На 4 декември т.г. в. „Труд“ публикува Право на отговор: Всеки е невинен до доказване на противното Б Новини 06:15 05.12.2015 Въпреки че статията коментира дейността на Министерството на правосъдието, авторката Анна Заркова не е потърсила становището на ведомството, каквито са добрите журналистически практики. С цел обективното информиране на читателската аудитория на в. „Труд“ настоявам правото на отговор за тази статия да бъде публикувано изцяло, на същото място, в хартиеното издание и в електронния сайт на в. Труд“.

Действително, Галин Костов е участвал в обявения конкурс за ЧСИ, класиран е, и със заповед на министъра е назначен за частен съдебен изпълнител с район на действие - Софийски районен съд. Сред законовите изисквания за заемане на тази длъжност няма забрана лица, предадени на съд, да бъдат съдебни изпълнители, което е напълно логично, предвид законоустановената презумция за невинност на лицата до доказване на противното с влязла в сила присъда. Това е и житейски оправдано, с оглед на факта, че при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд Костов е оправдан изцяло. Наказателният процес тече от 2009 г. и след шест години към момента делото е върнато на първоинстанционния съд без яснота кога би могло да приключи.

Предвид липсата на законова забрана, Галин Костов е допуснат до участие в конкурса и е класиран от петчленна комисия, съставена от двама представители на Камарата на ЧСИ, излъчени от Камарата, двама съдии от ВКС и университетски преподавател. Съгласно нормативно установените правила, министърът на правосъдието посочва само двама от петимата членове на комисията – представител на министерството и хабилитиран преподавател, което означава, че посочените от него членове не са мнозинство в този орган. Нещо повече, в случая той е взел решение представителят на министерството да бъде не негов служител, а високоуважаван съдия от ВКС, за да няма никакви съмнения за намеса от страна на институцията в този конкурс и предвид на дългогодишния негативен опит в тази насока. В този смисъл, всякакви намеци за влияние от страна на МП в провеждането на конкурса за ЧСИ, са произволни и злонамерени.

При проверката за наличието на обществено доверие, както за останалите кандидати, така и за Галин Костов, е депозирано положително становище от Камарата на частните съдебни изпълнители. Предвид спецификата на случая, за личността на Костов е изискана и допълнителна информация от други източници - Висшия адвокатски съвет, Районен съд - Варна, където преди време той е заемал длъжността районен съдия. Постъпилите отговори са изцяло положителни. Становището, изискано от Адвокатска колегия - Варна, където към този момент Костов е бил вписан като адвокат, е, че той има безупречна професионална и морална репутация. Проверката на кадровото му досие, допълнително изискано от Камарата на ЧСИ, е показала, че той не е дисциплинарно наказван и при предишното заемане на длъжността частен съдебен изпълнител срещу него не са постъпвали жалби и сигнали от граждани за нарушение на процесуалните правила или етично недопустимо поведение. Галин Костов не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Важно е да се знае, че преценката за наличие или липса на обществено доверие, с което се ползва кандидатът, въз основа на която преценка той да бъде назначен или министърът да издаде отказ, трябва да се основава на писмени данни за личните качества на кандидата, но в никакъв случай и на въведената със статията фикция, че лицата, които са подсъдими, са престъпници.

В хода на извършената проверка се установи, че към момента, когато е арестуван – преди повече от 6 години, Галин Костов е бил вписан като ЧСИ. В статията, публикувана във в. „Труд“, с манипулативно подреждане на фактите и твърденията, се създава внушение, че през 2010 г. тогавашният правосъден министър Диана Ковачева е отнела правоспособността на г-н Костов заради повдигнатото му обвинение. Всъщност, това не е вярно, една година след задържането му той е бил заличен като ЧСИ от министър Ковачева на формално основание – тъй като престоят му в ареста не му позволява да изпълнява функциите си на съдебен изпълнител. Това обаче е спестено на читателите.

Следва да се има предвид, че след като през 2014 г. Костов е бил класиран в конкурс за синдици, предходният политически кабинет на Министерството на правосъдието е отказал вписването му като синдик със заповед на министър Зинаида Златанова. Тази заповед е била обжалвана от Галин Костов и в резултат той е спечелил е делото пред Върховния административен съд, а преписката е върната в МП за вписването му в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици - длъжност, от която той е подал молба да бъде освободен предвид несъвместимостта на това му качество с длъжността на ЧСИ. В този смисъл, би било недопустимо министърът на правосъдието, като институция, повторно да извърши едно и също нарушение – да пренебрегне писмените документи, показващи наличие на обществено доверие и да провокира ново осъдително за министерството съдебно решение.

Отчитам, че е рядка практика във в. „Труд“ да се появи статия срещу Министерството на правосъдието, подписана с истинското име на автора, но това не освобождава авторката от нейната отговорност за истинността на факти и твърдения, дори когато ги поднася под формата на цитати на анонимни граждани. Въпреки че г-жа Заркова не е потърсила становището на Министерството на правосъдието, тя е намерила за допустимо да цитира обилно в статията си писма и мнения на възмутени, но неназовани бургаски бизнесмени, което често се възприема като „майсторски“ похват безнаказано да се вкарат негативни коментари и обвинения за конкретен човек или институция. Тези цитати от анонимни граждани съдържат включително и намеци за корупция при назначаването на Галин Костов за частен съдебен изпълнител. Както авторът, така и издателят носят отговорност, когато подобни цитати съдържат клеветнически твърдения. Що се отнася до въпроса, с който започва статията – защо повече от 6 години след ареста му през октомври 2009 г. г-н Костов не изкупува вината си в килия, този въпрос не е в периметъра на Министерството на правосъдието и съм убеден, че г-жа Заркова, стига да иска, би могла да потърси отговора от съответните институции.

За мен остава непонятна мисловната конструкция, при която авторът признава, че „формално всичко е законосъобразно - 100 % и отгоре даже, но бургазлии мислят другояче”. Затова не се осмелявам да я коментирам.

Петко Петков,

заместник-министър на правосъдието

натоварен с организирането на конкурса за ЧСИ

Бел. ред.: „Труд“ благодари за подробното становище на зам.министъра на правосъдието Петко Петков, но си остава на мнението, че не е редно подсъдим за отвличане и убийство ( с отнети по-рано правомощия) да се ползва официално с доверието на държавата и да правораздава като съдебен изпълнител. Бихме могли да добавим между другото, че такъв човек не биха назначили и за пазач на склад в частна охранителна фирма.