Симптомите на заболяванията на ендокринния орган се припокриват с тези на оплаквания като стреса

Изследвайте важната жлеза, преди да помислите за бременност

Тя оказва влияние от мозъка до ноктите на краката ни

За разлика от високото кръвно налягане или грипа няма как човек сам да установи проблем с щитовидната жлеза. Обяснението - симптомите на заболяванията й се припокриват с тези на обичайни оплаквания като стрес, нервно и психическо пренатоварване. Понякога са и като признаците на менопаузата.

Това заяви пред „Труд“ доц. Русанка Ковачева, ендокринолог в столичната университетска болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“. Водещата специалистка е член на Европейската тиреоидна асоциация и на Европейската асоциация за лечение с фокусиран ултразвук.

Щитовидната жлеза е сложен ендокринен орган, който влияе на целия организъм - буквално от косата и мозъка до ноктите на краката ни. „Но заради напредъка на медицинските грижи, на технологиите и възможностите за изследвания днес откриваме заболяванията много преди тяхната клинична изява, т.е. преди да се наблюдават симптоми“, посочи доц. Ковачева. Не на последно място пациентите сами поемат инициативата и се подлагат на изследване на хормоните на щитовидната жлеза. Много често така се установяват отклонения, които обаче не означават винаги заболяване. Но затова пък са достатъчна причина за посещение при ендокринолог.

„Ако човек забележи подуване в областта на щитовидната жлеза, промяна в контура на шията или опипа образувание в нея, отслабване при запазен апетит и без диетичен режим или има оплаквания като парене и сълзене на очите, двойно виждане, изпъкване на очните ябълки, трябва да потърси специалист“, посъветва читателите на „Труд“ доц. Ковачева.

Заболяванията на щитовидната жлеза се срещат от 5 до 10 пъти по-често при жените, отколкото при мъжете. А отключващи моменти са критични физиологични периоди в живота на жената. Такъв пример е пубертетът. Тогава жлезата може да се увеличи, което насочва към допълнителни изследвания.

Следващият рисков период е забременяването. „Често пъти по-напредналата възраст на бъдещата майка или други затруднения при забременяването стават повод за изследване на щитовидната жлеза“, каза още доц. Ковачева. Така нерядко се установяват отклонения във функцията й.

„Ако всяка млада жена, преди да забременее или когато установи, че това се е случило, освен останалите изследвания (на хемоглобина, желязото в кръвта и др.) си направи и на хормоните на щитовидната жлеза, ще бъде от полза и за нея, и за плода“, категорична бе ендокриноложката.

Друг критичен период е този след раждането. Тогава могат да се отключат заболявания, скрити до момента. Възможно е да се установи повишена или понижена функция на щитовидната жлеза, затова е важно изследването да се направи преди зачеването.

Поредното изпитание за жената е менопаузата. Тогава настъпват различни промени в организма и по-често се откриват т. нар. възлеста гуша или тиреоидит на Хашимото.

Доц. Ковачева разясни, че провеждането на ехографско изследване е най-лесната и безобидна стъпка за откриване на проблеми. Няма никаква инвазивност. Докато при изследването на хормоните не е така - има убождане за вземане на кръв. „Ехографията веднага показва размерите на жлезата, нормална ли е, увеличена ли е, променена ли е структурата й, има ли възли в нея, как е кръвоснабдена“, изброи още специалистката.

Веднага идва въпросът кой е в по-голям риск за заболяванията на щитовидната жлеза. „По-голямата част от тях се унаследяват, т.е. има фамилна обремененост. Затова и най-уязвимата група са хората, които знаят, че в семейството им има някой с проблем на ендокринния орган. Няма значение дали е бабата, майката, лелята или братовчедката“, изброи доц. Ковачева. Тя посъветва да се интересуваме от заболяванията на роднините си, което е лесен ориентир. А наследствено предразположените жени още преди бременността да проверят хормоните на щитовидната жлеза.

Всеки пети с възли в ендокринния орган

Повечето от заболяванията на щитовидната жлеза са наследствени и автоимунни, затова няма как лекарите да ги профилактират. Най-разпространеният проблем са понижената функция на жлезата и тиреоидитът на Хашимото. Според данните автоимунни нарушения се откриват у 14% от населението, а 23%, или всеки пети, имат възли в щитовидната жлеза. Между 6 и 8% от тези възли биха могли да бъдат злокачествени. Затова трябва да се огледат и прецезират дали са ракови образувания, или са обикновени възли, които не вредят на човека. Някои от тях нарастват значително и започват да пречат на пациента (все пак в шията няма много място!). Тогава се налага отстраняването им. При втория вариант - злокачествените възли, има утвърден алгоритъм за диагностика и лечение и те задължително се премахват.