50 000 потребители останаха без ток в Ню Йорк

Верижна катастрофа на АМ „Тракия“ край Стара Загора

Новият шеф на фонд „Земеделие“: Служителите ни са в стрес, само трима от директорите са на работа

Най-малко 32 души са загинали от удари на мълнии в Северна Индия за един ден

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Превозвач заплашва да остави Севлиево без междуградски транспорт Причината - липса на годишни винетки за автобусите

Григор Димитров падна с една позиция в световната ранглиста

Как човек сте, ако нямате селфи с морски пейзаж?

EK разработва пакет с помощи за Ирландия заради Брекзит

63-годишен англичанин се е удавил в морето в Бургас

САЩ ще изпратят астронавти на дългосрочна мисия на Луната

Маскирани нападнаха с пръчки участници в масов протест в Хонконг (ВИДЕО)

Румяна Бъчварова: Израел продължава да рекламира България като туристическа дестинация

Джулиан Асандж ще бъде екстрадиран в САЩ

Кристиян Бойков: Не съм хаквал НАП Цяла България се е обърнала срещу мен, оплака се компютърният специалист, задържан за кибератаката

Лоренсо Силва: Унизена българка е героиня на новия ми роман

Лоренсо Силва (1966 г.) е роден в предградие на Мадрид. Завършил е право. Успоредно с работата му като адвокат стартира и литературната му кариера. Някои от книгите му са филмирани. Той е авторът, спечелил едновременно трите най-големи испански литературни награди: „Надал” (2000 г.) за романа си El alquimista impaciente, „Примавера” (2004) за Carta blanca, „Планета” (2012) за „Знакът на меридиана”. Премиерата на българското издание на „Знакът на меридиана” (ИК „Персей”) и среща с писателя ще се състоят на 12 декември в НДК, етаж 2, Мраморно фоайе, от 16 ч в рамките на Международния литературен фестивал.

– Г-н Силва, работили сте 10 години като адвокат. Как се случи така, че писателят победи юриста във вас?

– Всъщност още от началото писателят беше по-силен. Започнах да пиша, когато бях на 13, винаги съм искал да бъда писател и го усещах като свое призвание още преди да избера с какво ще си изкарвам хляба. Трябваше да намеря професия, за която да ми се плаща, а не очаквах, че от писането ще изкарвам особено, затова започнах да уча право и станах адвокат. За моя изненада обаче успях да публикувам романите си и да изкарам пари от тях. Тогава осъзнах, че трябва да последвам призванието си и се отказах от правото.

– Героят ви Рубен Бевилакуа е постоянен персонаж в 8 ваши книги. Как се роди идеята за него? Има ли прототип?

– Няма жив прототип. Измислих го, но не произволно. Вгледах се в реалността и в хората, които се присъединиха към Националната полиция в Испания през 80-те и 90-те години. Много испанци все още имат лоша представа за служителите там, която се основава на предразсъдъци и няма общо с действителността. Реших, че измисляйки полицейски агент, който да е образован и отдаден на службата си, ще мога да покажа промяната в испанското общество след смъртта на Франко. И се оказах прав, въпреки че в началото не беше лесно: няма много романи за полицейски служители и хората не изпитват съпричастност към тях.

– Кога усетихте, че този образ добива силата на един истински Филип Марлоу – макар и не частен детектив?

– Когато хората започнаха да ме питат за него като за истински човек. Когато се оказа, че статията в „Уикипедия» за него е по-дълга, отколкото моята, също – когато го почувствах като другар, с когото прекарвам живота си. Не планирах да пиша поредица, просто той ме убеди, че има още какво да преживее, и аз се съгласих.

– Темата за корупцията е обща за журналистиката и литературата. Какъв е мостът от реалността към фикцията във вашите романи? Има ли реални факти в книгите ви? Какви са източниците ви?

– Предпочитам да пиша фикция, защото си освободен от задължението да предадеш точно събитията, както е при писането на истинска история (иначе има голям шанс да те съдят, както се случи и с мен два пъти, докато работех като журналист). Но аз черпя вдъхновение от действителни престъпления и освен това имам шанса да получа информация от истински детективи. За романа, който е преведен на български, получих помощ от действащи агенти, които се борят срещу корупцията в Националната полиция. За жалост не мога да разкрия всичко, което съм научил.

– Вие сте носител на престижни награди. Обръщате ли внимание какво пише литературната критика за вас?

– Гледната точка на всеки читател е важна за един писател, както и мнението на литературната критика. Опитвам се да се уча от него и приемам, че няма как да задоволя всички. Но в края на краищата сам избирам стила и тематиката си. Както казва Чандлър, не можеш да пишеш каквото иска публиката, а трябва да накараш публиката да се заинтересува от това, за което искаш да пишеш.

– Какво ви кара да пътувате по света?

– Основно пътувам по работа. Докато бях адвокат, ми се наложи да пътувам в 20 държави на 4 континента, а като писател отидох и на пети континент и в още 20 държави. Но съм намерил начин да се наслаждавам на пътуванията, въпреки че са по работа. Както е написал Мишел дьо Монтен, пътуването е добър начин да се научат нови неща за човешката природа и за теб самия, защото „отъркваш мозъка си в мозъците на другите”.

– Разкажете нещо повече за семейството си. Пристигате в България със съпругата си. С какво се занимава тя?

– Тя е поет и редактор. Също така пише романи и детска литература и се грижи за малкото ни издателство, което се специализира в модерни испански поети и писатели.

– С какви очаквания пристигате в България?

– Това е една от малкото страни в Европейския съюз, в която не съм бил. Пледполагам, че ще мога да науча много за вашата история и начин на живот и нямам търпение да чуя какво мислят българските читатели за книгите ми. Много е вълнуващо да бъдеш преведен на нов език. Всеки език е нов начин за разбиране на света.

– В книгата ви е спомената българка, която е станала жертва? Защо точно българка, а не от друга националност?

– Тя е жертва на имиграцията в Испания, а в Испания определено има много български имигранти. Това е единствената причина. Всъщност в книгите ми има имигранти от различни националности. Испания в днешно време би била неразбираема без тях (над 10% от населението е съставено от граждани на други държави) и за жалост те са по-уязвими спрямо криминалните организации.

– Имате ли познати българи в Испания?

– Да, жената, която гледа малката ми дъщеря, е от Пловдив, както и нейната дъщеря, която помага на възрастните ми родители. Между другото, те са отлични и отговорни работници, които са се интегрирали чудесно в испанското общество.

– Какво е „Знакът на меридиана”?

– Препратка към Гринуичкия меридиан, който пресича Испания близо до границата между Арагон и Каталуня. Това е символ: разследването протича в Каталуня, където Бевилакуа е живял някога, и се свързва с хора, които са прекрачили границата между дълг и печалба, закон и престъпление. Меридианът е географски, но и морален разделител. Също така има и препратки към сегашния конфликт между част от Каталуня и останалата Испания.

– Престъпленията, свързани с корупция, добиват все по-застрашителни размери и в България, достигайки най-високите етажи на властта. Каква е тенденцията в Испания? И дали писателите не се излагат на опасност, описвайки задкулисните игри на управляващите?

– И при нас тенденцията е подобна. В момента в затворите има бивши министри, президенти и вицепрезиденти и се водеха дела за корупция срещу управляващата в момента партия. Добрата новина е, че справедливостта побеждава, макар и не толкова бързо, нито по начин, който сме искали. Резултатите са налице и испанският народ става все по-нетърпим към корумпираните политици. Те си получават заслуженото по време на избори и може би това е най-доброто лекарство – да не гласуваме за тях. Що се отнася до сигурността на писателя, единственият начин човек да остане в безопасност в днешно време е като не прави и да не казва нищо. Но това изобщо не е забавно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.