Красимир Балъков е един от петимата поканени досега от Христо Стоичков българи наред с Наско Сираков, Йордан Лечков, Любослав Пенев и Емил Костадинов за неговия юбилеен мач на 20 май в София. По случай 50-годишнината на Камата на националния стадион в София ще пипат топката едни от най-големите звезди и най-техничните майстори през 80-те и 90-те години - Диего Марадона, Георге Хаджи, Карлос Валдерама, Джанфранко Дзола и много други световни величия. За голямото събитие Балъков говори пред “Труд” по телефона от Германия, а мнението му по скандалите в българския футбол с изваждането на “Литекс” от “А” група публикуваме отделно по-долу.

- Как сте, г-н Балъков, с какво се занимавате, откакто се разделихте с „Литекс”?

- Благодаря, добре съм. Отпочинах. Заредих се с енергия. Напълних батериите догоре, както се казва. Обръщам внимание на семейството и на моите лични ангажименти, за които нямам време, когато работя. Спокойно мога да ви кажа, че се чувствам перфектно. Всяка сутрин чакам с нетърпение поредния футболен епизод, който предстои в моята кариера.

- Сигурно сте имали оферти през изминалите месеци. Какво трябва да бъде предложението, заради което ще седнете отново на треньорската скамейка?

- Оферти е имало и ще има. Щом сега ми задавате този въпрос, значи не са били това, което търся. Тези, които ме познават по-добре, знаят какъв човек съм и какви са моите изисквания към професията и към мен самия. Казвал съм неведнъж, че в треньорската работа трябва да има пасване между двете страни. Аз държа на сериозното, професионално отношение и на общата философия, която да бъде споделена и от клуба, и от треньора.

- Бихте ли работили отново в България?

- Аз обичам тази професия и за мен не е толкова важно дали ще работя в България или някъде другаде. От осем години съм треньор и през повечето време съм бил навън, само 2-3 години прекарах в България. В нашия занаят трудно можеш да избираш. В България бих работил отново с удоволствие, защото има потенциал. И то голям потенциал. Но всяко начинание е въпрос на виждане, на концепция и на перспектива.

- Преди няколко дни излезе новината, че ще играете в юбилейния мач на Христо Стоичков.

- Разбира се, че ще играя. Изобщо не съм се замислял. Стоичков е най-големият български футболист и най-изявеният от нашето златно поколение. Когато Христо ме покани, трябва да съм мъртъв, за да не се отзова.

- Звездният мач на 20 май се очертава като голямото спортно събитие в България през следващата година. Споделяте ли това мнение?

- След като разбрах как се подготвя и с какъв замах се действа, мога да ви кажа, че ще бъде един уникален ден, стадионът ще се напълни докрай и ще стане страхотно представление. Красноречив е фактът, че толкова големи имена в световен мащаб ще уважат Христо и ще дойдат в София. Аз съм щастлив и горд, че съм сред хората, поканени от Стоичков. Каквото и да се говори, ние с него сме жънали безброй успехи и сме били заедно на терена и извън него.

- Смятате ли, че българските запалянковци имат нужда от такъв десерт след постния футбол в първенството?

- Не бих искал да се изказвам негативно за нашия футбол. Съгласен съм, че този мач ще дойде в подходящ момент и поводът е много хубав. Навършването на 50 години е юбилей, който трябва да се отбележи и да се помни. На Ицо му отива да направи такова нещо и само той може да го осъществи така, както го е замислил.

- Какъв е най-яркият ви спомен от Стоичков?

- Само един ли е, че да го разкажа? Толкова много са, че книга да напиша, няма да стигне. Един от най-силните спомени е неговият изравнителен гол срещу Германия в четвъртфинала на световното в Щатите, който постави началото на обрата и на нашата победа с 2:1. Преди това имахме спорове, което се случва във футбола, това е емоционална игра. Но след гола първи се поздравихме и се израдвахме. Така е със Стоичков - преживяванията са много. И то от хубави по-хубави. Може би моите най-големи спомени са пасовете, които съм му дал и той е превърнал в голове - комбинациите, които сме правили и сме радвали хората.

- Наскоро бе теглен жребият за групите на европейското - поредното първенство без участието на нашия национален отбор. Не стана ли прекалено дълго отсъствието на България?

- Това е много тънка и деликатна тема. Нека да я оставим преди коледните празници и да не коментираме негативни неща. Аз съм бил винаги оптимист и позитивно настроен. Независимо дали нещата се случват или не, човек трябва да гледа напред и да вярва в това, което прави, иначе никога няма да постигне целите си.

- Веднъж бяхте казали, че рано или късно ще работите в националния отбор. Рано ли е още? Или е станало късно?

- Нека да оставим тази тема. Съдбата си знае работата. Не е коректно да коментираме.

- Превъзмогнахте ли разочарованието от отпадането срещу отбор като „Йелгава”, което сложи край на работата ви в “Литекс”? Може би с малко повече късмет щяхте да се класирате.

- Казах ви, че гледам напред. Нещата не са толкова повърхностни, колкото изглеждат. Специално в този мач съдиите направиха много фрапантни грешки, иначе резултатът щеше да е друг. Късметът е част от футболната игра, но тук няма нищо общо. Сега е безсмислено да ровим в събития, които вече са история. Проблемът е, че навсякъде трябва търпение. Не може като с магическа пръчка да се случват нещата. Всичко изисква време. Особено когато работиш в по-трудни условия, отколкото, да кажем, в силно развитите европейски страни.

БАЛЪКОВ АПЕЛИРА ЗА КОМПРОМИС

По повод изваждането на "Литекс" от "А" група Красимир Балъков коментира:

"Изразявам личното си мнение по казуса и решението на ДК, по повод факта, че съм работил повече от година в клуба за интегрирането на редица млади футболисти. Моето становище не е свързано по никакъв начин със собственика на клуба, както и с това, че имам какъвто и да било интерес да го защитавам. Категоричен съм обаче, от позицията си на човек, чийто живот е преминал по футболните терени, както у нас, така и в чужбина, че в името на футбола, трябва да се направи разумен компромис. Изваждането на клуба от "А" група е крайно и не носи ползи, а напротив – вреди на развитието на българския футбол. Грешки прави всеки.

Обаче, ако погледнем значението на този млад отбор за първенството ни, ще отчетем, че в него играят шестима младежки национали, шестима юношески национали, както и трима футболисти, които получават повиквателни за мъжкия национален отбор. Ето защо Литекс е нужен и на първенството, и на представителните ни отбори, които са в процес на сериозно обновяване. Именно участието в най-високото ниво на футбола ни е гаранция за по-безболезненото интегриране на младите и талантливи играчи.

Друга сериозна теза за оставането на Литекс в групата е фактът, че клубът е изряден платец и е в стабилно финансово състояние. При сложната финансова ситуация в страната, клубните президенти полагат неимоверни усилия, за да запазят клубовете си, а оттам да има отбори, които поддържат добро нивото на клубния ни футбол. Примерите от последните години, когато тимове с история и традиции едва оцеляваха или изпадаха поради финансови проблеми, не са един и два. Трябва ли един от малкото стабилни във финансово отношение клубове да бъде изваден от „А“ група?

Когато някой е сгрешил в решението си, той трябва да понесе и съответното наказание. Футболистите напуснаха терена в мача с Левски, както се видя, не по собствено желание. Те трябваше да уважат и да се съобразят с решението на ръководителите си. Ето защо в този случай наложените административни и финансови санкции на съответния ръководител са справедливи. За поведението си на терена, футболистите могат да бъдат санкционирани на базата на провиненията си по време на мача, както от ДК на БФС, така и по вътрешно клубния правилник.

В заключение: всеки един отбор от елитната ни група се бори за призово класиране, за участие в евротурнирите. Ако Литекс, който в последните 15 и повече години е сериозен фактор в първенството на страната прекрати участието си, това ще доведе до намаляване на конкуренцията между отборите, а оттам и до снижаването на качеството на футбола в елитната ни група. В същото време, много от младите играчи, които получават шанс за израстване и развитие, може би ще трябва да сменят клубната си принадлежност, което да се окаже сериозен удар върху бъдещата им кариера. Да, правилниците са категорични, но тук трябва да се направи компромис и да се вземат решения с поглед насочен към развитието на младите футболисти, националните отбори и футбола ни като цяло.

Смятам, че решението на ДК ще бъде атакувано от ръководството на Литекс пред Апелативна комисия, като се надявам в името на футбола, отборът да продължи участието си в първенството на "А" група."