На 19 юли 2019 да почерпят

Президентът Радев: За някои е важно да спечелят те, пък ако ще, да загуби цял народ

Токов удар причинил срива на БТВ

БТВ спря за половин час

5G мрежите спъват подслушването на престъпници Европол се жалва, че няма ресурс за битка при новите телекомуникационни системи

Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейският съюз не иска твърд Брекзит

Три от три за Хубчев, „Левски“ продължава напред в Европа

Над 100 безплатни културни събития Йорданка Фандъкова представи лятната арт програма на София

Кръводаряване в деня на Левски

Обвинената за подкуп бивша шефка на ТЕЛК-Ловеч е на свобода срещу 3000 лева

Наесен поскъпват ваканциите, купени през туроператори Заради данъчна наредба фирмите фалират или се местят в чужбина

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 юли 2019

Отхвърлиха намаляване на ДДС върху лекарствата

Разследват мним архитект във Велико Търново 60-годишен строителен техник години наред се титулувал без да има ценз

Кадър на ДАНС поема военното разузнаване

Петър Москов – Халфът в засада

Той е политикът, който твърди, че не плаща данък обществено мнение. Понякога го обвиняват, че е краен в оценките и изказа, но това рядко се лепи като петно по образа му.

Преди време сам признава, че един от уроците, които е научил от Иван Костов, е, че най-важна в политиката е целта. Той неговите си ги защитава “по своя начин”.

Той е Петър Москов. От онзи ден според собствените му думи – гарант, че няма да има предсрочни избори по никое време, защото би било лошо за държавата. Е, не стана съвсем ясно защо би било лошо извън общите постановки, че хората са уморени от избори и че те няма да доведат до нещо ново. Което, разбира се, никога не е напълно сигурно.

Явно това е най-прясната цел, зад която Москов е застанал, въпреки че някога идеята бе настоящият кабинет да е програмен и да управлява година-две.

Преди около година целта за политика анестезиолог беше малко по-различна:

“Реформаторският блок е политическото продължение на протестите срещу задкулисието и всеки, който иска взаимодействие с нас, трябва да е съгласен да има специализирано парламентарно разследване – да го наречем “Кой?”, каза той в интервю за “Труд”. По същото време за всички в РБ без изключение съдебната реформа бе цел №1 и с нея започваше и свършваше всяка реч. Днес, когато партията на Москов – ДСБ, реши, че това не се изпълнява и излезе в опозиция, министърът застана от другата страна. По своя си начин.

Москов все още е и здравен министър. По свое и по желанието на премиера Бойко Борисов. Същия премиер, когото самият Москов само преди няколко месеца не беше склонен да подкрепи за поста. Но го направи и от днес ще трябва да разчита именно на неговия политически гръб. Вярно, здравната реформа е приоритет. Борисов декларира подкрепа, въпреки че ГЕРБ често се опитват да я “пренапишат”. И нерядко успяват. Тепърва ще се види къде ще му излезе краят.

Мнозина се изненадаха от хода на Доктора, или на галено Док – така го наричаха съпартийци и познати. В социалните мрежи решението му се приема полярно – от “предател” до “герой”. Една от причините за изненадата вероятно е, че Москов е сред малцината в т.нар. традиционна десница, чиято политическа биография не прелива от абревиатури, към които е принадлежал. Бил е само в една партия от учредяването й през 2004 г. – ДСБ. Извървял стъпалата в йерархията й, без да прескача, стига до второто място в нея. И когато лидер е Костов, и при наследника му Радан Кънев. В началото бе общински съветник точно по времето, когато Бойко Борисов бе кмет на София. И остана такъв – не участва в парламентарните избори през 2009 г. Като цяло отборен играч. Макар по неговия си начин.

При избора на Кънев Москов сам реши да е вторият в партията – направи си отвод от номинацията за лидерския пост. Според едни – защото предпочита да не е пряко в прожекторите, а крачка встрани. Според други – защото не се е ползвал с подкрепата на Костов и един опит да оглави ДСБ би претърпял неуспех. Пак той, докато все още в РБ имаше дискусия за общо лидерство, не поиска да претендира за него. Възможното обяснение – от позицията на втория по-лесно се водят процеси – преговори с партньори и опоненти. Но отговорността я носи друг – председателят.

Факт е, че Москов работи много, усилено и в общия случай по-скоро успешно – когато се структурираше старият вариант на обединена десница – “Синята коалиция”, и новото й по-широко издание – Реформаторски блок. Неотменна част е от преговорните екипи на партията си винаги, когато има нужда от него, въпреки че често изкарва партньорите от обувките им заради крайния си и категоричен изказ.

Москов бе един от първите политици в обединението, които изрекоха на глас, че без консолидация формулата на РБ се изчерпва. Каза го отдавна. Радан Кънев също. Но нищо ново не се случи. Как и защо двамата се разминаха помежду си в реакциите и на случващото се в управлението, и на процесите в Реформаторския блок, предстои да видим. Вероятно причината е в целите и кой доколко е склонен да им сменя местата.

Уловката в научения от първия лидер на ДСБ урок е, че целите в политиката често зависят от времето и конюнктурата. Въпросът е дали избираш да следваш първите по приоритет или най-възможните за реализация. Кой отговор е правилен зависи… от “общественото мнение”. Дори и да не му плащаш данък.

Анестезиолог по професия

Д-р Петър Москов е завършил медицина със специалност анестезиология и интензивно лечение. Работи години наред по специалността си в столичната болница “Света Ана”. В политиката влиза през 2004 г. като учредител на ДСБ. През 2007 г. влиза в ръководството на партията. Тогава е и общински съветник в София. През 2011 г. губи вътрешни избори в ДСБ от съпартиеца си тогава Прошко Прошков за общ кандидат за кмет на столицата от “Синята коалиция”. Бил е шеф на изборния щаб на “Синята коалиция”, заместник на лидера на ДСБ Радан Кънев от 2013 г.

На последните парламентарни избори става депутат от РБ, а след това и министър на здравеопазването. На 13 декември подаде оставка от поста си в ДСБ, но остана редови партиен член.

За него

Благодаря му,

че защити ангажимента

и хората си

Не съм адвокат на министър Москов, но го приемам и като колега, и като приятел, защото е много симпатичен, защото е много умен, много интелигентен човек и полага огромни усилия – по 14 часа работи на ден за тази здравна реформа. Разбирам колко е деликатна ситуацията, разбирам колко му е трудно. Но заради това, че е избрал да си защити хората, да си защити реформата, да си защити ангажимента – в мое лице не само колега, а и приятел може да има. Действително мога само да му кажа едно благодаря.

Бойко Борисов, министър-председател на България и лидер на ГЕРБ

ДСБ очакваше

друго действие

Няма да хвърлим камък по Петър Москов, макар че заслужава тояга, защото и членовете на партията и актива й очакваха от него друго действие, а именно да излезе в опозиция. Но има негово решение и той иска да продължи, обосновава се с определени мотиви. Но дали сега те ще бъдат подкрепени от обществото е друга теза.

Атанас Атанасов,

зам.- председател на ДСБ

и депутат от РБ

Притеснени сме

за реформата

Много обезпокоени сме от случващото се в сферата на здравеопазването, имаме огромни притеснения за начина, по който се провежда тази реформа, защото преди да започнеш и да стартираш една реформа, трябва да си убедил тези, които трябва да я проведат, и тези, с които трябва да я проведеш. Лекарите и ръководителите на здравни заведения са хора с опит, познават проблемите и трябва да бъдат чути. Когато се прави реформа, тя трябва да бъде устойчива.

Цветан Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ, през май за реформата на Петър Москов

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.