността си и разполагаме сили в източната част”, заяви пред камерите главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по темата, преди да седне на масата за преговори със съюзниците. След края на срещата обаче за очакваното струпване на натовски войски по нашите географски ширини не бе споменато нищо. Украйна получи обещание, че ще получи помощ за изграждане на институциите си, за обучение на войската, както и срещу киберзаплахи. На базата на двустранни преговори с други страни членки Киев може да получи и друга помощ.

Всичко това говори за затопляне на отношенията с Москва, чиято авиация се бие на страната на Асад, докато НАТО и Западът преди години официално признаха сирийската опозиция за легитимната страна във войната в Сирия. Това, разбира се, беше преди появата на „Ислямска държава” в Ирак и Сирия и атентата в Париж от 13 ноември. Президентът Владимир Путин получи ясно послание от Столтенберг: „Бих искал да видя Русия да удря нашия общ враг - ИДИЛ, а много от техните удари са в райони, в които ИДИЛ нямат присъствие.” Столтенберг обаче очаква Москва и Анкара да се разберат сами. В Брюксел той се срещна с турския премиер Ахмет Давутоглу. „Турция съжалява за инцидента с руския Су-24 и е отворена за всякакъв диалог с Руската федерация”, заяви Давутоглу. Той обаче добави: „...Имаме право да защитаваме границите си. Няма нужда да ни обвиняват, че сме защитили въздушното си пространство.” Давутоглу все пак подаде виртуална ръка на Путин с думите, че Турция не възнамерява да отговори на ограниченията, наложени от Москва след инцидента със свалянето на бомбардировача.

Другата част от сценария - военната операция на страни от НАТО, но без официалното участие на Северноатлантическия съюз, започна още преди да излетят обратно самолетите на външните министри. Германия влезе в международната коалиция заедно с Франция, както обеща канцлерът Ангела Меркел след нападенията в Париж. В понеделник Съветът на министрите одобри изпращането на шест разузнавателни самолета, самолети-танкери, фрегата и войници, чиято численост може да достигне 1200 души. Вчера и Бундестагът одобри решението със смазващо мнозинство. Великобритания вече удря ДАЕШ в Сирия с изтребители „Торнадо”. Ударите дойдоха няколко часа след като британският парламент одобри ударите срещу „Ислямска държава” на териториите на Ирак и Сирия с 397 гласа „за” и 233 „против” след 10-часов дебат в сряда. Вчера още 2 изтребителя „Торнадо” и шест „Тайфун” са разположени в базата на ВВС на кралството в Акротири в Кипър, откъдето ще се присъединят към атаките. Франция също бомбардира в Сирия с изтребители „Мираж”, които излитат от база в Йордания.

На 17 ноември на заседанието на съвета „Външни работи - Отбрана” в Брюксел Франция поиска помощ срещу „Ислямска държава”, която пое отговорност за атентата, с прилагането на чл. 42, ал. 7 от договора за ЕС. Всички страни, включително България, изразиха пълна солидарност. Въпрос на време е да се разбере дали и как България ще се включи в операцията срещу „Ислямска държава”. Още повече че официално сме член на коалицията.

Въпрос на време е да се разбере дали сценарият на НАТО и САЩ, подкрепен и от ЕК, и ЕС, ще сполучи, или ще се повторят „ограничените успехи” от военните намеси в Афганистан и Ирак.