На 16 юли 2019 да почерпят

„Левски“ с убедителен старт на новия сезон, юноша изработи три гола

България е в топ 20 по поскъпване на домовете

Вучич помоли Макрон за помощ по пътя към ЕС и за разрешаване на кризата с Косово

Трус от 3 по Рихтер разлюля Вранча

„Руска връзка” тресе коалицията в Италия Близък до “Лига” лобист търсел финанси от Кремъл

Ердоган: Турция се надява да организира съвместно с Русия производство на системи за ПВО

Частично лунно затъмнение в нощта на 16 срещу 17 юли

Плащаме на ЕС за пластмасовите опаковки Обсъждат нови приходи в бюджета на общността

ЕС одобри санкции срещу Турция заради сондажите в шелфа на Кипър

МВФ: Вдигнете възрастта за пенсиониране Работниците намаляват с 30% през следващите 30 години

Министерство на финансите: На 19 юли партиите ще получат втората част от държавната субсидия за 2019 г.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Русия и Украйна готвят голяма размяна на затворници

Ирак предаде на Русия 33 деца на членове на ИДИЛ

Ваня Костова: С музика не забогатях, но отгледах сина си

Певицата, известна с кристалночистия си глас – Ваня Костова, става част от една от най-обичаните български групи „Тоника СВ“ през 1980 г. Сред вечните хитове на групата, основана от Стефан Диомов, са „Приятели”, „За старата любов”, „Тази нощ”, „Здравей, как си приятелю” и много други. След като напуска „Тоника СВ“ през 1986 г., тя жъне не по-малко успехи и като самостоятелна изпълнителка. Красивите й песни „Кой ще ме прегръща“, „Вишна“, „Нека бъда твоята есен“, „Звезда“, „Молитва“, „Изповед“ в съчетание с уникалния й глас не могат да оставят равнодушен нито един почитател на хубавата българска музика. В последните години неин сценичен партньор става синът й Боян Михайлов, а Ваня заедно с колежките си Мими Иванова и Роси Кирилова също издават няколко успешни проекта – като „Трио МВР“.

– Ваня, каква е вашата равносметка за 2015 г.?

Хубава година, в която се случиха добри неща. Юбилейна година за „Тоника СВ“ – 35 години, юбилейна и за нашия селекционер и създател Стефан Диомов – два пъти по 35. Отбелязахме и двете годишнини, но най-истинският ни празник беше нашето събиране отново.

– Какво е чувството да се съберете отново с „Тоника СВ“ и предстои ли ви нещо ново?

– Това е като да се върнеш там, откъдето си тръгнал, при корените си, у дома си, където си свой. През 2016 година ни предстои самостоятелен концерт на групата, но още няма конкретна дата, а на 9 март в зала №1 на НДК ще пеем на юбилейния концерт на Стефан Диомов.

– С Милица, Ралица, Тео и Драго вече за втори път пеете на една сцена с Ал Бано, като тази година с него бе и Ромина Пауър. Свързва ли ви приятелство с италианската звезда?

– С Ал Бано се запознахме преди 15 години, когато правихме съвместен концерт на „Фамилия Тоника“ и тогава той беше наш гост. Това беше и последният концерт, на който пях с колегите от „Фамилия Тоника“. Сега ние с „Тоника СВ“ бяхме негови гости на последния концерт от турнето му. Ал Бано показа, че не ни е забравил и е запазил приятелските си чувства към нас, като ни покани да бъдем гости на концерта му с Ромина Пауър. Той държеше „Тоника СВ“ да бъдем точно в този състав, това беше неговото изрично желание. Всички от групата сме във възторг от неговите качества. За нас това беше изключително вълнуващ концерт.

– Кое ви развълнува най-много?

Това, че публиката беше изключително емоционална и ни прие с много голяма обич. Изпяхме пет песни, четири от които на Стефан Диомов, едни от най-популярните ни хитове, и завършихме с акапела на „За старата любов“.

-Със сина ви Боян Михайлов участвахте и в юбилейното шоу на Нешка Робева в НДК. Носят се легенди за перфекционизма на Нешка, как се работи с нея?

– Ако не беше перфекционистка, нямаше да е Нешка Робева, нямаше да е вдъхновяващо да работиш с нея и да бъдеш част от една истинска магия.

– Боян е наследил вашия ангелски глас. Очаквахте ли, че той ще стане певец, и бихте ли искали и внучката ви да тръгне по вашия път?

– Боян проявяваше своята музикалност още от малък, но с пропяването си истински ме изненада, особено с умението си да пее прекрасно народни песни. Ванеса също пее съвсем вярно, въпреки че е много мъничка. Няма да се изненадам, ако се окаже един ден поредната певица в семейството ни, дори и да си избере друга професия.

– А вие мечтаехте ли да станете певица като дете?

Не съм мечтала да стана певица. Мечтата ми беше да стана екскурзовод и да обикалям света, но и като певица успях да обиколя доста места по света. Като малка бях много слабо детенце и много исках да танцувам народни танци и с едни деца се явихме на кастинг. Тогава ни накараха и да танцуваме, и да пеем, обаче след това преподавателката с много внимателен, съсредоточен поглед в мен ми каза: „Моето момиче, ти трябва да пееш“. Аз й отговорих: “Но аз искам да танцувам!” А тя: „Не си губи времето, моето дете, ти трябва да пееш и да се научиш да свириш на някакъв инструмент“. Тогава баща ми ми купи акордеон и така започнах.

– А имали ли сте някога желание или амбиции за световна кариера?

– Работила съм доста извън България, но никога не съм мечтала за световна кариера. Имала съм потребност единствено да предизвиквам създаването на песни и това е много по-голяма гордост за мен от факта, че съм ги изпяла. Не изпитвам гордост като певица, а благодарност, че съм имала този шанс. Същото е чувството ми и по отношение на сина ми Боян. Малко е да кажа, че съм благодарна за него, защото той се роди при изключително трудни обстоятелства.

– Какво имате в предвид?

– Той се роди след една много тежка катастрофа, в която за малко щяхме да загинем и двамата, защото точно тогава бях бременна с него. Всеки миг на дългото ни оцеляване до раждането му – невредим, без да е пострадал, беше истинско чудо. В такива критични моменти се пренарежда ценностната система на човек. Отърсва се от всяка гордост и се изпълва само с балагодарност, че е останал жив и че се е родило здраво детенцето му. Изпитвам благодарност и за това, че след тази случка се създадоха и много красиви песни. Те носят радост, но и болят не по-малко от децата.

– В ефира на родните радиостанции звучи главно чужда музика, защо е така и срещали ли сте обидно отношение от страна на музикални редактори?

– Пестеливото излъчване на българска музика в полза на чуждоземната от страна на родните ни радиостанции е обида преди всичко за българския народ.

– Вие успявате ли да се издържате от музика?

– Да, слава Богу! С музика не забогатях, но с нея отгледах сина си и все още тя е тази, която ме храни.

– Победителката от „Вип брадър ол старс“ Десислава не крие, че вие сте любимата й певица. Много други фолк певици също признават, че са се учили от изпълнителите от вашата генерация, докато поп звездите ни казват, че се учат от западните си колеги. Това не е ли парадокс?

– Човек не избира само родителите си. За учители може да си избира, които му харесват.

– Вие харесвате ли някой попфолк изпълнител?

– Десислава и аз я харесвам, както и Преслава.

– Много творци признават, че музата ги посещава най-често след любовни несполуки или несподелени любови, при вас така ли е?

– Сбъдната или несподелена, стара или закъсняла, щастлива, или отчаяна, има ли я любовта – има и творчество! Няма ли я, то какво друго има? Тя трябва непрекъснато да изпълва сърцата ни. Прекланям се пред вдъхновяващата й сила!

– А каква е любовта във вашия живот?

– Има я и е вдъхновяваща! Благодарна съм й за това, че ми помогна да изпея всички тези прекрасни песни.

– Успяхте да отслабнете с повече от 30 килограма по методиката на Иван Гарабитов. Спазвате ли някакъв режим, за да запазите този резултат?

– Позволявам си всичко, но чувството за мярка вече е по-различно. Така се подобрява метаболизмът на тялото, а това помага за задържането на постигнатите килограми. Не спортувам, но обичам да ходя много в парка.

– Синът ви Боян вече е дипломиран лекар, дава ли ви много съвети за здравето?

– Той напълно вече е в новата си роля. Най-постоянните му докторски съвети към мен са да не допускам обездвижване и да не прекалявам със сладкото, понеже съм диабетичка. Боян ми дава съвети, само дето започна да пренебрегва моите, когато се отнасят за неговото здраве. Добре е, че няма нездравословни навици и че все пак умее да се грижи сам за себе си.

– А научихте ли се да прощавате?

Простителството трудно се постига. Понякога успяваш. Има ли покаяние, прощаваш всичко, което са ти причинили, но колко трудно е да простиш неща, които са причинили на детето ти. Бог е дал пример как може да прости на цялото човечество заради Сина си, но защо ли за нас това е почти невъзможно. Постигат го истински мъдрите и благородни хора.

– Оптимистка ли сте за бъдещето с оглед на международните събития?

– Да, оптимистка съм, защото вярвам в Бог, в чудесата, в силата на доброто и на здравия разум.

– Какво ви помага да запазите този позитивен светоглед и ви дава сила?

– Вярата ми. Без нея няма как човек да бъде оптимист. Човешката доброта, която се надявам, че не е на изчезване, също ни дава сила, когато се случи да я срещнем.

– Казват, че по Коледа се случват чудеса. Кое е вашето коледно чудо?

– Хората така казват, но всъщност чудеса се случват непрекъснато, не само по Коледа. Ние обаче нямаме очи да ги видим. Рядко осъзнаваме чудесата. Обикновено си даваме сметка за тях доста след като са се случили. Ако не умеем да ги разпознаваме, дори изпитанията и чудесата, които се случват, не биха укрепили вярата ни. А животът сам по себе си е достатъчно голямо чудо.

– Има ли човек, когото може да наречете ваш духовен учител и кой негов съвет се стараете да спазвате?

– Моят духовен учител беше майка ми Добрина. В песента „Ивано“ по неин текст и музика пея: „…Ивано, една на мама, дъл можах да та науча? Пред душмани да се смееш. През сълзи песен да пееш. Зло на сърце да не таиш! До века добро да правиш!“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.