На 18 юни 2019 да почерпят

Макрон призова за диалог с Иран и призова Техеран към търпение

Българският език е петият по популярност в „дарк нет“

Премиерът Борисов е провел телефонен разговор с генералния секретар на ООН Двамата са обсъдили борбата с климатичните промени и опазването на околната среда

Мъжете съжаляват за пропуснат секс, жените – за случил се

Масов бой пред Съдебната палата в центъра на София

Ядрените сили с по-модерни арсенали Москва разполага с 6500 срещу 6185 за САЩ

Част от черешите в Сливенско остават необрани заради ниски изкупни цени

Френски милиардер купи аукционната къща на Sotheby’s

Най-голям ръст при заемите до 250 хил. лв.

Суперкомпютър като на НАСА догодина в България (обзор) Технологията ще бъде използвана в медицината, фармацевтиката, автомобилната индустрия, строителството, от климатолози, спецслужби и др.

Могерини: Доверието в ЕС ще пострада, ако не започнем преговори с Македония и Албания

Бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съда

Деница Златева: Не съм очаквала такава буря заради оставката на Нинова

Няма македонска нация преди 1944 г. Гоце Делчев в писмата си пише, че е българин

250 лева, за да смениш енергото

250 лева – това е приблизителната цена, която трябва да плати един битов абонат, за да излезе на свободния пазар на ток. В сумата влизат задължителните нотариални такси и покупката на нов електромер, който да отчита консумацията почасово. Това показват изчисления на търговците на електроенергия ден преди официалното стартиране на борсата за ток.

Нейното функциониране засега няма да се отрази на домакинствата, тъй като те още са на регулирания пазар и получават ток от три дружества – ЧЕЗ (Западна България), ЕВН (Южна България) и „Енерго-про“ (Североизточна). Цените на електроенергията се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Според прогнозите на Министерството на енергетиката пълното освобождаване на пазара ще започне от май 2016 г. и ще приключи към края на 2017 г. Тогава битовите потребители ще бъдат задължени да излязат на свободния пазар.

Схемата, по която ще стане освобождаването, ще бъде написана до края на годината от Световната банка. И сега онези от битовите абонати, които искат, могат да излязат на свободния пазар, но почти няма желаещи.

След освобождаването на пазара свободно ще се договаря само половината от цената на тока – за самата електроенергия. Цената за пренос и достъп до мрежата, както и допълнителните такси за зелена енергия, заводски централи и американските тецове, ще остане регулирана от КЕВР.

Ако битов абонат иска да излезе на свободния пазар още сега, се нуждае от нов електромер, който да измерва потреблението почасово. В момента електромерите измерват общото потребление по две тарифи – дневна и нощна.

При излизане на свободния пазар може да бъде запазена структурата, а може да бъде и променена, в зависимост от договорката с търговците, тоест може да запазите нощната си тарифа, а може и да ви бъде въведена пикова в определени часове. Цената на един почасов електромер е около 150 лева за брой.

Други близо 100 лева ще отидат за нотариални такси. Част от таксите, както и разходите за електромерите, обаче могат да бъдат поети от търговеца, в зависимост от уговорката му с клиента.

В момента цената на електроенергията на регулирания пазар е по-висока от тази на свободния, но без да се включват добавките за зелена енергия. Като се калкулират таксите, сметките показват, че на свободния пазар стойността на електроенергията за битовите клиенти ще е по-висока.

За да компенсират част от клиентите си, търговците предлагат различни схеми с по-ниски цени, които те компенсират чрез собствен микс. Договорите, които предлагат, обаче са едногодишни и след изтичането им условията може да се окажат различни.

Експертите съветват битовите клиенти да обмислят внимателно дали да излязат на свободния пазар още сега, защото направят ли го веднъж, те не могат да се върнат обратно на регулирани цени.

Борсата тръгва с минимум участници

Енергийната борса у нас стартира днес с минимален брой участници на пазара – една централа производител и 14 търговци. Единственият производител засега е държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Самата платформа също ще предлага само един вид пазар – „ден напред“. Очаква се на борсата да се регистрират и двустранни договори между търговците и централите, но те ще имат уведомителен характер.

ТЕЦ „Марица-изток 2“ е единствената държавна централа, която остана извън микса на регулираните цени по решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. От централата твърдят, че не могат да продават тока си на свободния пазар, защото производствената й цена е неконкурентоспособна.

Теоретично освен централата на борсата ток могат да продават и търговците, но според участници на пазара надали това ще се случи в първите дни на търговия. Очаква се към борсата да се присъединят още АЕЦ „Козлодуй“ и Националната електрическа компания с тока от водните си централи.

Задължение пред Европейската комисия за тяхното участие е поела компанията майка на двете дружества – Българският енергиен холдинг. Не е ясно обаче какви количества ще продават те на борсата.

Без външен гарант за сделките

Енергийната борса сама ще бъде гарант на сделките, които минават през нея, според условията на оператора. От компанията обясняват, че са разглеждали възможността за клирингова къща, но услугата е прекалено скъпа, за да си я позволи на този етап.

Собственик на борсата към момента е Българският енергиен холдинг, който обаче трябва да я прехвърли към Министерството на финансите, което ще стане принципал, според ангажиментите, които е поел към ЕК. В случай че пазарът „ден напред“ се окаже успешен, от борсата смятат да пуснат и продукт за пазар „в деня“.

Мисли се план и за бедните

Един от сериозните проблеми при освобождаването на пазара на електроенергия са групата от хора, които нямат пари да си плащат тока, или т.нар. енергийно бедни. След пълното освобождаване на пазара те задължително ще трябва да изберат своя доставчик на електроенергия или ще останат при т.нар. доставчик от последна инстанция, т.е. ще се направи нещо като служебно разпределяне. При доставчик от последна инстанция обаче цената на тока ще е най-висока.

Затова в момента Световната банка разработва план за хората, които не могат да си плащат електричеството. Един от вариантите е те да бъдат разпределяни при останалите търговци служебно чрез помощи от държавата.

В момента обаче само част от енергийно бедните у нас получават помощи, според доклад на Световната банка отпреди две години. Помощите освен това са предназначени най-вече за закупуване на алтернативни горива за отопление през зимата, а не са пряко насочени към заплащане на електроенергията за нужди извън отопление.

Според статистиката на Световната банка у нас над 60% от населението се нуждае от подкрепа, за да покрива разходите си за отопление през зимата.

Битът – основен клиент на ЕРП-а

Токът от свободния пазар, който се доставя чрез мрежите на доставчиците ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“, в момента достига до 37%, показват данните на Електроенергийния системен оператор.

Най-висок е процентът на свободната електроенергия, пренасяна от ЕВН – 37%, а най-ниска при ЧЕЗ – между 29 и 30 на сто. Отделно всяко от дружествата има и процент на тока, който е по линията на доставчик от последна инстанция. При ЧЕЗ той е най-висок – 3%, при ЕВН и „Енерго-про“ е под 1 на сто.

Всичко останало е ток от регулирания пазар, или около 60% от преноса.

Самата ЕСО отчита, че по мрежите високо напрежение свободният ток е 99,3%. Електроенергията е насочена към търговци и големи потребители.

Минимум 300 лева месечна сметка за бизнеса

До началото на септември търговците на ток и доставчиците на електроенергия отчитат бум на малките фирми, които излизат на свободния пазар. Ръстът обаче е прекъснат от въвеждането на новите цени на тока и по-високата добавка за зелена енергия, която се увеличи двойно от август – от 18,93 лева на мВтч на 37,90 лева.

Пречка за излизането на свободния пазар за фирмите е и тяхната месечна сметка за ток, предупреждават търговци. Прагът, който повечето продавачи на ток са си поставили, е минимална сметка от 300 лева, научи „Труд“. Под тази сметка търговците са изчислили, че не им е изгодно да доставят на дребния бизнес.

В момента задължително ток на свободния пазар купуват големите фирми и тези, които са на средно напрежение (средноголеми консуматори на електроенергия). В случай че те не излязат на свободния пазар, са длъжни да купуват ток от т.нар. доставчик от последна инстанция.

Неговите цени са по-високи от тези на свободния пазар. Търговци обясняват, че тенденцията в момента е основно държавни предприятия или неработещи да остават при такъв доставчик.

Най-проблемно е излизането на фирмите на свободен пазар в Североизточна България при „Енерго-про“, обясниха още търговците. Причината – дружеството няма ясни правила как се случва това. Допреди месец най-улеснена беше процедурата при ЧЕЗ, но компанията също сложи спирачки, като задължи фирмите да си сменят електромерите.

100 евро за умен електромер

Цената на умен електромер както за фирмите, така и за битовите потребители, е около 100 евро, съобщиха търговци на ток. Умният електромер не само отчита почасово потреблението на ток, а и дистанционно, както и двупосочно подадената електроенергия.

Преди две години Комисията за енергийно и водно регулиране отхвърли идеята да бъдат въведени задължително умни електромери за цялата страна с мотив, че е много скъпо. Експерти обаче обясняват, че ако не бъдат сложени смарт устройства, не може да се говори за наистина освободен пазар на електроенергията.

Търговците също така чакат и съгласуване на стандарните товарови профили от КЕВР, така че потребителите автоматично да знаят към коя група търговци на ток да се насочат, обясниха още експертите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.