В България му натякват, че е циганин, в Англия произходът няма значение

Пременен с червен пуловер и шапка с помпон, 15-годишният Марсело Илиев слиза от самолета от Лондон, отрупан с подаръци като младия Дядо Коледа. Момчето от гетото в Монтана прекара четири месеца в едно от най-елитните училища в света - CATS College (КЕТС колидж) в Кеймбридж, и се връща у дома за новогодишните празници.

"За нас Коледа дойде още през лятото, когато приеха Марсело в Кеймбридж, а десетки хора ни помогнаха до платим обучението му. Чудесата наистина се случват", казва през сълзи майката на момчето Цветана Илиева. Марсело е израснал в ромската махала "Огоста" в Монтана и е бивш възпитаник на Гимназията по строителство и архитектура в града.

През май тази година амбициозно момче кандидатства в КЕТС колидж в Кеймбридж и бе прието сред първите в училището, където се образоват даровити деца от цял свят. "Попаднах в друг свят и се чувствам страхотно там. Много съм благодарен на всички, които ми помогнаха да отида в Кеймбридж", казва Марсело. Първите дни на българчето в чужбина обаче никак не са били леки. "Никога не се бях делил от близките си. Ние сме много задружно семейство. Въпреки чудесните условия в колежа се чувствах много самотен. Но разбирах, че това е началото на мечтата ми за успех и трябва да го преодолея", споделя колежанинът. Мъката по близките и родината си Марсело преодолял с помощта на новите приятели. Запознал се с деца от Испания, Китай, Япония, Корея, САЩ, Мексико, Казахстан. И още в първите дни в Кейбридж забравил думата "дискриминация".

"В България от малък ми натякваха, че съм различен, че съм циганин. В Англия произходът и цветът на кожата нямат никакво значение! Оценяват те по нещата, които правиш", споделя колежанинът. Първия месец в КЕТС колидж българчето от Монтана прекарало в подготвителна група. След изпитите обаче преподавателите му съобщили, че се е представил отлично, и го пратили в по-горно ниво. Английското училище има малко общи неща с българските, отбелязва момчето. Комплексът в Кеймбридж е затворен, но пък предлага на възпитаниците си всичко, от което имат нужда. "Цари ред и дисциплина, но не се чувстваме ограничени в нищо", радва се Марсело. Всички деца са в самостоятелни стаи. Възпитателите ги будят в 8 часа сутрин и след закуската започват занятията. Учат основни предмети - математика, английски език, физика, химия. Има и предмети, които сами избират. Марсело се е заел да изучава фотография. Часовете са по 40 минути. В 12 часа има обяд и почивка два часа, след което обучението продължава до 17 часа. А след това настъпва свободно време за разговори, вечеря, гледане на телевизия и други забавления. Но само в общежитието. Излизането навън е свързано с десетки разрешения и уведомявания на служители, разказва Марсело. В почивните дни момчето обикаля и опознава Кеймбридж. Част от съучениците му, които са от състоятелни семейства, пътуват през уикендите до домовете си или на екзотични дестинации. Но Марсело не може да си го позволи. Близките му едва са събрали пари, за да се върне вкъщи за Коледа.

Семейството от Монтана е бедно и без помощта на дарители нямаше да прати сина си в елитното училище. "Трябваше да дадем 34 000 паунда за колежа и 24 000 паунда за общежитие и храна. Дори да продадем всичко, което имаме, нямаше как да съберем толкова пари", спомня си майката Цветана, която е безработна. Бащата Найден е строител, но въпреки златните си ръце невинаги намира работа. Фамилията има и още двама синове - Лоран и Тоти, които също искат да учат като батко си. В кампанията за изпращането на Марсело в Кеймбридж се включиха десетки дарители, а Строителната камара в България финансира обучението му. Правителството пък отпусна средства за общежитието на тийнейджъра. "Лично Бойко Борисов ми се обади - направо не можах да повярвам.

Свързва ме с фонда за подпомагане на даровити деца, а после звънна да пита всичко ли е наред и пожела успех на Марсело", разказва майката. Огромна помощ семейството получило и от варненеца Кристиян Станиславов, който е автомонтьор край Нотингам, на 2 часа път от Кеймбридж. Той приютил момчето и близките му, докато уредят настаняването му в колежа. "Много се трудя! Не искам да разочаровам хората, които ми помогнаха. И правителството даде пари за мен, значи аз представлявам и България там. Нямам право да се изложа. А и не мога да разочаровам родителите си, които изнемогват, за да уча!", казва Марсело. Докато момчето залягало над уроците в Кеймбридж, в България социалното министерство спряло детските му надбавки. "Казаха, че синът ми не живее в България и нямам право на тях. Само 35 лева са, но за нас са пари", въздиша майката Цветана.

С лишения родителите на Марсело събрали досега 700 паунда, които му пратили в Англия за джобни. С част от тях момчето е накупило дребни подаръци - топки за братята си, сувенири за роднините, за да ги зарадва за Коледа. Майката пък е наготвила любимите му ястия. "Много ми липсваше българската кухня, вкъщи веднага поисках наденички", смее се колежанинът. Празниците за семейство Илиеви обаче са трудни, защото средствата им са оскъдни, а и за пръв път от години са разделени по Коледа. Сега бащата Найден и вуйчото Тонко са заминали за Англия да търсят работа в строителството и да помагат за престоя на Марсело в Кеймбридж. "Много ми е тежко, че заради мен семейството ми се измъчва, но съм твърдо решен да не се откажа. Искам да завърша колежа и да продължа обучението си в университет. Смятам да се занимавам с дизайн и мода! Изкуството е стихията ми", споделя Марсело Илиев. Но е категоричен, че каквото и където да учи, ще се завърне в България.

"В Англия видях един друг свят, в който хората са усмихнати, позитивни, готови винаги да ти помогнат. Вярвам, че и България ще стане такава държава един ден, и искам аз да съм сред хората, които ще я променят! Надявам се и още много деца от ромските махали да ме последват", казва момчето от гетото край река Огоста.