На 24 юли 2019 да почерпят

Том Харди – красавецът с грозните роли Британецът е една от знаменитостите на съвременното кино

Румънската премиерка ще се кандидатира за президент

ФБР разследва 1000 опита за кражба на интелектуална собственост от китайци

Задържаха шеф от фирмата, в която работи Кристиян Бойков

Заев: Груевски присвояваше чужда история Припомни, че предишната власт в Скопие е провела масова операция, наречена антиквизация

670 евро глоба за тениска с щампа на марихуана в Хърватия

Френските власти разследват слух, че водата в Париж е отровена

В САЩ избраха военен министър

Експерт: На софтуерните специалисти да се преподава и етика

Жълт код за гръмотевични бури в 4 области утре

Тръмп: ЕС ни убива в търговията

Европейските консерватори и реформисти на среща с транспортните министри на България, Унгария, Латвия, Литва и Полша

Джелял ще получи възмездие за злините си

Любовният бизнес цъфти на Север, на Юг – джендъри на плажа

Червените корени пресъхват

Заради сектантската политика, която провежда, БСП губи позиции

Нещо се случва с БСП и около БСП. А то е, че обществото постепенно губи интерес към партията, която нищо не му предлага.

Хората гласуват за идеи, за своята мечта за бъдещето – това е азбучна истина. Червените я знаят, но само на теория – колкото да повтарят на срещите с оредяващите си симпатизанти как винаги са били идейна партия. А на практика да нямат позиции дори по въпросите, които се обсъждат в момента. Къде е алтернативният бюджет на БСП? А правителството й в сянка? Нали е единствената алтернатива на управляващите. По какво личи? По единични декларации, които потъват в общия медиен шум, защото дрънчат на кухо, в тях няма нищо конкретно, нищо, което да закачи вниманието на гражданина. А той не разбира какво означават приказките за леви стандарти, защото не може да ги свърже с нищо практично, което се отнася до всекидневието му тук и веднага.

Трябва да се признае, че БСП не стигна лесно дотук.

На тези избори партията искаше да се върне към корените на лявата си идентичност. Но претърпя пълен крах. Оказа се, че или корените са пресъхнали, или нещо в технологията на връщането се е объркало.

На конгреса си преди изборите БСП се обяви за лявата опозиционна сила и пое курс към радикална промяна. Излиза, че избирателите не го харесаха. Така ли е обаче? Те наистина не харесаха курса на БСП, но такъв, какъвто го видяха. А какво видяха – едно самодоволно, самодостатъчно сектантско поведение. БСП скръсти ръце в горда самота и отказа да преговаря с другите леви като АБВ.

До тези избори БСП винаги е провеждала курс на отваряне на ветрилото, на издигане на кандидати, които могат да привлекат допълнително гласове извън твърдото червено ядро. Тази политика естествено обиждаше доста от червените кадри, които с право се чувстваха пренебрегнати. И сегашното ръководство реши да се обърне към тях. Но го направи прекалено сектантски, защото не обясни на останалата част на обществото какво и защо го прави. С което загуби постигнатото досега като авторитет сред обществото, без да прибави нищо отгоре.

Сега червените се сърдят на АБВ, Д-21 и др., че на местните избори „откъснали живо месо от тях” и им „откраднали електорат”. С което обиждат и доскорошните си другари, с които по различни причини се разделиха, и симпатизантите, които не са им крепостни селяни, че да гласуват все за тях. От семинара в Боровец основните критики обра АБВ, чиито съветници по думите на председателя Миков в голямата си част се били съюзили с ГЕРБ. А БСП не се ли е съюзила с ГЕРБ? Защо така плахо критикува управляващите? На този семинар не се чу и нищо за визията на БСП за президентските избори, които чукат на вратата. Ако има някакъв знак, то той е – никога с АБВ.

С тази своя политика от „Позитано” 20 допълнително дразнят червения симпатизант. Той очаква от тях да покажат сила, а не да ругаят АБВ, които не смята за врагове. И за които гласуват, когато „нашите” много го дразнят.

Но изглежда, че в българския политически пейзаж нищо ново не може да се измисли. БСП в момента е във фазата, в която бе десницата преди малко повече от десет години. СДС и ДСБ се гледаха на кръв и се мразеха до кръв. После разбраха, че избирателят ги мрази такива. И пак се събраха. Някъде в този процес Надежда Нейнски като лидер на СДС произнесе фразата за проветряването. Че на партията е необходим свеж въздух.

Е, и БСП така. Трябва да отвори прозорците и да раздвижи застиналия въздух на сектантството. А и да види в коя година сме днес.

Никой не чака пред „Позитано” 20

За две седмици БСП разви бурна дейност – през почивните дни соцръководството свика на семинар новоизбраните червени кметове, а седмица по-рано заседава Националният съвет. Но въпреки това “червената” тема не вълнува медиите. Журналистите не чакат с часове пред “Позитано” 20. Новините от пленума и семинара не се следят със затаен дъх, за да бъдат разчепквани и анализирани от всеки ъгъл.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.