Износът се връща на положителна територия през октомври след два поредни месеца на спад, но вносът записва трето поредно понижение основно заради по-слабото търсене на стоки от държавите извън Стария континент. За сметка на това основните ни търговски партньори от Европейския съюз (ЕС) продължават да движат българската външна търговия.

В десетия месец на 2015 г. общият износ на български стоки и услуги се повишава с 0,2% на годишна база след понижения от 1% и 4% през август и септември. За десетте месеца на годината стойността на износа е с 5,9% по-висока спрямо същия период на миналата година и възлиза на 38,09 млрд. лв. Само през октомври сме изнесли стоки за 4,04 млрд. лв., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Годишно изменение на износа към октомври 2015 г. (в %)

Октомври се оказва третият пореден месец със спад на общия внос. Той се смъква с 0,8 на сто след резките понижения от 11,4% и 12,2%, отчетени от статистиката през август и септември, съответно. За периода януари-октомври 2015 г. импортът все пак е положителен, като расте с 1,1 на сто до 42,79 млрд. лв. Само през октомври границата на страната са прекосили стоки за 4,628 млрд. лв.

Годишно изменение на вноса към октомври 2015 г. (в %)

Така през месеца България записва дефицит по търговското салдо в размер на 589,2 млн. лв., който е със 7,3% по-малък спрямо октомври 2014 г. За десетте месеца недостигът по външнотърговския баланс се свива с 26,3% до 6,374 млрд. лв. заради по-доброто представяне на износа тази година.

Трети пореден ръст на износа от ЕС и първи за вноса от два месеца насам

Статистиката показва, че през октомври общият износ излиза на плюс заради прираста на експорта от ЕС, който засенчва двуцифрения спад от т.нар. трети държави. Експортът за страните от Стария континент е нагоре със 7,4% на годишна база, като през октомври възлиза на 2,696 млрд. лв., а от началото на годината – 24,445 млрд. лв. За периода януари-октомври 2015 г. ръстът на износа за Европа е от 9 на сто на годишна база.

Вносът от ЕС нараства с 4,3% на годишна база, но не се оказва достатъчен, за да компенсира третия пореден спад на импорта от трети страни. През октомври стойността на европейския внос е 3,076 млрд. лв.. От началото на годината той е нагоре с 5,7 на сто до 27,333 млрд. лв.

Дефицитът по търговското салдо с ЕС се смалява с 13,6% на годишна база през октомври до 380,2 млн. лв. За десетмесечието недостигът спада с 16 на сто до 2,888 млрд. лв.

Приносът по страни ще стане известен с данните за ноември, тъй като разбивка по основни търговски партньори от ЕС НСИ прави с месец закъснение. Към септември близо 70% от българския износ продължава да отива към Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия.

Износът и вносът към и от трети държави намаляват за трети пореден месец

През октомври износът на България към страните извън ЕС бележи трети пореден двуцифрен спад на годишна база. През месеца понижението е от 11,8 на сто след такова от 12,8% през август и по-дълбоко от 17,1% през септември.

В стойностно изражение през октомври износът се равнява на 1,343 млрд. лв. От началото на годината е за 13,648 млрд. лв., като все пак остава на положителна територия с 0,8% годишен прираст спрямо десетмесечието на 2014 г.

Вносът от трети държави забавя понижението до 9,6 на сто през октомври след цели 21,4% през август и 25,7% през септември. Въпреки това е факт третото поредно понижение на годишна база.

Стойността на българския внос от трети държави през октомври е за 1,552 млрд. лв., а за десетте месеца на 2015 г. - за 15,457 млрд. лв. Спрямо края на октомври 2014 г. стойността му е надолу с 5,6 на сто.

С трети страни също поддържаме отрицателно търговско салдо, което през октомври нараства със 7% на годишна база до 209 млн. лв., но за десетте месеца намалява с 38,4% до 1,808 млрд. лв.

Износът към Русия спада с една пета

Към 31 октомври 2015 г. основни търговски партньори на България сред т.нар. трети страни са Турция, Китай, Сърбия, Русия, САЩ, Македония и Сингапур, които формират 54,7% от износа за дестинациите извън ЕС.

За десетмесечието най-голям е търговският обем с Турция. Износът е за 3,347 млрд. лв., като е с 1% повече спрямо същия период на миналата година. Вносът е нагоре с 2,5% до 2,442 млрд. лв. Заради превишението на износа над вноса с Турция поддържаме положително салдо в размер на 905 млн. лв.

От Китай внасяме повече, отколкото изнасяме, и поради това балансът с азиатската страна е отрицателен. За периода януари-октомври 2015 г. износът за там е нагоре със 7,9 на сто до 918,3 млн. лв., а вносът – с 12 на сто до 1,578 млрд. лв.

Сред 10-те ни основни търговски партньора, които са обобщени в таблицата, само с три страни поддържаме отрицателно салдо. За това положителен принос оказва евтиното евро, докато по-скъпият долар и ниските цени на някои ключови за нашата икономика суровини като петрол и мед, неутрализират допълнителните ефекти, които би получила търговията.

Русия е сред държавите, с които имаме отрицателен баланс. Той е и най-голям – от 4,449 млрд. лв., заради спада на износа с една пета. Ефектът от санкциите на ЕС спрямо Русия, с които и България се съобразява, понижи износа до 645,8 млн. лв. Вносът също се влияе, тъй като намалява с 23,3%, но в стойностно изражение е най-висок от всички страни, възлизайки на 5,095 млрд. лв. Тук ефектът е по-скоро валутен, а не толкова от намалените количества.

Тази година сред по-интересните търговски партньори на България извън ЕС са Сингапур, Египет и Обединените арабски емирства.

Към трети страни през десетте месеца на 2015 г. в сравнение със същия период на 2014 г. най-голям ръст бележат секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” - от 52,2% до 134,7 млн. лв., и „Разнообразни готови продукти“ - от 41,4% до 1,282 млрд. лв.

Най-голям е обемът на класифицираните стоки в графа „Минерални горива, масла и подобни продукти“, който към 31 октомври 2015 г. възлиза на 2,982 млрд. лв. Той спада с 19% на годишна база, което може би е свързано именно с по-ниските цени на суровините.

По обем следват групите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ - с 2,7 млрд. лв. и едва 0,3% спад, и „Машини, оборудване и превозни средства“ с 2,215 млрд. лв. и цели 19,9% ръст, което може да се отчете като добра новина.

При вноса от трети страни най-голямо процентно увеличение НСИ отчита в секторите „Храни и живи животни” - от 32,8% до 655,5 млн. лв., и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” - от 30,3% до 46,9 млн. лв. Но при тях базата е ниска.

Най-голям е стойностният обем на внесените „Минерални горива, масла и подобни продукти“ - 5,53 млрд. лв., като е надолу с 21,5% годишна база. През десетмесечието най-голям спад има обаче в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” - от 27% до 122,6 млн. лв.