На 24 юли 2019 да почерпят

Том Харди – красавецът с грозните роли Британецът е една от знаменитостите на съвременното кино

Румънската премиерка ще се кандидатира за президент

ФБР разследва 1000 опита за кражба на интелектуална собственост от китайци

Задържаха шеф от фирмата, в която работи Кристиян Бойков

Заев: Груевски присвояваше чужда история Припомни, че предишната власт в Скопие е провела масова операция, наречена антиквизация

670 евро глоба за тениска с щампа на марихуана в Хърватия

Френските власти разследват слух, че водата в Париж е отровена

В САЩ избраха военен министър

Експерт: На софтуерните специалисти да се преподава и етика

Жълт код за гръмотевични бури в 4 области утре

Тръмп: ЕС ни убива в търговията

Европейските консерватори и реформисти на среща с транспортните министри на България, Унгария, Латвия, Литва и Полша

Джелял ще получи възмездие за злините си

Любовният бизнес цъфти на Север, на Юг – джендъри на плажа

Защо сланината не прави революции

Във всяко мляно месо има съмнение, както във всеки млян народ има добродушие

Продуктът е полезен – българското прасе не обича имитации, лесно разпознава химическите заместители и се храни само с отбрана храна

Махнете сланината. Яжте пасти, ако нямате пасти – черен хайвер. Може и трюфели.

Оказа се, че набедената като вредна сланина е полезна. Съдържа витамини А, В1, В2, В3, В6, В12, D, Е и още каквото си помислите. Минерали: калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор и др. Много ценният селен. Както и лецитин – фолсфолипид, който в съчетание с мастноразтворимите А, D и С витамини и полиненаситените мастни киселини намалява нивото на холестерола. Най-голямото чудо всъщност е т.нар. арахидонова киселина – помага на мозъчната, чернодробната и мускулната тъкан. В мозъчната материя играе роля на последна преграда, която възпира свободните радикали.

Канадски професори по природата и въздействието на сланината доказаха преди година, че повишава интелектуалните способности. Нещо като трюфелите. Росини ги нарича „Моцарт измежду всички гъби“. За вдъхновение ред творци имали на бюрото си жив черен трюфел. Излъчвал творческа енергия, развинтвал въображението. Според канадските учени все пак трябва да се внимава с количеството. Трийсет грама сланинка преди изпит са достатъчни, за да смаете доцента си. Според български експерти поради високата цена на трюфела е достатъчно да имате на бюрото си чиста родна сланина. Само като я погледнете, ще хукнете да гласувате. Това е, защото съдържа еректилно-либидно въздействие. Пък и мина модата на кльощавите манекенки. Жена без сланина е като хейтър без повод.

Така сланината се сдобива с допълнителни, тялоопределящи функции. Използва се вместо „дебел”, „тантурест” и т.н. Например: този депутат е сланинест. Или само: сланина. Или просто: свиня. Внушава отрицателно отношение. Чисто родна практика. Ако в САЩ някой политик си позволи да коментира физическия статус на опонента и го определи като „сланинест“, край с кариерата му. Обществената практика, която не търпи подобни обиди, го праща в килера на политическото битие и няма сила, която да го изкара оттам. У нас масово се раздават физиологични квалификации, защото сланината просто е непозната като полезна за интелекта субстанция. Така се объркват и понятията, и определенията. Практика в държава, в която сланината винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. Затова не използвайте сланината като обидна конструкция. Обиждате сланината.

Българската сланина е качествена, природно естествена, защото българското прасе не обича имитации, лесно разпознава – за разлика от кучетата и котките – химическите заместители и се храни само с отбрана храна. Даже и сурови картофи не поема. Трябва да му се сварят. Тази сложна и да признаем, капризна природа на българското прасе прави сланината още по-ценна. В нея, за разлика от кренвиршите, няма менте.

Още не е доказано кой живее повече. Селският човек, който набива сланина, или градският, който набива стрес.

Коленето на прасе е ритуал. Паметен ден в живота на селското семейство. Всички стават рано. Жените палят огън, възвират вода, мият тави и тенджери, ронят подправки. Мъжете докарват добичето, ножът го просва, започва обгарянето с горелки. Някога – с горящи факли. Следва дълго стържене. Козината постепенно се обелва. Следва вещото решение на баш майстора. Разпарчетосването е изкуство. Върху жарта зацвърчават първите пържоли. Останалото отива в хладилника. Някога – в дълбоко изкопаните в земята мазета. Сланината се отделя от месото. Осолява се. В зависимост от региона я накрасяват с червен пипер, праз, лук, чубрица. Идва време на бахура, на измитите черва, в които се пуска накипрената с подправки кайма. Най-после мъжете сядат край масата. Някои и на земята. Същинското тържество започва. Жените подреждат късовете, мият и сервират, мъжете – падат. До вечерта повечето герои заприличват на свине. Понякога тържеството завършва след полунощ, с песни, танци и изстрели. Тази продължителност се дължи пак на сланината. Онези канадски учени доказаха, че колкото повече мезиш, толкоз повече стърчиш. Понеже в прасето няма хербицидни продукти. Ментетата са на друго място. В парламента, в лобитата, в тъмните игри.

Ментетата са в общодържавната фирма и в нейните идеолози, които отдавна не ядат сланина. Понеже пък сланината има и социална позиция. Тя доказва низък произход. Селска природа, от която новобогаташите не само у нас бързат да се освободят. Поне в собствените си очи. Забравят, че са отрасли със сланина. От ранното им детство е останал и неизлечимият диалект. Няма по-голяма езикова кочина от българския парламент. Цецка Цачева обеща уроци по правоговор. Един бивш председател на финансова комисия, за по-голяма яснота Йордан Цонев, се похвали, че притежава колекция от 200 маркови вратовръзки. Но така и не иска да продаде пет, за да си плати уроците по правилен книжовен език. Сигурно ще се охарчи.

Добре, че прасетата не говорят. Ще вземат да обидят някой депутат. Или ще подпишат декларация в защита на правата на прасетата. Иди гледай на какво ще заприличат тогава жълтите павета. Нищо чудно от „Протестна мрежа“ да ги привлекат в някое министерство, а „Америка за България” да ги награди. Така е, „Америка за България” наистина стимулира животновъдството.

Депутатите си гласуваха БНТ и БНР пряко да излъчват дебатите им. Държавните медии няма как да не се подчинят на този консенсус. И излъчват. От една страна, документират езиковото богатство на народните избраници, от друга – документират кое прасе е повече прасе от другото. Не само в езиковата среда. Прасето може да съществува и в главата, в играта на интереси, в тлъстото, видимо и разбираемо от пръв поглед лобиране. Сланината е толкоз дебела, че не пропуска едно съмнение дори. Вината не мирише на пръжки. Тя постепенно замирисва на „Hugo Boss”. Макар и в нови одежди, сланината си остава с биографията. Колкото и „Версаче” да му буташ, прасето козината си не мени.

Проблемът не е в сланината като храна. Бойко Борисов я ползва като метафора. Няма как да не помни намазаните с мас филии от своето детство. С които порасна толкоз много. Той и до ден днешен от зелевите сърми яде само каймата. Яде и от цветния български език.

Проблемът е в целокупната родна кухня, която никое правителство не успя да излекува от химикали. Ние ядем опасни продукти. Задръстени с уж позволени от европейски стандарти заместители. Приятел ме покани да му видя новата линия за производство на кренвирши. Облякоха ме като за космически полет. В поточните тръби се понесе аржентинското брашно от млени рога и копита. Налягането опъна материята към следващите тръби. Първо се вкараха консервантите, проклетите Е-та, после набухвателите. Накрая – оцветителите. Помпите напълниха найлоновите черва. Благодарих на моя приятел: Никога през живота си няма да ям кренвирши! А той: Какво искаш, бе! Да слагам месо? Къде е Киро на кирия!

Така че си останах на пържоли. Във всяко мляно месо има съмнение, както във всеки млян народ има добродушие. Сланината няма навика да вдига революции. Тя е образцово глуха.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.