Росен Бъчваров, говорител на НАП: В хакнатата база данни няма електронни подписи

Две нови огнища на Африканска чума при домашни свине за първи път в област Русе

Народното събрание прие отпадането на машинното гласуване

Искат да се забрани достъпът на гъбарите в горите

Прокуратурата постанови задържане под стража на шведа-автокрадец Кристофер Андерсон нямал шофьорска книжка

БСП – София с кандидати за кметове в още 5 столични района

Започва фестивалът „Дни на куклите”

Министерство на културата: Строителят на Ларгото да отстрани проблемите по обекта Ще предявим съдебен иск при отказ да се премахнат повредите, каза Боил Банов

Турски отбор подписа с грешен футболист

Горанов: Свидетели сме на най-сериозната досега хакерска атака у нас

„Червени“ фенове окупираха черногорски курорти

ЦСКА с променлив успех в бивша Югославия

Пастир би и докара до кома възрастната си приятелка

Президентът Радев награди посланика на Израел у нас с орден “Мадарски конник“ (СНИМКИ)

Владислав Горанов и Младен Маринов ще отговарят в парламента за хакерската атака срещу НАП

Живее ли във вас друг човек

Едно време нещата са били по-прости. Баща ви е срещнал майка ви, харесали са се, излезли са на няколко срещи или само на една и сте се появили вие. Приличате малко на баща си, малко на майка си и 100% на себе си. Само че с времето тази история е станала малко по-сложна, обяснява Дейвид Робсън от BBC. Като изключим гените, получени от родителите ви, вие сте цяла мозайка от вируси, бактерии и дори други… хора. В действителност, ако имате близнак, е много вероятно да носите частици от брат си или сестра си в своето тяло и мозък. И колкото и странно да ви звучи, това може да се отрази на поведението ви.

„Хората не са цялостни индивиди, а суперорганизми”, казва Питър Крамър от Падуанския университет. „Голям брой от различни човешки и нечовешки елементи непрестанно се борят в нас, за да получат контрол.” Заедно с Паула Бретан наскоро Питър публикува статия в списанието „Перспективи в психологическата наука”, с която се обръща към психолозите и психиатрите и ги приканва да обърнат внимание на начина, по който това се отразява на човешкото поведение.

Може да звучи притеснително, но всеизвестен факт е, че телата ни са всъщност миш-маш от много различни организми. Микроби в стомаха могат да променят настроението ви, а някои учени дори предполагат, че могат да повлияят и на апетита така, че да започнете да искате да ядете от любимата им храна. Инфекция, причинена от паразита Toxoplasma gondii, може дори да предизвика смъртта ви.

В природата микроб в мозъка на плъха го кара да бъде привлечен от котката, която после ще му предложат уютен дом да се репродуцира. Хората обаче също могат да бъдат подложени на подобен умствен контрол. Микроб може да увеличи шанса на човек да страда от шизофрения или депресия и впоследствие дори да го подтикне към самоубийство. В момента 1/3 от месото във Великобритания е преносител на този паразит въпреки опасностите, които това носи.

„Трябва да спрем това”, настоява Крамар. Като имаме предвид този факт, става ясно, че действията ни не са всъщност изцяло наши. Наученото е достатъчно, за да ни накара да поставим под въпрос усещането за собствената ни идентичност. Идеята за “нахлуване” става дори още по-зловеща, когато осъзнаем, че мозъкът ни може да се контролира не само от малки микроби, но и от други човешки същества. Най-нагледният пример е за случай на сиамски близнаци, които споделят един мозък, посочва Крамър и допълва, че дори и обикновени близнаци могат да споделят органи, без да го осъзнават. В процеса на развитие клетките могат да се пренасят между близнаци или тризнаци. Преди това се смяташе за рядкост, но сега знаем, че се среща учудващо често. Около 8% от еднояйчните близнаци и 21% от тризнаците например имат не една, а две кръвни групи – една получена от техните собствени клетки и една създадена от „чужди” клетки, приети от техния близнак. Те са, казано по друг начин, химера – сливане на две тела – и това може да се случи в много органи, в т.ч. и в мозъка.

Мозъкът на тази химера може да предизвика сериозни последствия. Подреждането на различни зони на мозъка може да бъде определящо за тяхното функциониране, а присъствието на различни тъкани, ръководени от различни гении, които носят различен генетичен код, може да превърне тази фина настройка в пълен безпорядък. Това може да обясни например защо е много по-малко вероятно близнаците да са десняци. Проста характеристика, която обикновено зависи от организацията на лявата и дясната хемистера. Може би точно това преминаване на клетки по време на развитието е объркало баланса.

Може да си мислите, че като нямате близнак, това няма как да ви се случи, но има други начини, по които чужди човешки клетки могат да ви повлияят. Възможно е дори животът ви да е започнал като два зародиша, които след това са се слели в един. Тъй като това се е случило в много ранен етап на развитие, клетките са образували тъкани и наглед всичко се е развивало нормално, въпреки че те са продължили да носят генетичния код на друг човек. „На пръв поглед сте един човек, но в себе си носите клетките на друг – така всъщност винаги сте били двама души”, посочва Крамър.

Дори има случай, при който жена с изненада научава, че не е биологичната майка на двете си деца. Клетки на по-стар роднина може да са в тялото на майката, търсейки начин да преминат в тяло на бъдещото дете, след като вече е заченато. “По какъвто и начин да се случва това, е напълно възможно тъкани от друг човек да накарат мозъка да постъпва по неочаквани начини”, убеден е Лий Нелсън от Вашингтонския университет.

Сега тя се опитва да обясни дали клетки от майката могат да се имплантират в мозъка на бебето. ”Разлика в количеството, вида на клетките и момента на развитие, когато клетките са били приети – всичко това може да доведе до аномалии”, обяснява тя.

Нелсън е открила, че дори и като възрастни не сме имунизирани от завоеватели. Преди няколко години Несън и Уилям Чен от университета на Алберта в Едмънтън вземат част от мозъка на жени и изследват генома им за следи от У хромозома. Около 63% от изследваните жени пазели мъжки клетки. „Не само че намерихме мъжка ДНК в женски мозък, намерихме я в много различни зони на мозъка” казва Чен. С други думи, мозъците на изследваните имали клетки от мъжки тела. Логичното заключение било, че са дошли от бебе. По някакъв начин стволовите клетки на бебето, което майката носела в утробата си, са преминали през плацентата и са стигнали до мозъка. Дори да е странно, по този начин се увеличава вероятността по-късно майката да развие алцхаймер, въпреки че точната причина за това остава мистерия.

Някои изследователи са започнали да се чудят дали тези клетки могат да повлияят и на начина, по който разсъждава майката по време на бременността. Знанието ни за ”човешкия суперорганизъм” е все още в началните си фази. Много от последствията са все още само теоретични. Целта на учените не е да дадат конкретни отговори, а просто да насочат вниманието на психолозите и психиатрите към многото фактори, които ни правят такива, каквито сме днес. „Не можем да разберем човешкото поведение, като разглеждаме само един или друг индивид”, изтъква Крамър. „В крайна сметка трябва да разберем всички, за да разберем как се държим „ние”. Като цяло не трябва да сме настроени враждебно към тези нашественици. Нали те са ни направили това, което сме днес. Мисля, че засега е ясно, че тези естествени “посетители” са с нас в дългосрочен план, и съм склонен да приема, че по-скоро са за добро, отколкото за лошо” завършва Нелсън.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.