Най-малко трима души загинаха при катастрофа на малък самолет в Германия

Извадиха варели за опасни химикали от река Марица

ТИР разпиля дини на АМ „Марица“, след като се удари с лека кола

Христо Стоичков: ЦСКА ще има нов стадион!

64-годишен мъж е с опасност за живота след катастрофа край Разград

Хакери разбиха официалния профил на лондонската полиция в Twitter

Пътници в лондонското метро пострадаха след разпръскване на сълзотворен газ

Софийските бани – призрачни сенки от миналото Три десетилетия управниците на столицата спаха като къпани

Премиерът Борисов ще подкрепи кандидатурата на Кьовеши за европейски главен прокурор

Столичната библиотека представя документална изложба

Вучич: Оставката на Рамуш Харадинай е политически трик

Актрисата Мария Бакалова, участвала в хитовата лента “Бащата”, пред “Труд”: Филмовата индустрия у нас се подобрява ежедневно

КЗП: Купувайте надуваеми предмети за плажа само от сигурни магазини

Откриха ново огнище на африканска чума в свинекомплекс в русенско село

Лондон: Британските кораби да избягват Ормузкия проток

Учени: Нещастието не съкращава живота, а подтиква към вредни навици

Щастието не въздейства положително върху човешкия живот, а нещастието и тъгата не води до смърт. Това са изводите от изследване, публикувано в журнала The Lancet.

„Добри новини за сърдитковците“, казва сър Ричард Пето, автор на проучването и преподавател по медицинска статистика и епидемиология в Оксфордския университет. Той и колегите му проследяват състоянието на един милион жени на средна възраст във Великобритания в продължение на десет години и установяват, че няма основания да се смята, че щастието въздейства положително върху здравето и продължителността на живота, каквото твърдение е широко разпространено, пише The New York Times. „Щастието и свързаните с него показатели на благосъстояние не изглежда да имат директен ефект върху смъртността,“ заключават учените, цитирани от „Фокус“.

Мотивация за изследването, проведено от Ричард Пето, било твърдението, че стресът и нещастието причиняват болести. Тези схващания подхранват тенденцията да се обвиняват болни хора, че са си причинили увреждания, като са били негативни. „Да вярваш в неща, които не са истина не е добре,“ казва проф. Пето. „Има достатъчно страшни истории на тема здраве.“

Резултатите се базират на т.нар. „Проучване на един милион жени“, в рамките на което от 1996 до 2001 година състоянието на жени на възраст между 50 и 69 години е било проследено с въпросници и официални данни за смъртни случаи и приеми в болница. Въпросниците са питали колко често жените се чувстват щастливи, спокойни или стресирани и наред това са събирали здравна информация , включваща стойности на кръвното налягане и наличие на заболявания като диабет, астма, артрит и състояния като депресия и безпокойство.

Статистическият анализ на данните е показал, че нещастието и стресът не се свързват с увеличен риск от смърт. Не е ясно дали резултатите са валидни и за мъжете. Проф. Пато изтъква, че нещастието само по себе не може да повлияе на здравето, но може да нанесе вреди по други начини – подтиквайки хората към самоубийство, злоупотреба с алкохол и друг вид вредно поведение. Ученият се съмнява, че новото изследване ще промени мисленето, тъй като схващането за опасностите, които носи нещастието са дълбоко вкоренени. „Хората ще продължат да вярват, че стресът причинява сърдечен удар,“ добавя той.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.