„Пазарлъкът, на който сме свидетели, е недопустим за демокрацията. Не може народни представители да влизат и излизат в мнозинството като в квартална кръчма. Политиката не е кръчмарска работа!“

Това се казва в декларация на опозицията в Народното събрание, произнесена от депутата Атанас Мерджанов.

Добре казано. Но не е вярно.

Слушайте.

Радан Кънев влиза в кръчма, а зад бара – самият премиер на България Бойко Борисов. Пита:

- Какво да ти налея, Радане?

- Така като ме гледаш, какво трябва да ми налееш?

- Така като те гледам, акъл трябва да ги налея.

Борисов, казват, сам разправял тоя виц.

Виц, виц, но си е като жива истина.

Какво е, ако не е кръчма у нас политиката? Вижте политиците как консумират властта, която им сервираме след избори – не ви ли приличат на преяли и препили? Седят по групи: кой весел – ха наздраве за келепира!, кой махмурлия и светът му крив, един ругае Путин, друг псува Обама и Турция, трети иска менюто с държавните постове и претендира, четвърти папка по обществени поръчки каквото му падне, пети си чопва от еврофондовете и си трае, харчат 16 милиарда назаем...Колко му е, народът плаща.

На най-пълната маса са най-екзалтирани, тупат се в гърдите, скачат: „Кой като нас! Ние държим в стабилност държавата!“ Не усещат, че се клатят.

На друга маса- две каки. Едната – бивша председателка на най-влиятелния съд в страната, вика: „Аз ако съм искала, щях да преспя с Бойко преди 5 години.“ Това е, тъй като един приятел на министър-председателя, известен като Котарака, я посъветвал да иде при него в къщата му в Банкя лично и да си оправи процесуалното положение на подсъдима.

И на останалите маси мохабетът е за съдебната реформа и конституцията. За декларацията на Мерджанов пет пари не дават, разбира се, тя е на парламентарна трибуна, а те гледат на Радан Кънев фейсбука. За трезвия човек е трудно обяснимо. „При Бойко“ управлението е дясно, но за опозиция се смята не най-голямата лява партия, чийто говорител е Мерджанов, а най-малката дясна - на Радан, който е съпредседател на парламентарна група от управляващите заедно с вицеприемиерката Кунева и представлява куп властимащи - министри, зам.министри, областни управители и зам.управители, шефове на КЕВР, на агенции, на комисии, посланици, главни секретари и други разни.

Кръчмарски масали. Каква е разликата между хубавата и грозната жена? Две водки била. А на три уискита някои бъркат демокрацията с тъщата на Цветанов. И съдебната реформа с кокошарник.

Ще съмне без петел, казва Бойко – демек, без 97- ия министър на правосъдието, който се мисли за първи. И съмва. Променят конституцията – разделят Висшия съдебен съвет с единодушие, че това само по себе си е излишно. Христо Иванов хвърля оставка и излиза. Влиза 98-ият министър. Министърка.

Реформата продължава с кавги. Карат се 15 месеца за дванайстия прокурор в следователско-прокурорската квота на ВСС. Ти за статуквото ли си, бе?! Или за прогреса?

Това за квотите малцина го разбират. Нищо. И без друго то няма да ускори онова дело, дето се точи на първа инстанция 5 години, нито пък ще отмени например условните присъди за убийство. При това е ясно вече как става назначението и „опраскването“ на прокурорите и съдиите. В оня запис от Банкя – на Бойко и прокурора Кокинов за квоти не се споменава, нали?

Бойко:

- Цацаров?

Кокинов:

-Ти си го избра.

- А този Джамбазов на кой е човек? Аз знам кой го е назначил. Сашо Арабаджиев се е обадил на Филчев и го молят Станишев и Първанов.

- Той ми е градски, от Ямбол. Малко гей си пада, ама...

- Не малко, той си е откровен педерас.

- Е, да де, ама иначе се е добро, умно момче.

- Всички педераси са умни по-принцип. И аз почвам вече да викам, че съм пидал. За да мислят, че съм интелигентен.

- Хи-хи-хе.

Но това е от клозета ми, казва премиерът. В кръчмата му е интелигенцията. Реформират преди всичко правораздаването. Първо скачат: Гласуването във ВСС не е достатъчно тайно, вижда се, да поправим машинките! После: Трябва не тайно, а явно гласуване! По-рано: Прокуратурата е зависима от политиците, безобразие! А сега: Съдът трябва да е независим само, прокуратурата да се контролира от депутатството!

Радан по въпроса за прокурорите е най-гръмогласен. Като гласуват обаче, го няма. Влиза след това и заявява: "Сърдит съм, щом така гласувахте. Вече съм опозиция - в управляващата група!" (Дали не ударил две бързи ракии?)  Тъй или инак, той пак излиза – да пише във фейсбук или да става президент може би.  Изглежда драматично, но никой от колегите му не става от трапезите, нито пък колежките си режат вените.

Народният гений подема темата за съдебната реформа с чалга–парче:

С пачката дебела, няма знай пандела /

За милиони няма закони/

за кокошка няма прошка.

Припев: Риформа! Рифоормаа!

Отвън протестират библиотекарите, полицаите, надзирателите, военните, лекарите, майките за детските, шофьорите за винетките, пътниците за закритите жп гари и тъй нататък. Ония „При Бойко“ не им обръщат внимание.

Съдии с тоги излизат от палатата и повеждат протестъри, които носят плакати: „Декомунизация и лустрация!“. То комунизмът не дойде и при Тато, днес къде им се провидя? Кой знай какво са им налели и на тях...

Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов грабва микрофона и се облекчава: „Не на страха!“ Чеци, убиецът на Яна откликва веднага от съдебната зала: „Кажете не на страха и ме оправдайте!“

На улицата – познатата врява. Същите тия, който вдигаха вчера лозунги „Долу Лизан!“, днес носят табели: „Лозан е роден за държавен глава!“ Политическата кръчма за ден-два е с отворени врати и за тях.

По БиТи Ви 12–годишно момченце дава интервю: „Искам си реформата! Не тая, другата!“

Коя реформа, бе, миличко?

Президентът Плевнелиев се показва по телевизията и ръкостиска просълзен 98-ата министърка и Иванов: „Започваме реформата на бързи обороти!“

Молим? Чакайте бе, хора, че не я ли свършихте току що?