Какъв е резултатът от съдебната реформа преди третото гласуване на промените в Конституцията, за които и без друго водещи юристи смятат, че са работа на Велико народно събрание, а не на това?

Изпокараха се ГЕРБ и ДСБ, казват наши читатели. Според тях за правосъдието очаквано няма никакъв резултат.

Ако и вие мислите така, огледайте се още малко. Ще забележите, че от всичко това, което в парламента наричат галено „реформата на Ицето и Радан“ има все пак един резултат, който се отнася за системата на правораздаването, а именно: разцеплението на магистратите. В тъй наречения дебат „против“ и „за“ те постепенно се разделиха на два, ако не и на три лагера: съдии срещу други съдии, прокурори срещу съдии и редови срещу политиканстващи.

11 декември беше денят „Хикс“ в разцеплението на гилдията.  В този ден, на тържествен пленум по случай 135-годишнината на върховния съд, председателят му Лозан Панов оглави с пламенна реч по-войнствения от лагерите, а после го изведе пред Съдебната палата, за да се слее с протестиращи, които викаха „Долу Цацаров!“ и „Долу Борисов! “.

„Нека кажем „Не на страха!“ и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека извикаме силно „Стига вече толкова!“ и да се борим съдът да разполага с независимост, която да осигури господство на правото!“, извика Панов в Зала тържествена, където най-почетни гости бяха шефът на ДСБ Радан Кънев, президентът и френският посланик - авторът на фразата за гнилите ябълки. Пред тях Съдията №1

изрази възмущение, че два дни по-рано парламентът не е разрушил статуквото с конституционни промени. По време на изявата му блестяха с отсъствието си премиерът и главният прокурор Цацаров, а правосъдният министър в оставка Христо Иванов приемаше овации. След още няколко минути думите на Панов озвучиха през мощна уредба протеста на улицата.

„Шапки долу за председателя на ВКС! Изключително слово! Революция! Няма от какво да се страхуваме! За нормалността на държавата ни няма кой да се пребори освен ние!“ , откликнаха съдии по форумите и фейсбук.

„Истински лидер! Смел. Достолепен. Не вика „аз съм прост и вие сте прости като мен“ – коментираха възхитени юристи. Но несъгласни с тях избухнаха:

„Магистратът не е политическа фигура и трябва да говори с актовете си, а не на митинги! Панов как мисли да я кара – като политик или като председател, за какъвто статуквото го избра?“

„Това думи на Панов ли са? За върховенство на правото? Че нали по-рано каза, че над закона бил моралът! И как може на съдебен юбилей да се цитират мъдрости от Драгалевци и Рузвелт вместо Гай, Хегел, Монтескьо, Русо и заслужилите български съдии?... И кога стана Панов реформатор, след като кацна на върха на съдебната система по такъв странен начин – номинира го някой, после кола го гази, отказа се, във ВСС  го кандърдисваха и тъй нататък?“

„Лозане, кажи си от какво те е страх! Спри с тия натруфени фрази. Не трепери, кажи какво направи ВКС с делата на Цветанов и Филип Златанов? Какво не направи, та се връщат знакови дела така, че да се оправдават убийци, мафиоти, крадци във властта?“

„Г-н Панов, защо не дойдете в старата сграда на Софийския районен съд, за да видите как ние в нея нямаме никакво време да мислим за страха и кой се кани да ни отнема независимостта.  Всеки е затънал до ушите в дела. Страх ли? Мен ме е страх, че децата ми растат без мен, че майка им е съдия, а те са незащитени. Страх ме е от хлебарките, които изскачат от шкафовете в кабинета ми. Страх ме да не падне счупената щора на главата ми в прашната Зала №3 , докато се мъча да изглеждам достолепно на 3 метра от страните по делото. Страх ме е от пустотата в съда в събота и неделя, когато работя извънредно. Страх ме е от старите дела, негледани години, досущ като мъртъвци, които се опитвам да спася със сетни сили. Страх ме е, че и колегите от същите неща ги е страх. Страх ме е, че на конкурсите ние не успяваме, защото нямаме време да четем. Не от страха ме е страх, г-н Панов. И не от работата. Аз радост избрах да съм съдия. Страх ме е от празните лозунги. От лошото управление. И от властолюбците. А истинският съдия винаги ще бъде независим. Въпреки всичко !“, писа в „Правен свят“ една съдийка. Нейната изповед бе много пъти препечатвана – повече хвалена, отколкото хулена.

Близо 40 други съдии обаче се наредиха с тогите си на стълбите на софийската Съдебна палата. „Ние сме с Панов и с народа! Долу гнилите ябълки! Какво, като Панов го е избрало статуквото! Браво, че се еманципира!“

Демонстрацията на съдиите-протестъри начело с активистките на техния съюз – Нели Куцкова, Мирослава Тодорова и др. буквално взриви фейсбук.  Противоречието в бранша прозвуча злостно и непримиримо:

Съдии от алтернативния съюз: „Свалете тогите! По закон тога се носи в съдебна зала, а не на улицата! Тя се носи от независими хора, а не от слуги на една политическа сила! Тя е символ, не е плакат, нито перушина, с която да се кичиш пред чужди посланици! Какво им пречи на Нели, Мирослава и компания да отсъждат съгласно закона и да не бавят с години мотиви по дела?“

Протестиращите: „Честните съдии с тоги нямат място в съдебните зали, защото там мафиотски зависимости изместват правото. Затова излизаме на улицата и крещим пред света: Стига толкова, не на страха!“

Редовите: „Ако искат колегите начело с г-н Панов да си дадат оставките, да си направят партия и да отстояват идеите си за промяна, щом смятат, че те  и само те са правилни. Ако ги е страх и от това, да си леят куршум и да си гледат работата по закон като нас. Не да политиканстват! Всички искаме честно правораздаване, но то се получава с честен труд съгласно закона, а не със сценки и  декларации.“

Прокурорите: Какво всъщност се случи в парламента на 9 декември? Бориха се кой да контролира ВСС. Разделиха го на две колегии, решиха парламентарната квота да се избира с мнозинство от 2/3, както пишеше на Ицето в проекта. Съотношението в съдийската колегия ще е 8:6, а в прокурорската 6:5 - избрани от колегите и от депутатите. Защо се инатят да бъде 9:6 и 5:5? Има ли Каква е Това какво ще промени? Защо независимостта на съда да е по-важна от тази на прокуратурата? Защо съдиите да са умни и красиви, а прокурорите - подлеци?

Анонимен: Гледам на стълбите на Съдебната палатата Нели Куцкова до рамото на Панов . И се чудя на Панов не му ли е неудобно. Защо не каже на Нели как е гласувал във ВСС на избора за шеф на апелативните съдии, след като се изказа в подкрепа на нейната кандидатура. А?!

На война като на война. А Йовков би казал по този повод: „Боже, колко гнили ябълки има на този свят, боже!"