На 17 юли 2019 да почерпят

ЦСКА прескочи “Титоград”, чака “Осиек”

Украйна арестува хакер, издирван с години от САЩ

Разследват измами с техника за 45 000 евро и 28 800 литра спирт Фирма от Долна Оряховица изпищяла при сделка с трактор от Полша, Захарни заводи попаднали в капан за износ в Италия

74 българи емигрират в Германия дневно Населението й надхвърли 83 млн. души

Ангела Меркел и други европейски лидери поздравиха новия шеф на ЕК Силвио Берлускони пръв стисна ръката на Урсула фон дер Лайен

Рекордьор по смъртност в ЕС остава България Страната ни е на първо място с 1602 починали на 100 000 жители

Урсула фон дер Лайен е новият председател на Европейската комисия

Хакерът отмъщавал за свалянето на Тодор Живков Електронна услуга за връщане на ДДС позволила неправомерния достъп в сървъра

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 17 юли 2019

Санкция до 20 млн. евро грози НАП заради изтеклите лични данни на милиони българи

Арест за 6-ма шефове от фонд „Земеделие” (обзор) Държавните чиновници заподозрени като помагачи на алкохолния бос Миню Стайков

До 30% отстъпка от тол таксата за тирове (обзор) Тестват новата система при максимална цена от 12 ст. за километър

Военно положение заради чумата по свинете България губи стотици милиони лева, ако заразата стигне индустриалните ферми

Гледайте НА ЖИВО гласуването за председател на Eвропейската комисия (ВИДЕО)

Летящата чиния на Бузлуджа да стане Музей на националната памет – ето как

Арх. Дора Иванова е на 25 години, родом от Монтана. Преди година завършва с отличие архитектура в Техническия университет в Берлин с дипломна работа на тема „Бузлуджа – паметта на времето“. След това се завръща в България, за да работи за реализирането на своя проект мечта, търсейки пътища и възможности за преустройството на т.нар. Бузлуджанска чиния в Музей на националната памет.

– Кога и как се роди идеята ви за проект „Бузлуджа“, арх. Иванова?

– Преди 2 години, когато немски колега ме попита дали знам, че в моята страна на един планински връх има кацнало НЛО. Веднага се сетих за паметника на Бузлуджа, за който бях чувала някога, и отворих снимки в интернет. Удивлението и възторгът ми пред изящната изоставена архитектура бяха неописуеми. Още тогава реших, че това ще е темата на моята дипломна работа, а и кауза, за която ще се боря и след това.

След защитата на дипломната ми работа през декември 2014 г., представих проекта си в България, където срещнах интерес и подкрепа. Поради необходимостта от независима институция, която да координира проекта, учредих фондация „Проект Бузлуджа“. Нейната цел е преустройството на монумента Бузлуджа и превръщането му във функциониращ паметник на културата.

– Каква е същността на този проект?

Проектът предлага преустройство на сградата с възможно най-малка архитектурна и функционална намеса, за да я превърне в монумент на времето, разказващ цялата история на България. Връх Бузлуджа е свидетел и доказателство за освободителните движения с героизма на Хаджи-Димитровата чета, за социалистическия строй, както и за прехода към демокрация. Ако добавим античността, средновековието и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата ни и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит чрез атмосферата на съществуващата архитектура. Концепцията се състои от две обиколки – хоризонтална и вертикална.

Хоризонталната обиколка е във вътрешното пространство на куполното тяло и хронологично проследява българската история от днешно време обратно до създаването на българската държава. Обиколката започва в централната зала, където ще бъдат монтирани 400 меки седалки, позволявайки провеждането на концерти, четения, дискусии и представления. Седалките ще са и самата изложба, разказваща най-новата ни история от 1989 до днес чрез постиженията ни в спорта, науката и изкуството. Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.

Мозайката на вътрешния кръг е добре запазена и разказва историята на социализма. Липсващите 20% ще бъдат допълнени чрез двуизмерни скулптури от тел, които ще показват контурите на липсващите изображения, за да улеснят посетителя мисловно да възстанови разрушените места и да разбере цялостната мозаечна композиция.

Коридорът между вътрешния и външния кръг ще разкрива съдбата на българите по време на османската власт. Стените ще бъдат оставени в днешния си вид, а черен под и таван ще бъдат добавени. Разрухата, тъмнината и ограничеността на пространството ще засилят емоционалното възприятие за този тежък период.

Външният кръг представя историята на България от създаването ѝ до падането под османска власт, като на всяка от 16-те колони ще бъде поставено изображение на български владетел, а под прозореца ще бъде описано неговото дело. Природната красота и сила ще са в синхрон с величието на историята ни от 681 до 1396 г.

Вертикалната обиколка започва в подземието и продължава по дължината на 70-метровия пилон, разказвайки историята на страната в последователност от праисторията до днес.

Посетителят слиза в подземния етаж в поредица от три зали, предназначени съответно за праисторията (до 1200 г. пр.н.е.), траките (1200 г. пр. н.е. – 100 г. сл.н.е.) и прабългарите и славяните (100-681 г.). Третата най-голяма зала завършва с историята на основаването на българската държава.

Обиколката продължава с изкачване с панорамен асансьор, който разкрива не само невероятна гледка над билото на Стара планина, а и хронологичен преглед на историята ни от 681 до 1944 г., представена семпло и ясно чрез имената на всички български владетели и годините на встъпването им във власт, изписани по дължината на пилона.

В горната си част при двете петолъчки той се разширява и асансьорът влиза в рубинената зала, представяща емоционално социализма – тя е масивна и внушителна, но в същото време рубиненото стъкло на петолъчките е счупено.

Слизайки от асансьора, посетителят се намира в затворена зала с концентриран изглед на изток и запад, метафора на прехода и преориентирането. Подът е разширен със стъклена платформа, върху която посетителите могат да застанат. Усещането за страх и нестабилност върху нея допълва емоционално усещането за периода.

Чрез стълби се стига до последното ниво, което предлага панорамна открита тераса със спираща дъха 360-градусова гледка над съвременна България, връщайки посетителя отново в реалността и настоящето.

– Как се посреща идеята за този нов Музей на националната памет – в професионалните среди и от широката публика?

– Изключително позитивно. Срещам подкрепа от всички, които вече познават проекта ми лично от мои презентации. Такива проведох в рамките на изложби, кръгли маси и конференции в Берлин, София, Стара Загора, Казанлък, Велико Търново и Монтана. Проектът получи специалната награда на Камарата на архитектите в България по време на триеналето на архитектурата „Интерарх“ в София. Разбира се, има и скептицизъм, че развитието на такъв проект би било трудно, но много по-често хората реагират позитивно и смятат идеята за напълно реализуема и дори наложителна за опазването на част от културното и историческото наследство на страната, каквато е Бузлуджа. Някои архитекти и историци предпочитат преустройство на монумента като музей на социалистическия строй в България. Провокативна идея, която аз самата предлагам за дискусия и намирам за логична, но за нереалистична поради силното политизиране, което би придобил проектът.

Проблем според широката публика е местоположението на сградата. Но да не забравяме, че Паметникът на свободата се намира само на 12 км и се посещава от над сто хиляди души годишно. Недалеч са Етъра и Долината на розите и тракийските царе. Смятам, че голяма част от туристите в региона биха посетили и Бузлуджа, както и че този нов Музей на националната памет би бил от голям интерес за всеки български или чуждестранен турист. Интегрирането на Бузлуджа във вече функциониращите маршрути би привлякло още по-голям интерес към културния туризъм в региона, а и в страната.

-Какво финансиране е нужно за реализацията на проект „Бузлуджа“ и как възнамерявате да бъде осигурено то?

– За да се изчисли точната сума, е необходимо да се извърши конструктивно обследване, което да провери качествата на железобетонната конструкция. Спрямо него трябва да бъде направен инженерен проект за конструктивно укрепване, както и работен архитектурен проект. Без тези важни стъпки може да се направи само груба оценка на необходимите средства. Спрямо първоначалните изчисления ще са необходими около 2,5 млн. лв. за преустройството на паметника и привеждането му във вида, предложен в проекта „Бузлуджа – паметта на времето“.

Аз виждам три възможности за финансиране – чрез европейски средства по оперативни програми, чрез частни инвестиции или чрез мащабна кампания за събиране на средства в страната и чужбина. Според мен първият вариант е най-правилен и реалистичен, защото съществуват програми с безвъзмездна помощ, които са предназначени именно за паметниците на културата и тяхното социализиране. Така тези няколко милиона ще се влеят в българската икономика, а няма да бъдат взети от данъкоплатеца.

За да се стигне дотам обаче, фондация „Проект Бузлуджа“ набира средства за необходимите първоначални дейности за изготвяне на проект, с който да се кандидатства за европейско финансиране като архитектурно заснемане, конструктивно обследване на сградата, популяризиране на проекта и др.

Смятам, че Бузлуджа е огромен шанс за България да надживее комплексите и да съгради от разрушеното, защото само чрез надграждане могат да бъдат постигнати високи цели, а отрицанието ни връща в изходна позиция.

За повече информация посетете интернет страницата на инициативата:

www.buzludzha-project.com

Фотографиите са на Никола Милър, а портретната снимка е на Благовеста Цветкова.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.