На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

Между поречията на Резовска и Велека – Чистилището на бежанците

Британският премиер Дейвид Кемерън е на посещение в България. Той пристига на българо-турската граница. Аз също, но на друго място. Той казва следното:

„Важно е Европа да има сигурни външни граници и тук, в България, се вижда, че премиерът и правителството са изключително ангажирани с този въпрос. България има морска граница, има и сухопътна граница с Турция, която охранява, и смятам, че това е реален пример как нещо, ако е истински приоритет, може да бъде постигнато.“

Аз се намирам на сто километра източно от тях, в горите на Странджа, между теченията на реките Резовска и Велека. Ето какво видях буквално.

Спирам колата в центъра на Бродилово и се запознавам с местните образи Васил и Наско. Те разказват за мигрантите:

„Идват долу от Стефаново и от река Велека, има една местност Дренчетата, там се събират – разказва ми Васил. Минават какви ли не, можеш ли да ги разбереш. Тук имаше две застави, влизаше се с открит лист, бяхме втора гранична зона… Хвърлят си мокрите дрехи, преобличат се и заминават. Реката не е дълбока. Минават с лодката и я захвърлят.“

Сочи къде се намират и пътеките. Те са пет-шест по реката, по които минават.

Горите на пет-шест километра южно от Бродилово са осеяни като от падащ самолет с дрехи, чанти, обувки на тълпите невидими бежанци, които преминават през България.

Рано, към 2 часа сутринта, решавам да направя разходка до Резово и ако имам късмет, да срещна патрули със задържани мигранти. Пътят встрани е буренясал, тесен, зайци, сърни и диви прасета пресичат на няколко пъти пред колата. Миризмата на морето вече се усеща. Невероятно тиха и топла нощ за декември. На три километра от Резово има пост на Гранична полиция. Спират ме. Проверяват документите и багажа ми, а после ме предупреждават: „И внимавай да не срещнеш нещо! Я прасе, диво животно или талибани.“

Центърът на Резово е пълен със скъпи коли на ловци, които са тук за неделния лов. Встрани, надолу към морския бряг, виждам табела с надпис „Алея Европа“, която води към самотна пейка с изглед към Турция.

Попадам на мъж от граничните служби, пием кафе и се заприказваме. Държи за абсолютна анонимност. От него научавам кошмарни подробности за джихадисти, задържани от граничните власти.

„Само мъже минават напоследък. На групи и се вижда, че са бойци. Те не искат да останат в България, което е добре за нас, но са страшилища – хора от друга цивилизация. Главорези, решени да убиват и не ги е страх да умрат. Задържахме 21-годишен младеж, който имаше на телефона си видео как той самият реже главите на двадесет човека един след друг… Намираме из багажите им бойни карти с описание на селища, имена на командири, които трябва да унищожат. Това са хора, които са отраснали в среда на омраза и готовност да убиват друговерци.“

След това разсъждава за опасностите за България и после пак се връща към бежанците.

„Бяхме задържали една жена от етноса на язидите в Кюрдистан. Тя разказа, че избягала от плен на джихадисти. Избили цялото й село – мъжете и децата, оставили само жените. За продан. Тя била продадена за 150 динара, колкото за една цигара. Един час плака жената.“

Мъжът въздъхва безпомощно. Признава, че трябва да има по-голям контрол на задържаните, но ресурсите не стигат – за специалисти, за средства.

Питам го дали няма как да се пускат кучета и да залавят повече хора.

„Граничарите нямат право да използват кучета, заради европейските правила и норми“ – заключава моят събеседник.

Към обяд в събота, моите приятели от Бродилово ме очакват и се впускам в поредното приключение по течението на река Велека, в търсене на следи от бежанци. Наново косите ми настръхват от наученото:

„Преди месец нашата група ловджии намериха умрял човек, тук надолу. Не е единичен случай. Забелязваме, че и чакали се навъдиха напоследък, а те са мършояди… И други са откривали умрели бежанци. Умрелият го оставят и заминават. Ако има камъни го затрупват и това е.“

Друг добавя: „В село Българи намериха един умрял, имал 16 хиляди евро в него. Горе по заставите цигани – дървосекачи пребили група бежанци, ограбили ги и накрая им наредили да товарят дървета на камиона.“ В друг случай хванали някаква жена и започнали да се гаврят се нея. Отдолу обаче дошла друга група, спасили жената и пребили циганите от бой.

„Оня ден на центъра на Бродилово имаше две таксита, едното беше празно, а другото на Лозенец го хванаха. Таксито не знае, че го викат за бежанци. После на автобус до София и така.

Защо не могат да ги уловят ли? Камери има само в Резово, цялата Странджа е разградена. Разграден двор е – казват местните.

„Минават си спокойно. Разбиха скоро пчелин, само да се сгреят и да се преоблекат и да преспат. Ей, гащите им къде са хвърлени, ай по-бавничко давай, ей тук през локвата“, сочи едно от момчетата.

Важно е Европа да има сигурни външни граници, както казва Дейвид Камерън. Но важно е и да си отворим очите за реалностите, а те се виждат навсякъде из Странджа.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.