На 1 декември НАТФИЗ избра новия си ректор – проф. Станислав Семерджиев. Всъщност това е старият нов ректор, защото Стенли, както го наричат приятелите и колегите му, встъпва в трети мандат след пауза от 4 години. Той е създател на програмата по драматургия в академията и продължава да бъде неин шеф.

Малко е сложно да правиш портрет на свой учител, защото няма как да не объркаш нещо. Когато се престраших да кандидатствам драматургия и накрая се срещнах очи в очи със Стенли, той се беше приготвил да ми изнесе първата лекция, но първо ме попита: “Ти защо искаш да пишеш изобщо?” Казах му: “Имам едни дяволи вътре в мен. Искам да ги нахраня и да млъкнат веднъж завинаги.” Стенли се усмихна и каза: “Е, няма да млъкнат, но ще те уча. Ако беше казал, че искаш да промениш света, нямаше да е така.”

Киното е текст, текст и пак текст. У нас до началото на демокрацията нямаше никъде програма по драматургия. Това е занаят както всичко останало. Великите неща ги оставяме на такива като Уди Алън, Тарантино и братя Коен. Ако човек тръгне дори и сега да търси учебници, книги, които заливат англоезичния свят, е много трудно. Моето убеждение е, че у нас не е имало такава школа просто защото на никой не му се занимава с този занаят. Сценариста дори и актьорите го подминават. Точно затова професорът заслужава аплодисменти - в продължение на години той изгражда новата българска школа по драматургия. Преподаватели в програмата са все известни с труда си хора - доц. Юрий Дачев, Нели Димитрова, доц. Марин Дамянов. Техни са сценариите на обичани филми и сериали като “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Love.net”, “Съдилището”, “Домашен арест”, “Под прикритие”. Техните студенти пък са навсякъде. Както казва Никита Михалков: “Така се прави школа - като голф игрище. Поливаш, косиш и така 100 години.”

През предишните си два мандата като ректор на НАТФИЗ професорът успява да постигне няколко неща, но най-важното е, че успя да съхрани академизма. Няма навалици от манекенки, които са готови да платят в злато, за да получат след това златна статуетка.

Това, което малцина у нас знаят, е, че Стенли отдавна е надскочил българската черга.

От 2011 г. е изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT, www.cilect.org), Франция, след като в периода 2002-2010 г. двукратно е избиран за неин вицепрезидент.

CILECT съществува от 1954 г. и обединява 170 институции от 60 страни. На практика в тази организация са всички най-важни училища за кино и телевизия в света. Той е забелязан от колегите си, които го издигат на тази позиция, когато лансира идеята за световните награда за студентското кино, които продължават да са единствени по рода си в света.

През 2006-а основава Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радиосценаристи (БАФТР) и е избиран неколкократно за неин председател, а от 2007 г. е и член на борда на Европейската сценарна федерация (FSE, www.scenaristes.org), Белгия.

Тези дни се разбра, че неговият проект “Авантюрата Хамлет” ще попадне в книгата с анализи върху екранизациите на Шекспировите творби на един от най-големите шекспироведи в света - проф. Марк Бърнет. Бърнет посвещава цяла глава на проекта.

За него разказват, че планира всичко с години напред. Ето пример. Когато прави годишните си отчети, още от първата година е посвещавал годината на една буква. Започнал е първия си отчет с буквата “А”. Всички ключови думи в речта му са с буквата “А”. Всички предполагат, че на втората година буквата ще бъда “Б”. Изненадата е пълна, когато той казва съвсем друга буква. На осмата година, т.е. накрая на втория си мандат то финализира всичките буквички в думата АКАДЕМИЯ.

Буквата “М” по стечение на обстоятелствата се оказва и най-пророческа - мизерия. Тогава поради орязване на бюджета за култура всички висши учебни заведения, свързани с култура, трябва останат на студено през зимата - Мраз.

Очевидно след “Я” започва новото “А”.

Професорът - за българското кино

“Българското кино има присъствие по фестивалите и дори получава награди, но в световната киномрежа отсъства. И дори това, че сме успели да продадем два или три сериала в няколко държави, е много хубаво, но една птичка пролет не прави. Телевизионният пазар отдавна е разпределен. В една латиноамериканска държава се гледат предимно латиноамерикански филми. В Индия - индийски, а в Китай - китайски. Там дори и американците не могат да навлязат. Но проблемът не е само български, той е на всички малки държави като Белгия, Холандия, Дания, Австрия. Няма никакво значение, че Михаел Ханеке с австрийския филм “Любов” спечели “Оскар” за чуждоезичен филм. Ако някой си мисли, че австрийското кино и телевизия са успели да пробият някъде по света, много се лъже.”

ЗА НЕГО

Акад. Людмил Стайков, режисьор: Очакваме страшно много от него

Той е човек с изключителен талант за организация и управление, със сериозен принос за нашата академия. По негово време се промениха чувствително две неща - материалната база и духът. Всеки преподавател или студент се чувстваше ангажиран към идеята и точно този дух, който Стенли създаде в НАТФИЗ, се отрази и на гласуването на колегите да бъде избран отново за ректор. Важно е да кажа, че той нямаше намерение да се кандидатира, защото е изключително зает като изпълнителен директор на CILECT, но се отзова на настояването на своите колеги от академията.

Владимир Зарев, писател: Обединява, а не разделя

Със Станислав Семерджиев се познаваме отдавна, имаме духовна връзка и го считам за свой приятел. Изключително умен и уравновесен човек, с дълбоки познания за театъра и киното. Любимец на студентите. Човек, който обединява, а не разделя. Имах щастието той да напише сценария по моя роман “Разруха”, който режисьорът Петър Попзлатев вече засне и се надява през пролетта филмът за излезе пред съда на публиката. Обещаха ми, че “Разруха” ще е първият български световен филм.

Доц. Юрий Дачев, драматург: Завиждам на търпението му

Станислав Семерджиев типично по козирожки събира в себе си няколко много важни неща - амбиция, можене и чувство за хумор. Без всяко едно от тези три неща управлението би било чиста драма, но съчетани и трите в едно - са обещание за успех. Може би защото Стенли е основател на специалността “Драматургия”, той е човек, който знае колко е ценно да бъдеш диалогичен. Като се замисля, смятам, че точно тази диалогичност, която носи в себе си, и начинът, по който той я прилагаше в работата си като ректор в предишните му два мандата, са ценни и характеризиращи го. През този мандат очаквам от Стенли това, което винаги съм знаел, че притежава в себе си - мъдрост и размах... и търпение. На последното изключително много му завиждам.