Проф. Стоян Миланов е роден на 31 август 1969 г. в Кърджали.

Завършва медицина в София през 1996 г. Има специалности по анестезиология и интензивно лечение, по спешна медицина и по обществено здраве и здравен мениджмънт.

Специализирал е в Копенхаген и Кеймбридж.

Дълги години бе началник на реанимацията в "Пирогов". А от близо 3 години е директор на спешната болница.

Професорът е национален консултант по спешна медицина и председател на Българското дружество по спешна медицина.

- Намаляха неосигурените в болницата, докато се говори, че ще плащаме здравни вноски за 5 г. назад

- Проф. Миланов, като лекар как приемате думите на премиера Бойко Борисов, че не може други да поемат лечението на тези, които пушат, пият и ядат сланина?

- Винаги трябва да правим разлика между риска и влошаване на здравето и осигурителната система, от друга страна, която в момента съществува в България. В този аспект примерно в САЩ именно от описания риск - че пием и пушим, зависи каква застрахователна здравна полица ще плати човекът. У нас обаче допълнителни средства заради опасността такива хора да се разболеят може да се търсят от фондовете, а не от задължителното здравно осигуряване. С две думи - премиерът е прав, защото е нужна повече дисциплина, повече самоуважение към човешкия живот и внимание, но подобни цели може да се постигнат чрез работа на Министерството на здравеопазването (МЗ). Говоря за извършването на много сериозна здравна превенция и профилактика. Затова идеята за данък вредни храни или най-малкото да се шуми около въвеждането му е правилно решение. Всичко е въпрос на здравна просвета.

- От 1 януари, ако българите искат да се лекуват по здравна каса, ще трябва да са платили здравните си осигуровки за пет, а не за три години назад. Как това ще се отрази на „Пирогов“, в който винаги постъпват много неосигурени?

- Само обсъждането на темата доведе до намаляване на броя на обслужените неосигурени българи в „Пирогов“. Не мога да кажа дали по този начин се е стигнало до възпитателни мерки в обществото, но е факт, че броят се понижава. Друг е въпросът, че загубите остават, защото сме болница, в която се търси спешна помощ. И сега ще ви дам данните - от януари до декември т.г. пациентите, които са хоспитализирани с неплатени здравни вноски, са 225 души. Те са донесли загуба от 220 000 лева. 180 000 лв. от тях са безвъзвратно загубени, тъй като няма да бъдат възстановени от социалните агенции, защото те са преценили, че лекуваните в „Пирогов“ неосигурени имат имоти, платежоспособни са и трябва сами да покрият осигуровките си. Всички тези хора обаче са били спешни пациенти, които са изисквали незабавна лекарска намеса и затова не са могли да бъдат върнати, а ние сме натрупали задължения. През 2014-а неосигурените бяха два пъти повече - над 400, а загубите бяха за повече от 400 000 лв. През 2013-а неосигурените, които бяха 600 души, струваха на „Пирогов“ 600 000 лв., т.е. три пъти повече, отколкото тази година.

- За каква част от неосигурените, които лекувате, получавате средства от социалното министерство?

- Само за 10%. А за 90% не получаваме парите си. За мен като изпълнителен директор това е голяма загуба, защото тя се равнява например на три анестезиологични или четири рентгенови апарата.

- От догодина влиза в сила лечението на българите да се извършва по основен и допълнителен пакет. 35% от вашите пациенти не са спешни, очаквате ли да се стигне до нежелани ефекти при приема на тези болни заради новия режим на работа?

- Да, и това е повече от ясно. Мерките на МЗ в това отношение са драстични, но правилни като посока. Много вероятно е обаче част от пациентите, които ще станат нежелани за другите болници заради новите ограничения, да се насочат към нас. Защото ние никога няма да затворим вратите си за болни. За голямо учудване преди 3 дни разбрах, че една от големите частни болници в София, която има немалък пай за поемането на пациенти, е спряла да ги приема по определени клинични пътеки... Виждам в това едно добро мениджърско решение, защото всеки болен, който бъде приет по тях, няма да ползва от публичния ресурс за здравеопазване. Но къде ще отиде пациентът?!

- Просто казано, тази болница ви „харлузва“ част от неизгодните за нея пациенти.

- Точно така. Но и това „харлузване“ в никакъв случай няма да притесни „Пирогов“, защото той има съвсем друга функция. Той е готов да отговаря на социалните нужни на обществото. Да, условията при нас не са толкова добри - нямаме украса по стените и ВИП стаи, но можем да се справим с всякакви тежки случаи.

- Как обаче трябва да реагира гилдията на подобна избирателност на пациенти? И защо едни болници с години си подбират кого да лекуват, а държавните поемат всички негативи на системата.

- Ние винаги сме се интересували само от нуждите на болния - колко спешни са те и какви грижи изисква, за да му се помогне. Никакви лимити, бюджети и нови решения в системата, в която се включиха доста играчи, не могат да ни повлияят. Готов съм да жертвам поста си на директор, но няма да върна пациент в остра нужда. „Пирогов“ отдавна лекува болните със собствени средства и така е повече от 10 години. Ще продължим да го правим, докато не се вземе глобално решение за остойностяване на лекарския и сестринския труд.

- Как гледате на идеята на здравния министър болниците да бъдат финансирани различно - т.е. според качеството на лечението, в зависимост от това с каква апаратура и кадри разполагат и т.н.?

- Предложението не е ново - то е от 2005-2006 г., но е възобновено от МЗ. Това е добър принцип, защото ще поддържа здравна мрежа с добро медицинско обслужване. А определяме здравната мрежа като добра, когато качеството на грижите е еднакво навсякъде. Това е най-важното за пациентите, а в същото време лекарите ще са финансово задоволени.

- Въпреки предприетите промени какво остана неизчистено в спешната помощ за догодина? Над какво още трябва да се работи - питам ви като национален консултант по спешна медицина?

- Трябва да бъде извършена още много тежка работа. В момента у нас системата на спешната помощ е липсващото звено - дори по отношение на основния и допълнителния пакет. А тя би регулирала връзката между тях. Чака ни работа и по приемането на новия стандарт за спешна медицина, и за регулацията, която трябва да настъпи в спешните приемни отделения в болниците. Именно в тях има доста проблеми, докато логистиката в доболничната спешна помощ в голяма степен е изпълнена, т.е. там е по-лесно. Това, което ни чака, е да се формират модерни и задоволени откъм кадри спешни приемни отделения на територията на България. В момента те работят в много тежки условия и при липса на регламент. Ако проблемът се реши, ще се даде тласък и на лекарите да се обучават, и да се привлекат нови специалисти. Ако обаче не се вземат мерки, тогава добрите идеи на МЗ могат да бъдат провалени напълно. Защото, ако се наблегне само на транспорта и оборудването, пътят на спешния пациент от началото до края остава неосигурен и неорегулиран.

- Мерките, за които говорите, в какъв нормативен акт трябва да се запишат?

- Не е тайна, че работна група, която оглавявам, прие концептуално решение за новия стандарт за спешна медицина. Той трябва да се приеме, макар изпълнението му да не е лесно. Нужен е също екшън план, който да посочва времевите периоди на промените. Ние не сме си измислили нещо просто така, а сме се основали на световната практика.

- И сега един реален случай, с който се е сблъсквал не един българин. Роднини викат линейка за възрастна жена на 86 г., която спира да диша на половин час за по няколко секунди. Екипът пристига, но съобщава, че жената няма да издържи транспорт до болница и си тръгва... С лични контакти близките викат реанимационен екип от голяма държавна болница. Хоспитализират жената и й удължават живота. Как е възможно първата линейка просто да си тръгне, абсолютно нечовешки?

- В момента, в който близък каже, че неговият роднина спира да диша, пациентът попада в определена триажна категория. За нея Центърът за спешна медицинска помощ трябва да реагира за дадено време - за около 8 мин. В нормалните страни, след като болният се прегледа, никой не би оставил пациента на място, защото той е спешен по презумпция. Това би било абсурд. Би го транспортирал по регламент - до най-близката специализирана помощ. Т.е. ако отворите проекта за новия стандарт за спешна медицина, ще видите, че пътят на такива пациенти е ясно описан от начало докрай.

- Вярвате ли, че като се приеме стандартът, гарантираните грижи за гаснещите българи наистина ще се спазват?

- Приемането на нормативни актове на кило не работи. Но стандартът включва както логистиката, така и обучението на кадрите и задълженията, които системата трябва да изпълнява. В него не съществува отказ от транспорт при доказана нужда от помощ. А описаният от вас случай е спешен, независимо на колко години е пациентът. Той категорично трябва да постъпи в лечебно заведение.

- Добре, какви ще са санкциите, ако лекарите просто не се съобразяват със стандарта?

- Не би трябвало да не се съобразяват, но ако това се случи, трябва да се намеси директорът на Центъра за спешна медицинска помощ.

- На този фон оптимист ли сте за спешната помощ у нас?

- Не. Защото очакванията на обществото са много по-големи, отколкото възможностите на държавата.