Какво представлява български уестърн?

Земетресение със сила 5.2 по Рихтер разтърси Япония

Съдът гледа мярката за неотклонение на собственика на кучетата, убили човек

Лошото време в Европа взе жертви

Започва приемът на документи за класиране на кандидат-студентите в СУ

Евакуираха летището в Кишинев заради сигнал за бомба

Пуснаха тока в Латинска Америка след срива в електроенергийната система

Експерти обсъдиха използването на финансови инструменти в проекти за ВиК инфраструктура

Приключиха протестите на жълтите жилетки във Франция

Алексис Ципрас предупреди Турция, че ще наложи санкции, ако се потвърдят сондажите за газ край Кипър

Седмокласниците се явяват на матура по БЕЛ

Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Монтана“

На 17 юни 2019 да почерпят

Кианит ни пази от магии Камъкът на истината

Самолет от Милано кацна аварийно в Москва

Хампарцумян: Банките са раздали като кредити 90% от депозитите в тях, не ги крием по мазетата

Съотношението на кредити към депозити е около 90%. Това означава, че 90% от депозитите са раздадени като кредити на граждани и фирми. „Има достатъчно динамичен оборот на парите в България. Не си представяйте мухлясали гномове, които крият пачки с пари в мазетата на банките.“, каза Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

Финансистът беше гост на 6 декември, когато по традиция се отбелязва и професионалният празник на банкерите.

„Услугата на банката към хората е финансово посредничество. Вие си давате парите на депозит за 6 месеца или 1 година, а банката ги дава на вас или на друг клиент като ипотечен кредит например за срок от 25-30 години. Ролята на банките е да помагат за движението на тези пари.“, коментира банкерът.

В контекста на Никулден водещият попита дали клиентите на банките са шарани. „Ако някой разчита да расте с клиенти-шарани, това не може да трае дълго и завършва зле.“, каза Левон Хампарцумян.
Според него в момента се обсъжда въвеждане на нови европейски директиви по кредитите, които обръщат специално внимание на преддоговорната информация, какво се случва преди сключването на договора за кредит.

„Ще се формализират добри търговски практики, някои от които се практикуват и днес в банките. Изследването на кредитоспособността на клиента и е от полза и на двете страни. Българите казват „бели пари за черни дни“, така че никога не вземайте кредит на ръба на възможностите си. Никой няма интерес от това. Двете страни трябва да се отнесат отговорно. Утре лихвите може да са по-ниски, но може да станат и по-високи. Човек трябва да вземе кредит, когато е има реална нужда, знае за какво ще го използва и е уверен, че ще може да го обслужва.“, коментира Хампарцумян.

Той посочи, че печалбата на една банка се формира от услугите, от дейността. Това е ролята на финансовото посредничество. Цените се определят от конкуренцията на пазара.

„Доларът се състои от центове, а милионите – от долари“, припомни банкерът популярна американска поговорка. Той подчерта, че е добре системата да реализира печалба, за да може да инвестира в такива нови услуги и удобства за клиентите.

„По-добре ли е 4 млрд. загуба, която да се покрие с парите на хората, които нищо не са направили, отколкото нормална търговска печалба от 900 млн. лева? “, коментира Хампарцумян на въпрос дали печалба от 900 млн. лева на банките е твърде висока. „Банките няма как да са по-добре от собствените си клиенти. В годините на кризата, в периода 2008-2010 г. например представянето беше различно. При криза в икономиката това се отразява на сектора. Сега икономиката на страната расте с 2% на година.“, обясни Хампарцумян. Той посочи, че този ръст се усеща повече от образованите хора с търсени професии.

На въпрос ще се повтори ли кризата с КТБ банкерът сподели, че вероятно точно такава криза няма да се повтори, защото след всяка криза се вземат мерки да се предотврати подобна.

На въпрос има ли достатъчно пари във Фонда за гарантиране на влоговете Хампарцумян обясни, че няма значение колко пари има във фонда, тъй като задължението да се плати е на държавата. „Фондът е само инструмент, с който държавата си служи.“, обясни той.
Банкерът отговори и на питане какво точно представляват стрес тестовете на банките, които се очаква да бъдат направени през 2016 г.

„Стрес тестовете са хипотетични симулации на различни негативни сценарии и как те биха се отразили на банките спрямо реалното им състояние в момента на тестовете. Може да се направи на всяка банка и ако се наложи, да се дадат предписания как да бъдат избегнати някои рискове. Важно е да знаем, че се говори за хипотетични рискове.“, каза Хампарцумян

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.