Волейболният треньор Мартин Стоев даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Специалистът, който изведе националния отбор на България до бронзовите медали от световното първенство през 2006 г., говори за любимия си спорт в откровен разговор. Вече трета година той е начело на румънския „Томис“, изведе и националния ни тим до бронзовите медали на Световната купа в Япония през 2007 г. В Румъния интерес за феновете представлява и сблъсъкът на Мартин с баща му Стоян Стоев, който също е треньор там.

- Следите ли събитията у нас - борят се Столичната община да помага на волейболните и баскетболните клубове. Как се получава в Румъния, а в България не?

 - В Румъния всяка община може да отделя 3% от бюджета за спорт. На Констанца е към 150 млн. евро - значи 3% са 4,5 млн. са за спорт. Има два хандбални и баскетболен отбор. Това е община като Варна горе-долу. В София едва ли може да се получи, защото има 300 или повече клуба, но пък сигурно бюджетът е 1 млрд. И ако се дадат 3%, спортът ще излети.

- Наскоро се разделихте с един от близките си хора във волейбола Боян Йорданов, какво се случи?

 - Нашият отбор не е същият тим от миналата година. Това ръководство живее с три последователни шампионски титли и като загубихме един-два мача, те си казват, че след като имаме пет-шест чужденци и не можем да влезем в първите четири отбора, защо да им плащаме? По-добре да си играем с румънци. Затова направиха запор на 20% от заплатите за ноември и декември, като условието бе през януари, ако се движим в първите четири отбора, да ги върнат. Всички се съгласиха с изключение на Боян. Той каза, че не чувства вина и напусна по взаимно споразумение.

- С какво чувство излизате срещу баща си Стоян Стоев? Носят се легенди за вашите отношения по време на мач. Наистина ли има пререкания?

 - Има всичко в един мач, но той си остава на игрището. Нашето семейство е много сплотено - няма мое и твое, всичко е наше. Но на мач е интересно, защото това е аномалия. Аз не съм чувал и не съм виждал в едно първенство да играят финал баща срещу син.

- В какво баща ви все още е по-добър в треньорската професия?

 - С търпението да работи с млади хора. Аз съм го изпреварил да работя с готови състезатели, по-лесно ми е.

- Още ли се страхувате да летите със самолет?

 - От 2010 г. не съм се качвал, но не ми се е налагало. Ако сега отидем на летището, може и да тръгна. Но ако наистина се наложи, не знам как ще реагирам.

- Разкажете за стреса - малцина знаят, че не е каприз...

 - Не е каприз. През 2007 г. при полет от Подгорица за Белград се получи голяма въздушна яма и самолетът започна да пропада на много ниска височина. Хората вътре започнаха да викат, който не беше вързан с колан, излетя от седалката. След като си говорим, значи самолетът не се е разбил - за наш късмет, но много трудно кацна, удря се по пистата, завъртя се... Оттам ми се обърна нещо вътре, получавам страх, който е може би една седмица преди полета. Веднъж кача ли се на самолета, е ясна работата. Въпросът е, че в седмицата преди полета не съм адекватен.

- Вярно ли е, че ви предлагат поста старши треньор на женския национален тим на България, въпреки че никога не сте работили с дами?

 - Имаше предварителен разговор. Обади ми се Данчо Лазаров да пита какво мисля и бих ли решил да направя такава крачка. Аз му казах, че трябва да помисля.

- Веднага тръгна слух, че сте отговорили с sms, че ще изчакате да вземете и двата отбора - и мъжкия, и женския. Има ли нещо вярно?

 - Не, това е шега. Навремето Лазаров като собственик на волейболен клуб "Левски-Сиконко" мъже и жени сложи за треньор Цецо Павлов. Една година той води и мъжкия, и женския отбор и спечели четири златни медала и стана Цецо Гинеса. Оттам идва шегата. Викам: "Шефе, дай ми и двата отбора да ги класирам за Рио и да ти е мирна главата!"

- При вас е последният медал от световно първенство. На европейското се разминахме драматично с отличие - справедливо ли беше?

 - Изиграхме два силни мача с Германия и много силни два гейма с Франция, както и два не толкова добри мача с Чехия и Холандия. Остава горчилката, че бяхме много близо, защото при победа над Франция спокойно можеше да станем и първи.

- Веднага след загубата от Франция постнахте във фейсбук линк под заглавие как се бие Франция - мача от световното в Япония, където от 0:2, бихме "петлите" с 3:2. Вие бяхте треньор и точно Боян Йорданов, ако не се лъжа, влезе и обърна мача...

 - Да, така беше. Сега Владо Николов изигра силно европейско, но както всеки състезател има неудобен противник. На Владо срещу отбори като Франция и Италия му е малко тежко. Там трябваше да има готов човек, който да помогне на Владо. Може би това му е едно от най-силните първенства, въпреки че е на 38 години.

- Преди едно европейско в Москва не го взехте в състава. Какви са ви отношенията, или това е чисто професионално?

 - Ние отношения извън волейбола нямаме. Не е и задължително. Историята е малко по-различна. Владо трябваше да почива в Световната лига, а да играе на европейското, но Милушев си счупи пръста и плановете се промениха. Просто Владо игра в лигата, а не на европейското.

- Имахте претенции към Матей Казийски, стигна се и до съд...

Да, но не до окончателен, защото нали знаете - "времето лекува" и на мен малко ми размина. Той поиска да сключи споразумение, извини се, призна се за виновен, че е сбъркал в неговите изказвания и там се приключи делото.

- Оправдавате ли действията на Казийски да не играе за България?

 - Заради мотивите му - не. За това, че са сменили Радостин Стойчев за треньор и федерацията си имала някакъв начин на работа, не е работа на състезателя.

- Казахте, че с Николов нямате отношения извън терена, а какви са отношенията ви днес с Пламен Константинов, със Стойчев?

 - Единствените волейболисти, с които съм останал приятел, са Людмил Найденов и Петър Узунов. С останалите не се чуваме, не сме приятели. Като се видим, си говорим си, но приятелството е различно от това да си съотборник.

 - Предстои олимпийска квалификация...

 - Това си е едно европейско. Няма да я има публиката, която да ни помага, което беше много голям коз в България. Има шанс обаче, топка е, трябва да се играе до последно. Въпросът е да се вярва, да се подготвят добре хората.

Мартин Стоев

е роден на 3 декември 1971 г. в София, женен e за бившата състезателка по художествена гимнастика Елизабет Колева. Двамата имат дъщеря Мартина и син Ерик.

Като състезател играе над 200 мача в мъжкия национален отбор за периода 1991–1999 г. Капитан е на младежкия ни тим, който става световен шампион през 1991 г. на първенството в Кайро. Като треньор кариерата му минава през „Левски Сиконко“, турския „Халбанк“, а от 2013-а е в румънския „Томис“. Треньор на мъжкия ни национален тим е от 2005 до 2008-а, като извежда тима до бронзови медали на световното в Япония през 2006 г. и година по-късно на Световната купа, отново в същата страна.