Любко Петрович е най-титулованият треньор, работил в „А” група. Европейски клубен шампион през 1991 г. с „Цървена звезда”. Цял свят знае сърбина. Водил е отбори от четири континента - Европа, Азия , Южна Америка и Африка. А навремето като футболист приключва кариерата си на пети - Северна Америка, в САЩ.

Вече е на 68 години този Магелан на футбола. Отдавна не го търсят елитни клубове. През лятото „Литекс” сякаш унижи големия специалист. Нае го на 12 юли, на 5 август го махна. В Ловеч дойде далеч по-младият, амбициозен и перспективен Лауренциу Регекампф. Наскоро румънецът забягна към „Стяуа”. И ловешката управа пак опря до Петрович.

Да е обиден, че все „кърпи дупки”? Не, със сигурност не е. Не защото вече е на години и трудно си намира работа. Просто е широка душа. И обича футбола, обича да работи. Затова където и да отиде, оставя обич - много дава и много получава. Щедра душа. Човек с рядко положителна нагласа. Той идва, върши си работата, пък - ако го оценят... И си обича Ловеч.

Ето сега в сряда би „Левски”, в събота водеше отбора в скандално прекратения мач, но няма как да се чуе зла дума от „син” за Бате Любко. На „Герена” го обикнаха още от 1999-а, когато за първи път стъпи у нас и стана треньор на „сините”.

Майстор си е. В краткия летен престой в Ловеч дойде, видя и не бе победен - 2:0, с „Лудогорец”, 2:2 с „Левски” и 2:1 с „Монтана”. Сега започна с 1:1 срещу разградския отбор, после - 3:0 с 10 футболисти срещу „сините” за купата, а и на „Герена” водеше с 1:0 до изваждането на отбора.

Сега ще си тръгне и едва ли някога ще работи пак в България.

За четвърти път дойде в Ловеч, спечели с „оранжевите” Купата на България през 2004 г. Два пъти работи в „Левски”, стигна до титлата за 2001 г. И навред, из всички краища на страната, остави приятели и заслужи уважение.

Да седнеш с него на маса е приключение, при което времето тече експресно, сякаш губиш с 0:1, а трябва да изравняваш. Да гледаш простичките му треньорски хитрини е учебник. През 2001 г. потресе левскарите с мечтата просто да не бъде допуснат гол в първия мач с „Бран” от квалификациите за Шампионската лига, защото и 0:0 е добър турнирен резултат. Стана точно нулево реми. Народът беснешее, Любко беше доволен. В реванша - 1:1 и „Левски” се класира. Научи ни на ред елементарни номера.

През 1999-а беше без работа, когато за него се сети покойният вече топрепортер Любомир Тасков и подхвърли идеята на ”сините”. Владимир Грашнов, който също вече не е сред живите, уреди Петрович. Стотици фенове гледаха невярващо сърбина в първите му стъпки на „Герена” - слезе от колата на паркинга пред касите на „Тодорини кукли”. Европейски шампион в „Левски”! В събота вечерта само на стотина метра разстояние, на любимата му „синя” земя, в очите му имаше сълзи за футбола. Обвини съдиите, но въпреки че е треньор на „Литекс”, не спести огорчението си и от изваждането на отбора: „Играем футбол на терена и трябва в бъдеще това да правим. Жалко за публиката, че мачът бе прекратен. Моето желание бе да се играе, дори и с девет души, с дузпа срещу нас. Щяхме да паднем, да, но това не е от значение. Но аз съм само треньор и се съгласявам с ръководството. Много ми е жал. Дойдох за три мача и си отивам. По-добре да си отивам, да не стоя тук, няма смисъл.”

Дойде в щастие, работи в щастие, тръгва си с тъга. Но обичта ще я победи. Взаимна е.

Работил е в 11 държави

Любко Петрович е работил в 11 държави и в 19 клуба. В „Литекс” е за 4-ти път, през „Цървена звезда” мина 3 пъти, през „Левски” и „Войводина” - по два. А е бил още в юношеския и младежкия национален отбор на бивша Югославия.

Няма много трофеи - 8 за 31 г. кариера. Но притежава диаманта - Купата на европейските шампиони със”Звезда” след 0:0 и 5:3 с дузпи срещу „Марсилия”. Има трофеи със сръбския колос (по две титли и купи на страната), „Левски” (шампион), „Литекс” (Купата на България) и „Гуо ан” (Купата на Китай).

ЗА НЕГО

Човек с главно „Ч“

Много уважавам Любко Петрович. Още когато бях играч на „Левски“, научих много от него и за футбола като цяло, и за треньорството. Той дойде и ми подаде ръка, видях какво е треньорът да те уважава, да ти се доверява. Научи ни на уважение. Това е човек с главно „Ч“. Никой от нас няма право да дава повече оценки за него, твърде голям е. С две думи - Любко Петрович!

Станимир Стоилов, бивш футболист на „Левски“, сега треньор на „Астана“

Отвори ни вратата към Западна Европа

Любко Петрович успя да изгради един страхотно силен отбор в „Цървена звезда”, а спечелването на Купата на европейските шампиони през 1991 г. оказа решаваща роля за съдбата на футболистите в целия Източен блок. Този успех отвори широко вратата за големите и богати клубове в Западна Европа не само на нас в „Цървена звезда”, но и на цялото поколение талантливи играчи от бившите социалистически държави по онова време. Финалът срещу „Марсилия” не беше най-хубавият мач за гледане, но ни трябваше победа и не е толкова важно как я постигнахме.

Роберт Просинечки, бивш футболист на „Цървена звезда”, „Реал” и „Барселона”

Мечтая да повторя успеха му в „Звезда”

Когато спрях да играя футбол, имах две мечти - да стана треньор на Сърбия и на „Цървена звезда”. Първата се сбъдна. Остава втората. Искам някой ден с „Цървена звезда” да постигна същите успехи, каквито имах там като играч, когато треньор беше Любко Петрович. Аз съм сърбин и искам моята родина да си върне футболната сила. Сърбия винаги е имала отлични играчи, но добрите индивидуалности невинаги правят добър отбор. Тимът на „Цървена звезда” от началото на 90-те години е пример как да се постигне това.

Синиша Михайлович, бивш ас на „Цървена звезда”, сега треньор на „Милан”