Маурицио Сари е най-суеверният треньор

На 27 юни 2019 да почерпят

Мюсюлманин обнови църква в Преславско Сърбин градил храма преди 122 г., сега Али Кюлюмов помогнал с работници и материали

ДАНС гони дъщерни фирми на офшорки Банките докладват за съмнителни плащания над 50 евро

Хореографът Фреди Франдзути: Еротиката е важна част от „Кармина Бурана”

„Фолксваген” предпочита София пред Измир Вече има разговори за продажбата на имот до българската столица за новия завод

Народният театър издига сцена под звездите За трета поредна година спектаклите ще се играя на открито от 21:30 часа

Дилъри търгували с дрога от коли в движение (обзор) Осем ефективни и две условни присъди за 10 участника в наркогрупа

Йенс Столтенберг: Русия има време до 2 август да се върне към ракетния договор

Порой причини наводнение в Котел, някои от жителите бяха евакуирани

Цеци Красимирова пуши трева

Не забраняват вноса на дизели втора ръка

Мелиса спретва на Селим гаден женски номер

Наказателният спецсъд остави Николай Банев в ареста

Климатичните аномалии съсипват кръвното и секса Динамичната смяна на времето между жеги, обилни валежи и бури стават все по-често явление

Треньорът Мартин Стоев: Приятел съм само с двама волейболисти

Волейболният треньор Мартин Стоев даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. Специалистът, който изведе националния отбор на България до бронзовите медали от световното първенство през 2006 г., говори за любимия си спорт в откровен разговор. Вече трета година той е начело на румънския „Томис“, изведе и националния ни тим до бронзовите медали на Световната купа в Япония през 2007 г. В Румъния интерес за феновете представлява и сблъсъкът на Мартин с баща му Стоян Стоев, който също е треньор там.

– Следите ли събитията у нас – борят се Столичната община да помага на волейболните и баскетболните клубове. Как се получава в Румъния, а в България не?

 – В Румъния всяка община може да отделя 3% от бюджета за спорт. На Констанца е към 150 млн. евро – значи 3% са 4,5 млн. са за спорт. Има два хандбални и баскетболен отбор. Това е община като Варна горе-долу. В София едва ли може да се получи, защото има 300 или повече клуба, но пък сигурно бюджетът е 1 млрд. И ако се дадат 3%, спортът ще излети.

– Наскоро се разделихте с един от близките си хора във волейбола Боян Йорданов, какво се случи?

 – Нашият отбор не е същият тим от миналата година. Това ръководство живее с три последователни шампионски титли и като загубихме един-два мача, те си казват, че след като имаме пет-шест чужденци и не можем да влезем в първите четири отбора, защо да им плащаме? По-добре да си играем с румънци. Затова направиха запор на 20% от заплатите за ноември и декември, като условието бе през януари, ако се движим в първите четири отбора, да ги върнат. Всички се съгласиха с изключение на Боян. Той каза, че не чувства вина и напусна по взаимно споразумение.

– С какво чувство излизате срещу баща си Стоян Стоев? Носят се легенди за вашите отношения по време на мач. Наистина ли има пререкания?

 – Има всичко в един мач, но той си остава на игрището. Нашето семейство е много сплотено – няма мое и твое, всичко е наше. Но на мач е интересно, защото това е аномалия. Аз не съм чувал и не съм виждал в едно първенство да играят финал баща срещу син.

– В какво баща ви все още е по-добър в треньорската професия?

 – С търпението да работи с млади хора. Аз съм го изпреварил да работя с готови състезатели, по-лесно ми е.

– Още ли се страхувате да летите със самолет?

 – От 2010 г. не съм се качвал, но не ми се е налагало. Ако сега отидем на летището, може и да тръгна. Но ако наистина се наложи, не знам как ще реагирам.

– Разкажете за стреса – малцина знаят, че не е каприз…

 – Не е каприз. През 2007 г. при полет от Подгорица за Белград се получи голяма въздушна яма и самолетът започна да пропада на много ниска височина. Хората вътре започнаха да викат, който не беше вързан с колан, излетя от седалката. След като си говорим, значи самолетът не се е разбил – за наш късмет, но много трудно кацна, удря се по пистата, завъртя се… Оттам ми се обърна нещо вътре, получавам страх, който е може би една седмица преди полета. Веднъж кача ли се на самолета, е ясна работата. Въпросът е, че в седмицата преди полета не съм адекватен.

– Вярно ли е, че ви предлагат поста старши треньор на женския национален тим на България, въпреки че никога не сте работили с дами?

 – Имаше предварителен разговор. Обади ми се Данчо Лазаров да пита какво мисля и бих ли решил да направя такава крачка. Аз му казах, че трябва да помисля.

– Веднага тръгна слух, че сте отговорили с sms, че ще изчакате да вземете и двата отбора – и мъжкия, и женския. Има ли нещо вярно?

 – Не, това е шега. Навремето Лазаров като собственик на волейболен клуб „Левски-Сиконко“ мъже и жени сложи за треньор Цецо Павлов. Една година той води и мъжкия, и женския отбор и спечели четири златни медала и стана Цецо Гинеса. Оттам идва шегата. Викам: „Шефе, дай ми и двата отбора да ги класирам за Рио и да ти е мирна главата!“

– При вас е последният медал от световно първенство. На европейското се разминахме драматично с отличие – справедливо ли беше?

 – Изиграхме два силни мача с Германия и много силни два гейма с Франция, както и два не толкова добри мача с Чехия и Холандия. Остава горчилката, че бяхме много близо, защото при победа над Франция спокойно можеше да станем и първи.

– Веднага след загубата от Франция постнахте във фейсбук линк под заглавие как се бие Франция – мача от световното в Япония, където от 0:2, бихме „петлите“ с 3:2. Вие бяхте треньор и точно Боян Йорданов, ако не се лъжа, влезе и обърна мача…

 – Да, така беше. Сега Владо Николов изигра силно европейско, но както всеки състезател има неудобен противник. На Владо срещу отбори като Франция и Италия му е малко тежко. Там трябваше да има готов човек, който да помогне на Владо. Може би това му е едно от най-силните първенства, въпреки че е на 38 години.

– Преди едно европейско в Москва не го взехте в състава. Какви са ви отношенията, или това е чисто професионално?

 – Ние отношения извън волейбола нямаме. Не е и задължително. Историята е малко по-различна. Владо трябваше да почива в Световната лига, а да играе на европейското, но Милушев си счупи пръста и плановете се промениха. Просто Владо игра в лигата, а не на европейското.

– Имахте претенции към Матей Казийски, стигна се и до съд…

Да, но не до окончателен, защото нали знаете – „времето лекува“ и на мен малко ми размина. Той поиска да сключи споразумение, извини се, призна се за виновен, че е сбъркал в неговите изказвания и там се приключи делото.

– Оправдавате ли действията на Казийски да не играе за България?

 – Заради мотивите му – не. За това, че са сменили Радостин Стойчев за треньор и федерацията си имала някакъв начин на работа, не е работа на състезателя.

– Казахте, че с Николов нямате отношения извън терена, а какви са отношенията ви днес с Пламен Константинов, със Стойчев?

 – Единствените волейболисти, с които съм останал приятел, са Людмил Найденов и Петър Узунов. С останалите не се чуваме, не сме приятели. Като се видим, си говорим си, но приятелството е различно от това да си съотборник.

 – Предстои олимпийска квалификация…

 – Това си е едно европейско. Няма да я има публиката, която да ни помага, което беше много голям коз в България. Има шанс обаче, топка е, трябва да се играе до последно. Въпросът е да се вярва, да се подготвят добре хората.

Мартин Стоев

е роден на 3 декември 1971 г. в София, женен e за бившата състезателка по художествена гимнастика Елизабет Колева. Двамата имат дъщеря Мартина и син Ерик.

Като състезател играе над 200 мача в мъжкия национален отбор за периода 1991–1999 г. Капитан е на младежкия ни тим, който става световен шампион през 1991 г. на първенството в Кайро. Като треньор кариерата му минава през „Левски Сиконко“, турския „Халбанк“, а от 2013-а е в румънския „Томис“. Треньор на мъжкия ни национален тим е от 2005 до 2008-а, като извежда тима до бронзови медали на световното в Япония през 2006 г. и година по-късно на Световната купа, отново в същата страна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.