Доц. Костадин Ангелов: Да се затворят болниците, които не отговарят на критериите

Закъсняла справедливост е подготвяното различно финансиране на болниците

Подкрепяме смелостта на министър Москов

- Доц. Ангелов, вие бяхте един от директорите на университетски болници, които в събота призоваха д-р Петър Москов да не се отказва от поста здравен министър. Кои от направените от него промени оценявате като наложителни и позитивни?

- Призовахме д-р Москов да избере здравеопазването пред политиката заради всички промени, които започна в системата. Категорично подкрепяме смелостта му, тъй като здравеопазването има нужда от реформи. И това не е само наше мнение, но и на консултантите от Световната банка, които извършиха анализ на системата. В него ясно и точно бе записано, че тя трябва да се реформира, и елегантно бе подсказано, че може да разчита на европейско финансиране само при това условие. Трябва да се спре да се политикантства на тема здравеопазване и да не се събуждат страхове у хората, които няма да се реализират. А кои промени са крайно наложителни - в момента д-р Москов подготвя с екипа си система на заплащането на медицинската дейност през 2016 г. на базата на средна стойност на преминал болен. Тя ще бъде индексирана с коефициент за онези болници, които осигуряват денонощно лечение, имат трето ниво на компетентност и прилагат комплексно лечение. Просто казано, това са университетските и структуроопределящите болници като областните. За пръв път в системата на здравеопазване някой ще признае реалния принос на тези лечебни заведения и ролята им. За нас това е една закъсняла справедливост.

- Какви са очакванията ви за 2016 г.? До какви нови и трудни моменти може да се стигне?

- Ако избираме истината пред лъжата, на доста болници, които не отговарят на критериите за лечебни заведения, които не изпълняват нивото си на компетентност и тези, в които има гастролиращи лекари или с граждански договори, догодина трябва да им се вземат разрешителните за дейност. Общоизвестно е, че у нас непрекъснато се роят болници, които не отговарят на изискванията. Трябва да влезе в сила също Националната здравна карта, която да покаже реалността от нужните болнични легла за активно лечение както в цялата страна, така и по региони. А останалите да се използват за долекуване и продължително лечение. Възможност, която до момента не съществуваше, но вече е регламентирана с клинична пътека от догодина. Така ще спре изкривяването на данните за свръххоспитализации. Крайно време е да кажем, че в лечебните заведения за активно лечение се настаняват масово хронично болни, които нямат нужда от активно лечение, тъй като за тях не съществува адекватната клинична пътека. Че по този начин се имитира активно лечение. А като резултат големите и университетските болници се лишават от адекватно финансиране.

- Мислите ли, че догодина договор с НЗОК наистина няма да сключат болниците, които не отговарят на критериите? Има ли гаранции и воля това да се случи?

- Дали тези болници, за които говорихме, ще отпаднат, зависи от волята на министъра и на проверяващите органи. Да припомним, че тази година се промениха доста законови текстове, които овластяват проверяващите да извършват по-голям и ефективен контрол. Т.е., ако има воля въпросните лечебни заведения да бъдат реално проверени и реално да им се съставят протоколи, ще трябва да затворят врати. Голяма част от тях са само сгради! Те са изпразнени от реални дейности и екипи.

- Как ще коментирате въвеждането на основен и допълнителен пакет, като само в последния почти не останаха разписани дейности?

- Идеята за двата пакета е стъпка в посоката за надграждане на финансирането в здравеопазването. Дейностите в основния се покриват от НЗОК. В допълнителния са грижите, за които пациентът трябва да бъде включен в листа на чакащите и до 2 месеца да получи лечение. Втората възможност е да плати със собствени средства болничното лечение, което се извършва веднага, или да го плати чрез доброволното здравно осигуряване. Да не забравяме, че листи на чакащите у нас има от 2005 г., те са нормативно регламентирани и в нашата болница например съществуват в повече от половината от клиниките. Това е нормално, тъй като пациентите искат да бъдат лекувани именно в Александровската болница заради лекарите, заради апаратурата, заради нивата на компетентности и качеството на услугата, която получават.

- С така създадения ред реално разкрива ли се ново пространство в системата за финансиране чрез доброволното здравно осигуряване?

- Крачката в тази посока е направена. Пак казвам - ако избираме истината пред лъжата, трябва да заявим, че в системата на здравеопазването влизат около 4 млрд. лева и още толкова като доплащане. Това не е мое изчисление, а е констатация отново от доклада на Световната банка. Тази равносметка е направена и от „Трансперанси интернешънъл“. С две думи - съществува реално доплащане, хората вадят от джоба си за лечение, за консумативи, лекарства. Не трябва да го подценяваме, а ако искаме да го регламентираме, трябва да го приемем. Другият вариант е да кажем - не го приемаме, но вторите 4 млрд. в системата ще бъдат събрани или чрез увеличаване на здравната вноска, или чрез избиране на доброволното здравно осигуряване. Само така няма да имаме кешови плащания от пациенти в лечебните заведения, което според мен не е порочна практика, но трябва да се регламентира.

- Какви са задълженията на Александровска болница в момента и колко бяха в края на миналата година?

- За моя голяма радост от май т.г. досега болницата ни не трупа нови дългове. Просрочията намаляват, а обемът на задълженията е около 10 млн. лева, като в последните месеци постоянно намаляват. В края на миналата година бяха около 13 млн. лв. Доволен съм от провежданата от нас финансова политика за стриктен контрол на разходите и за увеличаване на приходите въпреки условията на лимитирана медицинска дейност през 2015 г. Правим го чрез структурни реформи, чрез освобождаване на служителите, навършили пенсионна възраст, и т.н.

- Колко неосигурени пациенти сте лекували през настоящата и миналата година?

- През 2014-а бяха повече, но ще разделя приетите при нас пациенти на такива с покрито лечение и непокрито. В болницата имаме изградена ефективна система, която осигурява плащането на грижите на неосигурените българи чрез социалното министерство. Защото то покрива медицинското обслужване на социално слабите. През тази година не сме получили средства за лечението само на 10 неосигурени, което е нищо на фона на над 35 000 хоспитализирани.

- Александровската болница вече разполага с бейби циклотрон, който произвежда изотопи за изследването на онкоболни с ПЕТ скенер. Какъв е капацитетът му и кога ще стопите листата на чакащите за спасителната диагностика?

- Бейби циклотронът е тестван, работи, но тъй като все още имаме неприключили договорни отношения за доставката на изотопи, ще започнем да ползваме нашето производство през януари. След като това стане, на ден ще можем да изследваме 14-15 пациенти, дори в събота. Това означава, че седмично ще поемаме по 90 души. В листата на чакащите са записани около 500 души, т.е. за 6 седмици всички те могат да бъдат изследвани. Амбицията ни е да нямаме листа на чакащите. Планираме също скоро да направим собствен YouTube канал на болницата, по който да се излъчва информация, повишаваща здравната култура на българите или за пациентите, които искат да научат повече за специалистите, клиниките и услугите, предлагани в Александровската болница.

- Какво наблюдавате в практиката си - все повече ли българинът неглижира здравето си, или не е така?

- Напоследък той започна да чете, да търси и да се интересува за здравето си. А здравната му култура се повишава благодарение на медиите. Това важи за младите на 35-40-45 г., които са активни и ползват електронни средства за масова информация. Докато възрастните пациенти, които пристигат в болницата, са изключително запуснати. Уви, за това е виновен и манталитетът ни, тъй като чакаме някой друг да реши проблемите ни. Не сме свикнали да мислим за превенция, за да не стигаме до лекар.

- Една от причините е разпокъсаната връзка в доболничната помощ. Пациентите се лутат между специалистите и целта им е някакси да се озоват в болница, където да им направят всички изследвания накуп, а понякога едва там им поставят и диагнозата. Кога картината ще се промени и в болница ще влизат само нуждаещите се от хоспитализация?

- Наистина пациентите се лутат между специалистите. В Александровската болница обаче сме организирали комплексната услуга, за която се говори. От диагностично-консултативния център пациентът, който се нуждае от хоспитализация, попада в клиниката. Проблемът ни е инфраструктурен, защото болницата ни е от павилионен тип, което затруднява пациентите. Надявам се в следващите една-две години вече да не е така. А кога картината ще се промени - когато спрем да плащаме като в момента. Т.е., когато изчезне финансирането на лечение, за което няма ефективен контрол в реално време, при което не се отразява нивото на компетентност на съответното звено и без да се взема предвид спецификата на лечебното заведение. Чак когато финансирането започне да покрива реалните нужни, в болница ще се приемат само нуждаещи се.

Нашият гост

Доц. Костадин Ангелов е роден на 7 юни 1977 г. Завършва медицина в София и придобива специалност „Хирургия“. Защитава магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт в Меидицинския университет в София, а магистратура по финанси - в УНСС. От 2014 г. е член на управителния съвет на Асоциацията на университетските болници в България и секретар на Българското хирургично дружество. От март 2013 г. е директор на столичната университетска Александровска болница.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта