Пловдивският писател Александър Секулов представи в столичния клуб „Перото” новия си роман „Скитникът и синовете” (изд. „Сиела, 2015) - дълго чаканото продължение на романа „Островът”. Събитието се водеше от Захари Карабашлиев, а кратък анализ на творбата бе поверена на техния колега Емил Андреев. Какво обаче каза на читателите си самият Секулов, атакуван близо час с въпроси от публиката: „С годините разбрах, че читателят изобщо не се интересува от вълненията на писателя.

Той или харесва, или не харесва книгата и това е факт, който трябва да се приеме и хладнокръвно, и с благодарност. Очите на читателя не могат да бъдат заменени от критически очила, медийни телескопи и обществени наблюдателници... Трудно се пишат книги, в които основната материя не са мракът и ужасът от живота, а разтварянето и проникването на светлината в човека и на човека в светлината. Книги, които са вятър в платната на битието. През цялото време, през което пишех „Островът” и „Скитникът и синовете”, усещах течението на светлината. Ще бъда щастлив, ако книгата ви накара да въздъхнете, по устните ви да пробяга усмивка и да усетите изригването на пластовете светлина, които всеки от нас има у себе си.”

В новия сюжет ветроходна лодка с четири момчета, куче и странен капитан хвърля котва край пуст албански залив. От тъмната нощ изплува рибарска гемия без отличителни знаци и екипаж с неясни намерения. Какво ще се случи, ако сред момчетата, мъжете и кучето, озовали се на едно и също място, има и момиче с очи като зелени гейзери?

Това е книга за сложните отношенията на бащи и синове, за нещата отвъд конкретната връзка - един труден път на взаимно пътуване, защото „бащата и синът са като пясъчен часовник, който времето непрекъснато обръща”, каза Секулов.