Решението на министър Христо Иванов да напусне е оправдано. Аз очаквах тази оставка, ако не се получеше резултатът, който беше в историческия компромис. Това каза за bTV проф. Екатерина Михайлова. Тя допълни, че очакването да не се получи историческият компромис и това разпределение е било налице, защото още във временната комисия се е видяло съотношението на силите.

„Венецианската комисия каза: „Това е добро, което ни го предлагате”, Конституционният съд отказа и депутатите решиха, каквото си решиха, и не се съобразиха. Има някои неща, които са добри в промяната, която се направи - двете трети мнозинство е нещо, което от много години се препоръчва – двете трети мнозинство за излъчване на квотата във ВСС от страна на парламента”, коментира Екатерина Михайлова.

Тя допълни, че за ЕС това е реформа и ще бъдат отчетени някои неща като позитив. Ще има отчетени и негативи – съотношението в квотите, оставката на министъра и всички скандали, които се изнасят непрекъснато от средите на съда.

Радан Кънев беше в тежка ситуация, каквото и да направеше, щеше да бъде атакуван, защото на няколко пъти обвърза присъствието си в управлението именно с тази реформа, с присъствието на министъра на правосъдието, коментира Екатерина Михайлова.

„Разпределението в двете колегии на квотите, съотношенията между съдии и прокурори и тези, които се избират от НС – това беше ключът в реформата която се предлагаше. Историческият компромис беше постигнат при това разпределение, в което се гарантираше, че съдии ще избират съдии, а прокурорската квота беше разпределена по начин, по който имаше паритет между прокурорите и тези, които се избират от парламента.
При разместването, както се получи при гласуването, всъщност отпада тази гаранция, че съдии ще избират съдии, което е свързано с гарантиране на независимостта на съда.

Конструкцията, която имаме в нашата Конституция слага на едно ниво съд, прокуратура и следствие, но съдебната власт основно е съда, независимостта трябва да първо място да се гарантира на съда”, каза Михайлова и допълни:

„Поради това е тази реакция – остра и съвсем логична според мен, като оставка на министъра на правосъдието, защото той беше заявил точно тази посока в конституционните реформи и не само в тях, цялата концепция, която беше предложил като законодателство, която трябваше да последва конституционните промени.

Още нещо се получи, което според мен не трябва да бъде след като разделяме, създаваме две колегии – т.нар. съдийска и прокурорска - пленумът на Висшия съдебен съвет, където са и прокурори, и съдии, както и тези, които ще се излъчат от Народното събрание, ще предлагат кои да бъдат председателите на ВКС, председателят на ВАС и главния прокурор – т.е. в смесения състав ще се взима решението, няма да бъде съдии предлагат съдии”.

Затова толкова много се коментира и затова има толкова остра реакция. Тук тегли подозрението, че именно обвинението започва да влияе върху политиците, те стават малко или много зависими и заради може би се стига до определени решение. Но по-важното за мен е, че не можа да се направи това, което беше гаранцията за независимостта на съда”.