34-годишният Жоел Еухенио Солер Арате е първият кубинец, който застава начело на националния ни отбор по бокс за мъже. Като състезател е имал мачове с Ян Бартелеми, олимпийски шампион в Атина 2004, правил е спаринги с Гилермо Ригондо, също шампион от игрите Синди 2000 и от Атина 2004. Тренира активно до 18-годишна възраст, след това 6 години изучава спорт - минава през гимназията за таланти, а после завършва и спортния университет в Хавана. Пет години работи в екипа на националния отбор като зам.-директор по техническата подготовка. От почти година Арате е у нас със съпругата си Таня, двамата имат дъщеря на година и половина.

- Защо кубинските боксьори са толкова добри, г-н Арате?

- Боксът е един и същ навсякъде. Всичко зависи от конкуренцията - доколко е силна, и от мотивацията на състезателя. Треньорската работа също е много важна и отговорна.

- Какво ще промените в тренировките на националите?

- Работата с крака.

- По-бавни ли сме?

- Вие танцувате хоро и го правите много бързо. Един ден се опитах да танцувам и се изморих. Не разбирам защо в бокса не използвате тази подготовка и на ринга. Щом сте бързи в народните танци, значи трябва да сте бързи и на ринга.

- Да не би да заведете нашите боксьори на танци?

- Когато аз започнах да тренирам, тогава ни казаха - ако искаш да станеш добър боксьор, трябва да започнеш с танците. Това помага за координацията в движенията с крака и рамене. Всъщност боксът е изкуство - да даваш и да избягваш удари.

- Мотивацията ли ни липсва, за да си върнем успехите отпреди години?

- Трябва да поработим повече върху тактиката. Смятам да съчетая опита, който имам с кубинския отбор, и системата тук.

- Какъв потенциал имат националите?

- Всички в отбора имат потенциал. В България има глад за шампиони. За съжаление твърде малко време ни остава до олимпийските игри. Сроковете за спечелване на квоти са суперкратки, но ще направим възможното и невъзможното.

- Как гледате на женския бокс, който в България набира все по-голяма скорост - имаме световни и европейски шампионки, медалистки. И в сравнение с борбата, сякаш в бокса нямаше това първоначално пренебрежение?

- Аз съм израснал в общество, където жените имат същите права, каквито и мъжете. В Куба обаче жените първо влязоха в борбата, а в бокса изобщо няма жени - не развиваме това направление. Не зная по какви причини. Но ето тази година вие направихте за първи път европейска шампионка за момичета - Еми-Мари Тодорова. Аз също помагах. Важното е, че при вас има интерес към този спорт и че се работи добре - резултатите го показват.

- Помагахте и в подготовката и на момчетата за европейското за ученици. От шестима състезатели четирима се върнаха с медал. Имахте ли колебания, когато ви предложиха да поемете мъжете?

- Искам да благодаря на президента на федерацията Красимир Инински. Откакто дойдох в България, имам неговата подкрепа, той е постоянно зад гърба ми, помага ми във вземането на някои решения… Боксът е моята специалност, 6 години съм учил за това, целият си живот съм посветил на бокса. И когато ми беше предоставена тази възможност, изобщо не съм имал съмнения. А опитът, който имам с националния отбор на Куба, ще ми помогне да намерим успешната формула.

- Защо избрахте точно бокса. В Куба сте силни и с други спортове?

- Занимавал съм се и с баскетбол, борба, джудо, плуване. Тренирах и бейзбол. Но в бокса постигнах най-добрите си резултати. В бокса се влюбих. Това е необяснимо чувство.

- С какво свикнахте най-трудно в България?

- Със студа. Но пък бях много добре посрещнат от хората тук, изключително гостоприемни са, топли. Тук намирам и приликите с нашия народ. Приятелите на съпругата ми са вече и мои приятели. Чувствам се добре. България вече стана страната на моето семейство.

- А с българския език как сте?

- Знам отделни думи, още ми е трудно да ги свързвам. Но пък чета на български. Важното е, че на тренировка нямам никакви проблеми с боксьорите. Каквото не мога да обясня или да кажа, го показвам.

- А какво ви липсва от Куба?

- Плажовете, приятелите, семейството. Ние сме четирима братя. Аз съм най-големият. Един е в Щатите, той също е тренирал бокс. Останалите двама са в Куба. Имам майка, баба на 94 години. Голямо семейство сме.

- На турнира „Странджа” са идвали много от светилата на кубинския бокс - Алсидес Сагара, Феликс Савон… Българската публика ги познава добре. С какво се занимават те сега?

- Сагара е съветник в боксовата федерация на Куба. Той ми беше и научен ръководител на магистърската работа. Както той, така и всички останали легенди преподават в училището, което подготвя млади боксьори. Това е естествен начин да предадат опита си.

- Ако се стигне до среща между кубинец и българин на някое голямо първенство, с какви чувства ще гледате на тази битка?

- Ще бъде доста емоционален мач. Но ако спечели българският боксьор, това ще е голяма чест за мен и признание за моята треньорска работа.