На 16 юли 2019 да почерпят

„Левски“ с убедителен старт на новия сезон, юноша изработи три гола

България е в топ 20 по поскъпване на домовете

Вучич помоли Макрон за помощ по пътя към ЕС и за разрешаване на кризата с Косово

Трус от 3 по Рихтер разлюля Вранча

„Руска връзка” тресе коалицията в Италия Близък до “Лига” лобист търсел финанси от Кремъл

Ердоган: Турция се надява да организира съвместно с Русия производство на системи за ПВО

Частично лунно затъмнение в нощта на 16 срещу 17 юли

Плащаме на ЕС за пластмасовите опаковки Обсъждат нови приходи в бюджета на общността

ЕС одобри санкции срещу Турция заради сондажите в шелфа на Кипър

МВФ: Вдигнете възрастта за пенсиониране Работниците намаляват с 30% през следващите 30 години

Министерство на финансите: На 19 юли партиите ще получат втората част от държавната субсидия за 2019 г.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Русия и Украйна готвят голяма размяна на затворници

Ирак предаде на Русия 33 деца на членове на ИДИЛ

Стари и нови демокрасти узурпират гласа на хората

Чрез гражданския сектор отпадъците от Костовата партия гризат съдебната власт

Бившите Костови отломки от почти две години се опитват да съживят мижавата си партия. Привиждат им се пълни с хора площади, знамена и Осанна. Разбрали, че няма да стане, ако се появят като консолидирана партия, те изнамират странични и задни входове – нещо, за което толкова се подиграваха на Орешарски, че го прави.

Едни влязоха в Реформаторския блок (Радан Кънев), други направо се подложиха на властта (Христо Иванов и Методи Андреев), а трети влязоха в гражданския сектор, каквото и да значи това за българските условия. Именно чрез гражданския сектор те започнаха да узурпират „гласа на хората”, претендирайки, че са рупори на тоя глас. Общото между всичките им попълзновения не е съдебната реформа, а главата на главния прокурор. Както Костов искаше главата на Филчев, така и квазикостовистите искат главата на Цацаров, белким тая глава им измие срама за неполучаването на оная, другата, отпреди 15 г.

Извън глупостите за толерантност към еднополовата любов и подкрепянето на парадни шествия в тая насока, новите стари демокрасти посегнаха и на съдебната система. Ама не в цялостния й вид, а само в частта за прокуратурата.

И тъй като Христо Иванов и Радан Кънев позагубиха доста позиции напоследък със спорните си идеи и още по-спорното им осъществяване, Методи Андреев пък никога не се е радвал на народната обич, сега е на път да изгрее звездата на друго пишман острие – Велислав Величков, председател на Инициатива „Правосъдие за всеки”. Гражданска инициатива, която нито е НПО, нито ПР агенция, нито е някаква форма на образувание, което дължи някому отчетност, а е авангарден подход за неясно финансиране и популяризиране на опорни точки. В редиците му влизат чисти и неопетнени с никакви корупционни или поръчкови съмнения хора като Юлия Берберян, Атанас Чобанов, Ивет Добромирова, Антоанета Цонева, Асен Генов и др. Чудно е как при толкова подготвени в публичното говорене (и други, не толкова публични неща) хора за председател на тази Инициатива е избран точно Велислав Величков.

Бившият депутат от ОДС неочаквано става деятел на партията на Яне Янев – „Ред, законност и справедливост”, в момент, в който кумирите му Иван Костов и Атанас Атанасов окупират медийния ефир, за да обясняват как РЗС е продукт на тайните служби. Величков често отскача до фондация „Демокрация” на Елена Костова, съмненията около чието финансиране не са стихнали и до днес. Как от човек на Костов и фондация „Демокрация” Величков започва да се бори срещу корупцията в редиците на РЗС, правейки билбордове срещу Бойко Борисов, историята мълчи.

Звездата на Велислав Величков изгрява със сформирането на своеобразен Комсомол – „Правосъдие за всеки”. Главната тема е съдебната система. Величков вече има приложно поле на придобитите в кариерата си таланти. Има и благоприятна почва за това. От лепене на билбордове и крясъци за свалянето на Бойко Борисов, той вече има ново поле за изява – пространството пред Съдебната палата. Няма и угризения за претърпяната метаморфоза, тъй като битността на правосъдния министър Христо Иванов е твърде сходна с неговата. Вече не е обществено укоримо вчера да си викал срещу премиера, а днес да го молиш да те легализира като фактор в публичното пространство. Кураж на Величков дава и срещата му с премиера Борисов, при когото го води лично Методи Андреев, представяйки го като младата надежда на шепата останали демокрасти. Убежденията на Величков за реформата в съдебната система се формират лично от ген. Атанас Атанасов, който няма нито една причина – нито преди, нито сега – да симпатизира на прокуратурата. Очевидно е, че Величков вярва, че е намерил най-добрите ментори, които да го катапултират по върховете на политиката. Интригантството, нищоговоренето, но честата поява в медиите са веруюто на новите стари демокрасти, които очевидно нямат друго професионално поприще, на което на блеснат.

Все пак досегашният опит на Величков в измислянето и аранжирането на билбордове му влиза в употреба. В сайта на „Правосъдие за всеки” до момента са набрани… 8594 лв. от 77 човека. Те са недостатъчни за инициативите на „Правосъдие за всеки”, изчислени на стойност 12 012 лв. Там са предвидени пари за фейсбук реклама, за значки, за стикери, тениски, наем на помещения и кафе-паузи. Очевидно така е разбирано правосъдието, от което – също очевидно – няма да има за всеки. Няма никакви данни за отчетени до момента разходи. Но и това не е страшното – зад Величков стоят имена на видни бизнес дами и ПР агенции, наистина нееднозначно приемани от хората, но какво от това, нали стоят зад „гражданска инициатива”.

По-притеснителни са невежеството, което струи от „авангардните” предложения на костовисткия Комсомол. „Да отпадне методическото ръководство на главния прокурор”, зоват пламенно те. Дават ли си сметка какво означава това? 28 местни главни прокурори, колкото са окръжните прокуратури, които ще решават безнаказано какво да се случва с разследванията.

Сега изграденият инстанционен контрол дава това право на прокурорите от Върховната касационна прокуратура, които се произнасят по актовете на окръжните и апелативните прокуратури. Главният прокурор не се занимава с конкретни разследвания, той може да поиска възобновяване на дело пред Върховния съд или да отмени акт, който е минал на всички инстанции преди него.

Митологизирането на силата и властта на главния прокурор е удобна опорна точка, но просто не е вярна. Що се отнася до това да има заместник главен прокурор по разследването, нима демокрастите не знаят, че и сега има такъв и той е директор на Националното следствие? Удобно ли се премълчава, че не прокуратурата, а съдът постановява наличието на вина, но анонимността на съдиите до момента не гарантира по-качествено правораздаване, а просто по-апокрифно. Достатъчно е да погледнем напоследък случаите със съдийките Янева и Ченалова, които дори не са били на върха на съдебната система, за да си дадем сметка за влиянието на всеки един съдия върху делата.

Но тези истини не стават за опорни точки. Не стават за опорни точки и призивът за недостига на експертизи, за тромавия наказателен процес, произтичащ от законодателството, за проблемите с вещи лица, тълковници и преводачи. Тези проблеми даже за билборд не стават.

Правосъдието е скъпо занимание. То не е за всеки, също както медицината не е. Но следва да е от полза за всички. Което няма да стане с „обезглавяването” на тези, които не са от кръга на демокрастите. Какъвто и да е Сотир Цацаров, за него нито има смущаващи снимки, нито данни за забогатяване, извън декларираните му доходи, нито някой е посочил, че е пребивавал в съмнителни компании.

Дали същото може да се каже за демокрастите?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.