НАП спира временно 6 електронни услуги Няма достъп до обявите за продажба на имущество на длъжници

Имам ли право на майчински, ако ме съкратят в срока за изпитване

Откриха тухла с печат с името на римския консул Марулус в древния град Нове Уникалната находка датира от 184 година

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 юли 2019

Румен Петков: Може да се очаква взаимодействие на АБВ с БСП на местните избори

Проф. Герджиков: Единодушната номинация на Гешев ми дава надежда

НАП продава 13 бунгала край морето Къмпингът е в област Варна

Зеленски завладя и парламента на Украйна „Слуга на народа” печели абсолютно мнозинство

Тръмп: Информацията за заловените шпиони на ЦРУ е фалшива

Ремонти на знакови стари сгради в София Къщата на Яворов може да стане общинска, реставрират дома на Фингов

Иван Гешев – кандидат за нов главен прокурор (обзор) Може да остане сам в състезанието

Приключи гласуването за премиер на Великобритания Утре обявяват името му

Иран: Задържането на плаващия танкер „Стена имперо“ не е ответна мярка

ВМРО издига Славчо Атанасов за кмет на Пловдив

Проф. Иво Петров: Високотехнологичната медицина е най-несправедлива за социално слабите

Учени ще култивират черноморски водорасли

Петте най-разпространени по нашето крайбрежие водорасли имат огромен потенциал за употреба във фармацията, козметиката и като хранителни добавки. Това са установили изследвания на катедрата по химия в Медицинския университет във Варна.

„Проучвания по темата има още от 80-те години на миналия век, но до момента полезните свойства на водораслите не са използвани, тъй като никой не се е наел да ги култивира. Имаме идея да започнем отглеждането на микро- и макроводорасли“, обясни проф. Мона Станчева, ръководител на катедрата и на уникалната за България лаборатория по химия на храните и околната среда. В научното звено в продължение на 8 г. бе направено единственото родно представително изследване за хранителните свойства и замърсяването на 10 вида черноморски риби. Оказа се, че те са по-чисти от обитателите на Средиземно и Егейско море, а вредните органични замърсители в месото им са по-малко от средната норма за ЕС. „Много са полезни, стига човек да яде 2 пъти седмично риба. Това важи както за скъпия калкан, така и за каята и народната риба – цацата“, припомни проф. Станчева.

От 2 г. учените работят на нов фронт – събират проби от диви и култивирани в 6 ферми по крайбрежието миди. Първоначалните резултати сочат, че токсичните метали като олово, живак и арсен в мекотелите са намалели драстично в сравнение с данни отпреди 10 г. Предстои проучванията да се разширят след оборудването на лабораторията оптико-емисионен спектрометър за анализ на химични, включително токсични елементи. Техниката ще бъде закупена с част от 389 592 лв. без ДДС, спечелени от МУ по проект, финансиран от Европейското икономическо пространство. Със средствата до април догодина ще бъде изградена специализирана лаборатория за изследване на морски и сладководни ресурси и аквакултури. В нея ще се изследват за замърсяване и хранителни качества риби, миди, скариди и други обитатели на морето, езерата във Варна и Бургас и р. Дунав. Учените са започнали и набиране на проби от сладководните риби, продавани на борсите. Предстои лабораторията да получи акредитация у нас и в чужбина, която ще й позволи да прави анализи по поръчка на различни клиенти. Като част от проекта в МУ ще бъде създаден и Център за трансфер на знания и иновации.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.