Деветокласникът Владислав Давидов е прикован към инвалидната количка заради коварна болест, но нищо не може да го спре да обикаля страната и да прехвърля образите върху платното

Той е само на 15 години, но обгръща с очите на възрастен и жадно поглъща родните пейзажи, които претворява на бялото платно. Деветокласник в училището по изкуствата СОУ "Св.св. Кирил и Методий" във Видин Владислав Давидов още от съвсем малък бил завладян от изобразителното изкуство, което скромно определя за свое хоби. За Влади, както галено всички го наричат, природата е всеотдаен извор на вдъхновение, което се опитва да пресъздаде в творбите си.

Планини, реки, долини - тях Влади не може да докосне с нозете си като другите деца. Съдбата не е била ласкава към видинското момче, което страда от мускулна атрофия. Той не може да се движи без помощни средства. Но от инвалидната си количка Влади успява да се докосне до всичко живо и красиво по друг начин - с четка в ръка. Защото дори и болестта не успява да сломи малкия художник.

"Започнах с графика и пастел. В момента рисувам повече с акрилни бои, но искам да пробвам от всичко. Имам още много да се уча", скромно споделя Влади, чиято първа рисунка още когато е съвсем малък публикуват в списание "Пчелица".

Днес негови платна красят родното училище и редом с други талантливи ученици са част от изложби във видинската художествена галерия. Творби на Влади са включени в експозицията, посветена на 130-годишнината на училището по изкуствата. За постиженията на младите художници безспорен принос имат и добрите им преподаватели по изобразително изкуство, пояснява Влади, който в момента се учи при преподавателката си Бисерка Вълканова, а преди това негов наставник по пътя му като художник е бил Васил Велков.

Влади черпи знания и от специализирана литература - списания, книги, учебници, а често прави опити на художник копист. Момчето прерисува произведения на велики майстори, като се старае да бъде максимално точен в детайлите. Това е един от най-добрите начини да се усвояват различни техники, казват всички, които са хващали молива или четката. Хлапето се възхищава на много от тях, но не може да отличи един-единствен художник като свой любим. И по-добре, защото така ще може да формира свой собствен стил, вземайки от всеки по малко.

"Всеки майстор е уникален посвоему", казва момчето и пояснява, че би искал да нарисува фигурална композиция, но за нея все още не му достигат сили. Затова пък деветокласникът усвоява знания с лекота и е отличник в училище.

За Влади ласкаво говорят всички преподаватели, а директорът на школото Любомир Миланов не пести добрите си думи: "Влади е изключително интелигентно и талантливо момче, а рисуването много му се отдава. Определено мога да кажа, че се гордеем с него. Добър ученик и приятел, всички съученици го уважават."

Вдъхновението за младия художник обаче трудно идва между четирите стени на панелния апартамент и може би затова най-често Влади рисува, когато с близките си ходи на село. Образи, картини и идеи ученикът трупа и от многобройните си пътувания из страната. Както казахме и по-горе, най-добрият начин да усети природата е, като я пренася по свой начин върху листа или платното.

"Винаги когато ни се удаде възможност, пътуваме из цяла България - Родопите, Пампорово, пещери, крепости. И където и да отидем, никога не пропускаме да разгледаме местните галерии", казва майката на Влади - Катя Асенова. Видинчанката, която е и личен асистент на сина си, не скрива, че има и забележителности, които обаче са недостъпни за инвалидната количка на момчето и тях само може да ги гледа само отдалече. Хубавото на рисуването обаче е, че можеш да пресъздаваш всичко и по всякакъв начин, ако си близко - крупни планове, ако виждаш някоя забележителност отдалече - правиш панорами, пейзажи.

"Баба Вида", "Старият Несебър", "Парите не растат по дърветата" - са само част от картините на деветокласника. Когато не е сред природата, Влади има и безкрайно въображение и безкрайно много любими герои и злодеи от филмите. Желанието му за познание не позволява да си слага ограничения. Неговият скицник е пълен с графики на всеки и всичко.

"Всичко, което ме впечатлява - попада тук", усмихва се момчето. То не говори обаче за своите мечти. Тях Влади ги рисува.