ДИЛЯНА ДИЛКОВА, член на управителния съвет на сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“.

- Г-жо Дилкова, разкажете ни за кампанията „Ние не сме изключение“. Изключение от какво?

- Създадохме кампанията „Ние не сме изключение“ преди две години в рамките на международен проект, насочен срещу проявите на расизъм и дискриминация. В него здравни медиатори работеха в местните общности - с хората, но и с институциите, с цел някои често срещани прояви на дискриминация да бъдат предотвратявани най-вече чрез диалог и сътрудничество. Кампанията беше инициирана от десет здравни медиатори, които споделиха, че се чувстват наранени всеки път, когато хората им казват, че са изключение от ромската общност. Лица на кампанията са роми здравни медиатори и студенти по медицина, бъдещи акушерки и медицински сестри от ромски произход. Те са доказателство за това, че образованите, работещите и въобще свестните хора в общността не са единици. Те са много, но са невидими за мнозинството, тъй като не присъстват в новините. Въпреки че тази кампания започна като част от друг проект, Рома МАТРИКС, нейният успех, позитивният ѝ дух и добрите отзиви от всички, до които тя достигна, ни накараха да я превърнем в част от дългосрочните ни дейности, без значение, че конкретният проект приключи. На страницата на кампанията във фейсбук „Ние не сме изключение“ продължаваме да показваме множеството лица на успелите хора от общността.

- По време на проекта са проведени редица срещи по въпросите на здравното медиаторство - какви положителни практики чухте за дейността на здравните медиатори в другите държави?

- Една от най-добрите практики, които сме срещали в тази област и която от четири години насам прилагаме и в България, е работата на здравни медиатори в болница. Тази практика е най-развита в Белгия, където във всяка държавна болница има медиатор, който е от арабски или турски произход и съдейства на пациентите от тези общности да се ориентират по-добре в здравната система. В България за първи път подобна практика се случи в многопрофилната болница за активно лечение в Хасково, където през 2011 г. мениджърският екип на лечебното заведение покани здравната медиаторка Сема Асенова да подпомага комуникацията с пациенти от ромски произход в детското и АГ отделението. Това доведе до значими ползи както за пациентите, така и за самата болница.

- Има ли положителна практика на здравните медиатори от България, която ще се пренесе в останалите държави?

- Нивото на българските здравни медиатори, както и изискванията към работата и отчетността им са доста високи в България в сравнение с някои от останалите европейски страни. За разлика от Румъния например българските здравни медиатори задължително имат средно образование и са както жени, така и мъже. Здравните медиатори тук покриват изключително широк спектър от проблеми - от пропуснати имунизации до съдействие за осиновяване. Това се случва, защото често здравният медиатор е единственият представител на местната общност, който има знанията и уменията, за да комуникира с успех с институциите, които от своя страна също са претоварени и в много случаи предпочитат да отказват съдействие, когато пред тях се изправи човек, който е недостатъчно образован, за да отстоява правата си. Здравните медиатори през последните години работят изключително успешно по въвеждане на методи за семейно планиране в ромските общности. С подкрепата на нашите партньори от Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, които предоставят безплатни спирали, здравните медиатори разясняват на многодетни майки как могат да контролират броя раждания. Тази програма е изключително успешна и в повечето населени места получава подкрепата и на общините, и на акушер-гинеколозите. В Карлово например акушер-гинекологът от години поставя безплатно спирали на желаещите жени, които не са здравноосигурени.

- Пред какви трудности се изправят здравните медиатори в другите държави и има ли място за сравнение с проблемите им в България?

- Всяка държава има своите специфики - в Словакия например голяма част от ромските деца са насочвани да учат в т.нар. помощни училища. Така те не могат да получат добро образование и редовна диплома. Това е практика, която донякъде бе разпространена и в България, но вече се среща на все по-малко места. В Румъния много от ромските общности живеят изолирано от населените места и така, особено през зимата, имат труден, дори невъзможен достъп до здравни услуги, до училище. В Унгария здравните медиатори имат много добро партньорство с медицински сестри, които посещават домовете на младите майки и заедно поддържат едно много високо имунизационно покритие, дори сред уязвимите групи. Тук, в България, най-острият проблем е свързан с това, че голяма част от т.нар. уязвими общности са практически изключени от здравната система поради невъзможност да заплащат здравните си осигуровки. Следват проблемите със затруднения достъп до медицинска помощ, особено в по-отдалечените и малки населени места, лошите практики в някои лечебни заведения, които засягат всички, независимо от етноса. И все пак ромският произход нерядко е причина за допълнително влошаване на отношението и на качеството на предоставяните услуги.

- Планирате да започнете кампания "Хигиена" за деца на възраст 7-12 г. Разкажете повече за нея - в какво ще се състои, къде ще се провежда, в какъв период ще се реализира и какви са заложените цели?

- Провеждането на кампания в областта на хигиената дойде като идея по време на една от работните срещи на четирите страни партньори по проекта. „ГлаксоСмитКлайн“ предложи подкрепа за изработване на подходящи материали във всяка от четирите държави и предостави на разположение материалите по т.нар. програма PHASE. Това е програма за лична хигиена и подобряване на санитарните условия, която е била разработена през 1998 г., за да бъдат намалени заболяванията, свързани с диария, като бъдат поощрявани децата в училищна възраст да мият ръцете си. Програмата е прилагана успешно в страни като Бангладеш, Бразилия, Индия, Кения, Мексико, Перу, Таджикистан и много други. За съжаление в подобни крайно лоши санитарни условия живеят немалка част от уязвимите малцинствени общности на територията на Румъния, Словакия, Унгария, България.

В България кампанията ще започне в началото на 2016 г. и за нейното успешно изпълнение разчитаме на здравните медиатори в пет пилотни населени места - Видин, Мъглиж, Якоруда, Белица и Разлог. Още преди да се захванем със съдържанието и дизайна на материалите, с които ще се работи, помолихме здравните медиатори в тези пет населени места да зададат няколко въпроса на 30 деца от всяко от населените места, учещи в местно училище. Така от тези 150 интервюирани деца, учещи в 10 различни училища, ние разбрахме, че 24 от децата живеят в къща, в която няма течаща вода (вода се носи отвън, от съседи, от близка или далечна чешма), че 31 от тях нямат четка за зъби, а 81 от децата отговориха, че в училище не могат да си измият добре ръцете след посещение на тоалетна, защото в тоалетната няма сапун.

И така с общи усилия стигнахме до идеята да разработим образователни карти за игра за деца на тема „Хигиена“. Те наподобяват познатия „Черен Петър“ - 12 двойки карти, като едната карта от двойката представя лоша хигиенна практика, а втората карта - добрата практика в съответната ситуация. Картите обхващат темите за мръсните ръце и нокти, хигиената на тялото, почистването вкъщи и изхвърлянето на боклука, включително и разделното събиране, зъбната хигиена, предварителната обработка на храните и др. В рамките на кампанията здравните медиатори ще се срещат в продължение на 6 занимания с малки групи деца на възраст 7-12 г. и по забавен и интересен начин, с много игри, ще поднасят различните теми. Амбицията ни е децата да се превърнат в посланици на добрите хигиенни навици в семействата си и да растат по-здрави.

- С колко ще се увеличат здравните медиатори през 2016 г.? Кои са новите общини, в които ще има здравни медиатори от 2016 г.?

- Според заложеното увеличение в плана за действие към Националната стратегия за интеграция на ромите 2012-2020 г. броят на здравните медиатори през 2016 г. ще се увеличи с още 25 и по този начин държавният бюджет ще поеме общо 195 здравни медиатори, работещи в над 100 общини в 26 области на България. Сред новите общини, които за заявили желание за включване в програмата, са Елена, Девня, Велико Търново, Павликени, Балчик, Първомай, Лозница, Смядово, Малко Търново, Венец, Каолиново, Перущица. Някои от общините, в които от години работят здравни медиатори, ще получат допълнителни бройки през 2016 г. поради заявената от тях нужда от увеличаване на обхвата на работа на здравните медиатори.

Нашият гост

Диляна Дилкова, член на управителния съвет на сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“. От 2005 г. досега работи по проекти, свързани с въвеждането и утвърждаването на ролята на здравния медиатор на национално и международно ниво. Обучител на здравни медиатори, консултант по проекти на Европейския център за контрол на заболяванията, свързани с разработка на здравноинформационни материали за ромска общност.