На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

35 години без Джон Ленън

МИЧУРИН, КАЗАРМАТА

9 декември 1980 г., вторник, военно поделение 26 220 в гр. Мичурин (днес Царево). С моя приятел Праско (прякорът идва от „праскова“ както обичаше да уточнява той, Николай Витанов от Варна – който, уви, не е между живите, отиде си млад), сме се скатали в някакъв склад и слушаме тайно вмъкнат в казармата ВЕФ. Така с потрес научаваме трагичната вест за смъртта на Джон Ленън. Без много да му мисли, Праско прескача стената на кашишкото поделение и набегом стига до пощата в града, за да пусне телеграма до своя приятел Михаил Минков (Майкъла), който служи в друго поделение. В нея написва: „Ленън убит. Съболезнования.“

Явно телеграфистката е имала повечко комунизъм в главата си, отколкото текстове на „Бийтълс“, та телеграмата се предава с леко променен текст: „ЛенИн убит. Съболезнования.“

На другия ден Праско и Майкъл са привикани от съответните „закапечета“ (заместник командири по политическата част) и векерета (офицери от военното контраразузнаване). Следват часове разпити, в които свистят изрази като „идеологическа диверсия“, „западна пропаганда“, „политическа неблагонадеждност“, „контрареволюция“ и пр.

След като пишат по тесте листове с показания, двамата отърват ареста и са само „смъмрени“.

Ако някой тогава бе казал на Праско и Майкъл, че след 20 години лично Фидел Кастро ще открие паметник на Джон Ленън в Хавана, те просто щяха да се усмихнат неразбиращо.

НЮ ЙОРК, ПОРТИЕРЪТ

В поредната необичайно топла за сезона декемврийска вечер в Ню Йорк малко преди 11 ч портиерът на луксозната сграда „Дакота билдинг“ Джей Хейстингс очаква Джон Ленън и Йоко Оно да се завърнат всеки момент. В късния следобед двамата са излезли за сесия в звукозаписно студио.

Джей е едър, брадат 27-годишен мъжага, който е портиер на „Дакота“ от две години. Навсякъде се хвали, че най-хубавото в работата му е, че познава лично Джон и Йоко, които притежават 5 свързани апартамента в сградата. Мъжът чете списание, когато чува пукотевица от изстрели пред входа, последван от звън на строшени стъкла. Чува трополене пред портиерната. Излиза и с ужас вижда сгърчения Джон, който влиза, клатушкайки се, във входа с израз на недоумение на лицето. Йоко връхлита с писъци: „Застреляха Джон, застреляха Джон!“ В първия момент Хейстингс си мисли, че това е някаква откачена шега.

Ленън прави още няколко крачки и се строполява на стълбището, разпилявайки касетите със записи, които стиска под мишница. Джей включва алармата на сградата и прикляка до Джон. С трепереща ръка потресеният портиер сваля внимателно очилата на Джон, които са изкривени между стълбището и сгърченото му лице. Със синята си портиерска куртка завива певеца. След това развързва вратовръзката си, за да я използва като турникет, но вижда, че няма къде да пристегне ранения – раните са на гърдите и в гърба. Гърлото му гъргори, от устата му хриптене излиза кръв. Йоко пищи за помощ. Хейстингс набира 911 за линейка. След това отново коленичи до Ленън и му казва: „Спокойно, Джон, всичко ще е наред.“

ПОЛИЦАИТЕ

Полицаят Тони Палма, днес на 69 г. и в пенсия, си спомня за датата на убийството: „Бях нощна от 10 до 6 ч сутринта. По това време в Манхатън обикновено ни търсят за грабежи и проституция – тогава обаче чух нещо необичайно по радиостанцията: „Изстрели, човек прострелян, 72 Западна.“ Когато пристигнахме, вече имаше колеги. Ленън лежеше по очи във вестибюла на „Дакота билдинг“. Четири прострелни рани бяха ясно видими на гърба му.

С колегите решихме, че няма време да се чака за линейка – повдигнахме го, чу се хрущене на кости, спомням си ясно, и го натоварихме в една от патрулките.

Аз взех при мен Йоко Оно и отпрашихме към болница „Рузвелт“, пристигнахме в 23 ч.

Полицейската кола с Джон включва светлините и се отправя към болницата. Когато преминават на червен светофар, полицай Джеймс Моран се обръща назад и пита: „Ти наистина ли си Джон Ленън?“

Раненият кимва с глава, едва произнася: „Да“ и губи съзнание. Това са последните думи на Джон Ленън.

ЛЕКАРЯТ

Когато докарват Джон в болницата, той е загубил 80% от кръвта си, пулс почти не се усеща. Д-р Стивън Лин, който преди малко е свършил смяна, е извикан по спешност обратно. Седем лекари се борят за живота на Ленън. Д-р Лин разказва: „В опит да го съживим отворихме гръдния му кош, но той бе пълен с кръв. Куршумите бяха разкъсали почти всички кръвоносни съдове на сърцето му – аз буквално го взех в ръката си и го масажирах – то пулсираше, но кръвта изтичаше навън. Кръвопреливането също не помогна, всичко бе напразно.“

Пресата вече е пред болницата. В 12,10 ч д-р Лин излиза и казва: „Джон Ленън…“, прави пауза около двайсет секунди и довършва: „…бе вече фактически мъртъв още при пристигането“

Йоко Оно пищи, пада по лице и започва да си удря главата в пода.

УБИЕЦЪТ

Когато патрулките пристигат пред „Дакота“, виждат портиера Джей Хейстингс, целия в кръв и с безумен поглед. Насочват пистолети към него.

„Не, не съм аз – този застреля Ленън“, крещи Джей и сочи с пръст човек, който спокойно си чете книга на тротоара пред сградата.

След изстрелите Джей хукнал навън, за да догони убиеца, но не му се налага да тича. Стрелецът Марк Чапман чакал полицията със „Спасителят в ръжта“ на Джеръм Селинджър в ръка. Захвърлил е пистолета с къса цев 38 калибър настрани и е свалил предвидливо якето си, за да видят полицаите, че не е въоръжен и да не го застрелят на място.

„Току-що убих себе си. Аз съм истинският Джон Ленън“ – това са странните думи, които Чапман казва по-късно на полицай Тони Палма.

Чапман от години е обсебен от личността на Джон Ленън. Имитира го във всяко едно отношение, събира плочите му, влюбен е в Йоко. Според него обаче Джон не е истински идол, защото има леви убеждения, а живее като милионер. Затова решава да го ликвидира и дълго се подготвя, като следи придвижванията и маршрутите му.

В деня на убийството причаква Джон и Йоко, когато те тръгват към звукозаписното студио около 16,30 ч, и го моли за автограф върху новия албум „Дабъл фентъзи“. Джон никога не отказва автографи, подписва се, поглежда бъдещия си убиец в очите и с усмивка казва: „Това искаше, нали?“ Музикантът изглеждал безкрайно щастлив.

По-късно тази нощ, когато Чапмън е откаран под стража в 20-о полицейско управление в Манхатън, Тони Палма го придружава до тоалетната. Там убиецът споделя с него: „Съжалявам, че ви развалих спокойното дежурство.“

Изумен полицай Палма му отвръща: „Ти майтап ли си правиш? Току-що провали целия си живот!“

Марк Чапман днес е на 60 години, като 35 години от тях е прекарал в затвора и всичките му молби за освобождаване под гаранция са отхвърлени категорично – най-вече по настояване на Йоко Оно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.