„Ислямска държава” вече започва да се свива и затова всички от големите играчи започва да иска своята част, своя пай. Това каза арабистът проф. Владимир Чуков за bTV.

"Всеки иска да наследи част от териториите и влиянието, което ще загуби „Ислямска държава”. Всеки един от тези играчи прилага етническото прочистване. Всяка една от държавите се опитва да си направи своя собствен кантон, за да може след това да участва много активно", допълни проф. Чуков.

Той поясни, че в момента има две срещи в Риад и още една конференция в провинция Хасаке.

„Първата е на сунитската опозиция – тези, които имат много ясно изразени полтически субекти – имат два основни критерия – първият е, че те са за една демократична многопартийна и светска Сирия и второ - тези, които са против правителството на Башар Асад. Там се виждат онези, които през последните 4 години направиха своите политически течения, но също така изградиха своите бунтовнически милиции.

Там се намират 16 милиции, представени от своите политически представители, зад тях стоят около 100 000 бойци. Сирийската армия е около 130 000 човека. Голямото предизвикателство е, че дневният ред им е раздаден предварително и те трябва да създадат единен политически субект и респективно единен военен субект”.

Има три регионални външни фактори. Турция, Сунитска Арабия и Катар. Тези, които са извън региона имат своите представители, които ще бъдат в съседни зали, каза ощ арабистът и обясни, че отсъстващите са кюрдите, които са си направили същия ден в Хасаке своята конференция заедно с опозиционери, сирийските кюрди, които са основен фактор в Североизточната част на Сирия, където е отишло и турското вето.

Сирия полека, стъпка по стъпка, се кантонизира, не де юре, а де факто. Проблемът е, че зад регионалните фактори има и външни сили, каза Владимир Чуков.

Тези 100 000 човека, които представляват опозицията са въоръжени и съвсем не стрелят умерено, коментира Славчо Велков и допълни, че в региона приоритетите са различни - един на САЩ, друг на Русия, трети на Турция. Освен това трябва да се добави и големият играч в региона – Иран, който подпомага правителството на Асад.