Борбата може и да е мъжки спорт, но не е само за мъже. Изявите на жените набират все по-голяма скорост в последните години, а представителките на нежния пол не губят и грам от своя чар и женственост след изявите на тепиха. Демонстрира го и най-успешната ни състезателка за 2015-а Тайбе Юсеин. Тя е националката, която най-често сменя прическите си, и то след голямо първенство.

„Преди състезание нищо не променям, а след това - казва Тайбе, която първа от жените си осигури олимпийска квота за Рио 2016. - Така приключвам с нещо и започвам друго, на чисто. Разбира се, предпочитам късите подстрижки, защото ми е по-удобно, когато се боря. Засега ми носят късмет, връщам се с медал.”

Но признава, че е далеч от суеверията. И тази година златото й се изплъзва, както е през 2012-а и 2013-а, когато става втора в света. Преди шампионата на планетата в Лас Вегас през септември си казва: ако вземе злато, ще си подари кученце за успеха. Но титлата се оказва с бронзово сияние, което пък й носи квота за Рио 2016.

„Тогава реших, че май е време да си взема дълго мечтаното куче, дано пък догодина то ми донесе олимпийско злато”, разкрива националката.

Така се появява 9-месечният Лео, порода голдън ретрийвър, който придружава сега Тайбе и на най-важния лагер - на Белмекен, където спортистите правят базовата си подготовка.

„Още в първите години ми казваха: борбата е мъжки спорт. И се опитваха да ме разубедят да се откажа - признава носителката на 8 медала от европейски и световни първенства при жените и № 1 на планетата при девойките. - Но спортът ме избра, не аз него.”

Когато е 14-годишна, баща й Мустафа я води в местния клуб в родното им село Мъдрево, Разградско. Там треньор е съименникът му Мустафа Кесман. Борбата завладява момичето. Същата година отива и на първото си състезание - народни борби, където се бори с момчета. Става трета и получава медал. „Тогава усетих вкуса на победата, който ме държи и до днес”, признава Тайбе.

В 6-и клас вече е ученичка в Русенското спортно училище, а треньорът Сава Семков се грижи за нея като баща.

„При него постигнах най-големите си успехи като девойка, станах № 1 в света през 2011-а, изобщо 90 процента от това, което знам и мога на тепиха, го дължа на него”, казва шампионката.

А напътствените реплики на Семков: „Смело тръгвай, ти си човекът…“, още кънтят в главата й.

Тайбе признава, че неин идол е друг възпитаник на русенската школа - Валентин Йорданов, олимпийски шампион, 7-кратен световен и 7 пъти европейски първенец.

„Когато за първи път отидох в залата, навсякъде по стените имаше негови снимки - спомня си медалистката. - Израснах с него. Той е бил изключителен техничар, излизал е от всякакви ситуации. Коронната му хватка е вътрешна сарма от партер, която сега е и моя.”

Тайбе признава, че отдавна е преодоляла психологическата бариера срещу какви състезателки излиза. „Стъпиш ли на тепиха, нито китайки, нито рускини са толкова страшни, ако си добър - ще спечелиш”, споделя тя.

Но признава, че във времето на технологиите трудно може да изненадаш съперничките си. Както те вече са я разучили, така и тя ги разучава. А със старши треньора на националния ни тим Серафим Бързаков, който е двукратен световен шампион и 4 пъти №1 в Европа, вече готвят поредния арсенал от хватки, с които да затруднят противничките й.

Юсеин признава, че апетити към нейните успехи е имало от щабовете на други държави - Турция и Азербайджан, които са искали да я привлекат с атрактивни оферти. Тя обаче отказва. Чувства се добре тук, в България. Дори иска да продължи с треньорска кариера и да подготвя деца. Затова вече учи - втори курс е в Националната спортна академия.

„Зная, че треньорите не са добре заплатени, но пък човек трябва да следва мечтите си”, казва медалистката.

А към друга мечта тя вече се е запътила - олимпиадата. Тайбе е втората ни състезателка в историята след Станка Златева, която ще се бори на най-престижния спортен форум.

„Спечелването на квотата е най-големият ми успех досега - казва Юсеин. - Когато я взех, бях със смесени чувства. Знаех, че сезонът не е приключил, но пък си отдъхнах, че имам време спокойно да се готвя за олимпиадата. И дано дълго чаканото злато ме озари именно в Рио!”