На 22 юли 2019 да почерпят

Германците не искат АКК за канцлер Крамп-Каренбауер губи подкрепа

Италия атакува правилата за публични разходи на ЕС

Партията на Владимир Зеленски печели парламентарните избори в Украйна по предварителни данни

Полицията използва сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращи в Хонконг

Махат от КАТ първата регистрация на автомобили Паспорт за всяка кола, влизаща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 юли 2019

Ремонтират обсерваторията в Борисовата градина Софиянци гледат звездите през 120-годишен телескоп

Шефът на обвинения в кибератака срещу НАП: Няма да отключим компютъра му за ГДБОП

Хакнаха сайтовете на летищата в Бургас и Варна

Концесионери лъжат с чадърите на плажа Заради шмекерии туристите няма да се върнат по морето

Планински спасители свалиха жена със счупен крак от Витоша

Главният редактор на „Труд“ Петьо Блъсков: Всеки ръководител на високо равнище трябва да има мозъчна група, но да не е съставена от известни социолози

България с над 800 медала от олимпиади по природни науки Учредяваме международните състезания по физика и астрономия

Алпинист се отказа от върха, за да спаси живот В самото подножие на връх Ленин в Памир Георги Илков-Темето жертва мечтата си

„Младост” е европейският филм на 2015 г.

АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ

Берлин

Специално за „Труд”

Две години след триумфа на „Великата красота“ Паоло Сорентино отново очарова Европейската филмова академия. Новият му филм „Младост“ е големият победител на 28-ите европейски филмови награди (European Film Awards), връчени в събота вечерта в Берлин. На скромна, но стилна и вълнуваща церемония лентата на най-титулувания съвременен италиански режисьор отнесе три статуетки, изобразяващи изискана сребриста дама (наричана гальовно „Ефа“, както на немски произнасят името „Ева“) – за най-добър филм, режисьор и актьор. Меланхоличният стил, визуална изисканост и смесицата на тревога и носталгия на Сорентино най-добре съответстваха на филмовите вкусове и актуални настроения на повече от 3000-те членове на Европейската филмова академия.

Отдавна галавечерта на най-престижното общоевропейско филмово отличие не се беше провеждала в толкова драматичен за Европа и киното момент. Само месец след парижките атентати, в разгара на най-голямата бежанска криза от края на Втората световна война насам, под сянката на преговорите за трансатлантическо икономическо споразумение, което може да взриви европейската система за публично финансиране в киното, атмосферата на празника беше заредена с усещане за напрегнатост и неизвестност. Кинообществото винаги е умеело да се забавлява, но доста основателно полската режисьорка Агнешка Холанд, председателка на борда на ЕФА, запита дали настоящото тържество всъщност не напомня за оркестъра на „Титаник“.

Почетният президент Вим Вендерс пък си спомни за основаването на Академията през 1988 г. в разделения Берлин и произнесе на глас онова, което много хора си мислеха: дали времето не върви назад, дали светът не се връща към нова епоха на противостояние, омраза и нетърпимост.

Погледът назад беше олицетворен и от още един знаменателен факт – двамата актьори Шарлот Ремплинг и Майкъл Кейн, предварително обявени като носители на награди за цялостен принос, получиха и статуетките за най-добра актриса и най-добър актьор (за участията им съответно в „45 години” и „Младост”). Това е доказателство за тяхната блестяща форма след близо 50-годишна кариера, но и носталгичен знак. При Кейн отличията идват и като закъсняло признание за британския актьор, който никога до тази вечер не беше получавал европейска филмова награда. Отличието на академията за европейски принос в световното кино получи австрийският актьор Кристоф Валц, любимецът на Тарантино от „Гадни копилета“ и „Джанго без окови“, изиграл и злодея в най-новия филм за Джеймс Бонд „Спектър“.

Наградата за сценарий на Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу за „Омарът“ (с общо четири номинации за филм, режисьор, сценарий и актьор в лицето на Колин Фарел) разкри още една показателна тенденция. Той закръгли списъка, според който всички главни награди на академията бяха спечелени от филми, заснети на английски. Англоезични бяха и творбите, отличени за най-добър документален филм (портрет на Ейми Уайнхаус, наречен просто „Ейми“, на британския режисьор от индийски произход Асиф Кападия) и за най-добра пълнометражна анимация – „Песента на морето“ на ирландския режисьор Том Мур.

Все пак едни от най-често произнасяните призиви на вечерта бяха за културно разнообразие и съхраняване на идентичността. Това се прояви най-вече при по-второстепенните награди, сред които се откроиха турският „Мустанг“ на режисьорката Дениз Гамзе Ергювен, отличен за най-добър дебют, и шведският „Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието“ на Рой Андершон с наградата за комедия. Сред кулминациите на шоуто бе и един видеоклип, заснет в Берлин, който завърши с виртуозен танц на сцената на група улични брейкъри от различни националности. Сред тях беше и десетинагодишно българско момче Милен.

В заключение като положителен знак за европейския облик на актуалния български киноекран би могло да се посочи фактът, че значителна част от лауреатите на 28-ите европейски филмови награди вече бяха представени в нашата страна на редовни или фестивални прожекции. Така най-запалената публика и професионалистите могат и сами да си направят изводи накъде върви съвременното европейско кино.

Церемонията по връчването на 28-те европейски филмови награди ще бъде излъчена по HBO на 19 декември.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.