Ще се освободи ли Америка от саудитско робство?

Влиянието на чуждестранните лобита във Вашингтон е добре известно; най-важните от тях, вплетени досега в постоянно съперничество, са израелското и това на Рияд

Американската хегемония в Близкия изток изглежда терминално разклатена от руската операция в Сирия. Канада и Австралия свалиха от власт проамериканските си премиери. Европейският парламент отказа да преследва Едуард Сноудън и му предоставя убежище; говори се все по-усилено и за европейски въоръжени сили. Китай дръзко контрира Америка в Южнокитайско море. Путин повлече крак за цял парад от национални и регионални суверенитети.

Но саудитската черна магия тегне с все по-диспропорционална сила над Америка. Пустинното кралство, продукт на злополучно английско - и американско - политинженерство, е пример за зловещата роля на падналото от небето нефтено богатство за примитивните още бедуински кланове. САЩ купуват от Рияд средно само 18% от вноса си на нефт, но саудитите общо взето поддържаха приемлива за Америка международна цена на горивата и дежурно се зъбят на Иран; Вашингтон е единствената опора на саудитския режим с военното си присъствие в Персийския залив и си затваря широко очите пред средновековното варварство на монархията, която публично обезглавява стотици хора за магьосничество.

От тази постколониална сделка страдат и САЩ, самонатрапили си ролята на изпълнител на наследството на английския колониализъм; страдат народите на Близкия изток - бахрейнците шиити, затиснати под брутален сунитски режим, клиент на Рияд, или йеменците, жертви на саудитската агресия, както и самите саудити; страдат порядъчните мюсюлмани от цял свят, чиито свети места остават под користната, некомпетентна опека на фанатични еретици уахабити; страдат Балканите, Западна Европа, Русия, Африка и мюсюлманска Южна и Югоизточна Азия - жертвите на саудитския износ на ислямистки радикализъм и тероризъм.

Америка обаче е прекалено важна за Рияд, за да не бъде корумпирана и манипулирана от него. Американските политици, като българските, са податливи на корупция и толерантни към наглост. Американски посланици - като Джеймс Ейкинс по времето на войната Йом Кипур и саудитското нефтено ембарго в 1973-1974 г. - заемаха страната на кралството и настояваха пред Вашингтон за по-просаудитска политика.

Президентската династия Буш, която още се домогва до Белия дом, поддържаше най-близки приятелски отношения с дома на Сауд и фаворитите й като сем. Бин Ладен, което до голяма степен обуслови и дързостта на Осама на 11 септември. Сред саудитските кралски стипендианти - посредством Атлантическия съвет във Вашингтон - фигурират и бившите военни министри Доналд Ръмсфелд, Леон Панета и Чък Хейгъл, бившите държавни секретари Кондолиза Райс и Хилари Клинтън, както и Джон Кери.

Голямо е влиянието на Рияд в Държавния департамент и чрез него върху цялата изпълнителна власт, без да изключваме службите. Саудитски натиск например предотврати пълното разследване от ФБР на ролята на „Ал Кайда“ в бомбената атака срещу американски военни в Хобар Тауърс в 1996 г. и срещу ескадрения миноносец „Коул“ в Аден в 2000 г. и така ограничи възможността за предотвратяване на 11 септември.

Чрез Държавния департамент саудитското влияние се разпространява и върху васалите на САЩ: инициативата на ГЕРБ по американска идея да събере сирийската опозиция в Правец в 2012 г. без съмнение произхождаше от Рияд.

Американският Конгрес е взет на абордаж от саудитското лоби още от времето на дългогодишния посланик във Вашингтон принц Бандар бин Султан, който при Буш-младши беше станал реално сенчест член на американския кабинет. Най-активен лобист на Рияд на Капитолия и радетел за въоръжаването на умерената сирийска опозиция бе наскоро подалият оставка говорител на Камарата на представителите Джон Бейнър, следван от колегата си републиканец сенатора Джон Маккейн. Те прокарват необичайно бързо през Конгреса резолюции и законопроекти в интерес на Рияд. От Конгреса и до днес се упражнява всекидневен натиск върху Белия дом във вредна за Америка, диктувана от Саудитска Арабия посока. Обама въпреки добрите намерения, които вярвам, че субективно има, не успява да отрази или игнорира напълно тоя натиск.

Саудитското влияние се гарантира и от многобройни високоплатени лобистки (адвокатски) фирми, сред които „Подеста Груп“ - на Джон Подеста, шефа на кандидатпрезидентската кампания на Хилари Клинтън и бивш началник на кабинета на Обама. Тези фирми участват и във финансирането на желателните за клиента кандидати за Конгреса, и в организирането на черен пиар за нежелателните, и във всекидневната лобистка работа с депутатите - особено с членовете на работната група на двете палати по Сирия, в която членуват почти половината депутати.

Но лобистките фирми въздействат и по много по-широк кръг въпроси и влияят особено активно на медиите. Например пиар фирмата „Корвис“ урежда публикуването на материали в подкрепа на сирийската опозиция в „Уошингтън поуст“, „Уолстрийт джърнъл“ и Националното публично радио и поддържа - под диктовката на саудитското посолство - акаунтите на сирийската опозиция във фейсбук и туитър. Значително е саудитското влияние и над тинк танковете като „Брукингс“, Близкоизточния институт и Американския петролен институт, формиращи мислите на външнополитическия естаблишмент.

Как да се разкъса отровната паяжина? Обама повтаря участта на Горбачов - зае се да реформира коренно нещо, без да знае какво точно, докъде да стигне. Започна с големи амбиции, с призив за помирение с ислямския свят, с „презареждане“ с Русия, Европа го срещаше като рок звезда. А завършва с външнополитически провал: президентът не разбира, не знае, не се интересува, само изчита пред камерите написаното му от съветниците. Една надежда за промяна е Бърни Сандърс, особено ако прогресивните американци, които вече са мнозинство, включат и външната политика в обсега на интересите си.

Каре:

Белият дом срещу чуждите лобита

Иде време и самите САЩ да си върнат суверенитета във външната политика. Влиянието на чуждестранните лобита във Вашингтон е добре известно; най-важните от тях, вплетени досега в постоянно съперничество, са израелското и саудитското. Израелското лоби обаче от години губи позиции: все повече авторитетни фигури от американския политически елит като бившия президент Картър и мастити експерти се обявяват срещу него.

Текст под снимка:

Държавният секретар на САЩ Джон Кери - след разговори с външните министри на Саудитска Арабия - Адел ал Джубейр, и домакина на срещата - първия дипломат на ОАЕ Абдула бин Зайед ал Нахаян.

Снимка АФП

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи