“Турското кафе е виетнамско” - този надпис се мъдреше зад щанда на лавката във Великотърновския университет пред 30 години.

Днес сякаш машина на времето е върнала част от университета десетилетия назад, защото там можете да видите кулинарни вкусотии от времето на социализма: лимонови резанки, полско кафе “Инка” (направено от цикория), десерти “Чайка” и др.

Кулинарна изложба и семинар “Вкусът на социализма” организираха в Клуба на студентите и докторантите “Старопрестолни етнолози”, Цeнтъpът зa eтнoлoгия и кyлтypнa aнтpoпoлoгия към Историческия факултет на университета и Регионалният исторически музей.

“Teмaтa e пpoдължeниe нa пopeдицa oт eжeгoдни cъбития, кoитo провеждаме c мapкa “coциaлизъм”. Слeд кoзмeтикaтa, мoдaтa и apхитeктypaтa дoйдe вpeмe дa пoглeднeм и към храната от онази епоха”, обясни етнологът Илия Вълев. Събитието проследи блюдата, напитките, студентския живот, столовото хранене, дори и туристическия отрасъл от социалистическата епоха. Подготвени бяха характерни блюда и напитки, както и търговски брандове от онази ера и снимки от родните курорти и “Балкантурист”. Показани бяха кутии кафе “Инка” и анголско кафе. Присъстващите си припомниха как е изглеждал преди десетилетия курортът Златни пясъци през очите на белгийски туристки през 70-те години, лимонадата на прах, бозата от 6 ст., бисквитена торта и домашна торта “Гараш”. Не бяха пропуснати и кумирите на България от онова време Лили Иванова и Георги Аспарухов-Гунди.

“Целта на нашата инициатива е да запазим мярката между носталгията, добрите изследвания и недотам добрите практики от времето на социалистическия строй”, подчерта проф. Маргарита Карамихова.

Проф. Петко Петков пък се върна назад в студентските си години и сподели, че 8 декември се е празнувал във великотърновските механи или в района на близки манастири. Предпочитани от студентските компании били Троянският и Дряновският манастир.

“Типичната мешана скара бе неотменна част от празника. Задължително в компанията имаше песни до зори и гласовит колега с китара. Често внимавахме какво говорим, имаше известна автоцензура. По-късно разбрахме, че между нас е имало хора, които са следели какво споделяме. Песните, които се слушаха преди десетилетия, които сега младите считат за ретро, се оказаха вечни песни”, каза проф. Петков. Историкът проф. Милко Палангурски пък обясни, че в студентския стол нямало разнообразие, а се въртели три вида ястия. На всеки студентски празник по традиция идвал по един член на Политбюро във ВУЗ-овете. Той няма да забрави как партийният другар Пеко Таков предложил насериозно, за да се задоволяват потребностите от храна във ВТУ, под хълма Царевец да се разкрие свинеферма. Проф. Палангурски разкри на студентите, че шопската салата се превръща в символ на туристическия отрасъл на България, след като през 1962 г. я налага “Балкантурист”. “Искаха да прецакат гръцката салата. И до днес поне в три държави - Полша, Словакия и Чехия, тя се продава в търговската мрежа готова нарязана”, обясни историкът. Главният готвач на “Балкантурист” във Велико Търново Живко Миланов пък представи рецепти от онова време като стек “Антоанета”. Той се върна в годините и припомни, че големи обекти за хранене и ресторанти са поемали по 18 групи от по 300 души на ден. През 1985 г. при честването на 800 години от въстанието на Асеневци в старата столица се изсипало цялото Политбюро начело с Тодор Живков. Миланов не може да забрави желязната охрана и редките продукти, които връчили на готвачите от УБО. Събитието във ВТУ завърши с кулинарна изложба с грис халва, крем карамел, бисквитена торта, мляко с ориз, сиропиран сладкиш с компот от кайсии, малеби, домашно приготвена руска салата, кюфтета на скара, слепени сладки “прасковки”, а също и сандвичи с пастет и лютеница. Сред изложените артикули имаше и марки от времето на соца, които все още се предлагат в магазинната мрежа, като десерти “Чайка”, бонбони “Теменужки”, лимонови резанки, обикновен локум, “Русенско варено”, бонбони “Черноморец”, жълта лимонада. Трима докторанти от клуба разглеждат епохата на соца в дисертации. Илия Вълев пише научен труд на тема “Етнокултурна характеристика на казармата през социализма”.

“В изследването си разглеждам процеса на формиране на наборната войнишка общност, някои специфични прояви на войнишката всекидневна култура, както и целия цикъл от ритуали, свързан с казармения преход - военномедицинска комисия, войнишко изпращане, военна клетва и уволнение”, сподели Вълев. Жанина Стоянова пък проучва “Коцепцията за женската красота през социализма”. В нея се прави ретроспективен поглед към женската красота посредством анализ на спомени, списания за женска мода и козметика, както и на филми от социализма. Надя Тошмакова се е спряла на темата “Дунавски градове в периода на социализма”. Тя разглежда миграционните процеси, промените в българското семейство и демографската картина в някои крайдунавски български градове по онова време. Клуб “Старопрестолни етнолози” към катедра “Нова и най-нова история на България” при Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” е доброволно обединение на студенти и докторанти с научноизследователски интерес към етнологията, културната антропология, социологията, историята и сродните науки. Той е учреден на 25 ноември 2013 г., уточни Илия Вълев.